Между въглищата и зеленото бъдеще – поглед от Европейския парламент

Когато хиляди бяха на улиците през 2020, един германски политик ги подкрепи в София. Тогава Даниел Фройнд сам видя колко шумно може да бъде българското недоволство. Три години по-късно евродепутатът от Зелената партия следи друг протест у нас - на миньорите. Този път от Страсбург. И си мисли как техни колеги близо до родния му град Аахен също посрещат неизбежната промяна в енергийния сектор.

Даниел Фройнд - Група на Зелените/Европейски свободен алианс: "Аз идвам от най-западната част на Германия. В моя регион миньорството е вековна традиция. Така се е захранвала икономиката цели четиристотин години. Сега сме в процес на трансформация. Отказваме се от въглищата. Първоначалният план беше да го направим през 2038, но зеленото управление, от което е част и моята партия, придвижи крайния срок напред до 2030. Години наред хората протестираха срещу мините и в защита на околната среда. Така че поне що се отнася до Германия, съм виждал целия този процес със собствените си очи."

Мините задават тон на политическата му кариера. Но вместо да ги пази, той търси алтернатива.

Даниел Фройнд - Група на Зелените/Европейски свободен алианс: "Тези открити дупки с по десет километра диаметър - не можете да видите такива почти никъде другаде в Европа. Изглежда сякаш астероид е ударил планетата и е унищожил всичко. А в тях работят гигантски багери, които извличат лигнитните въглища и преместват цялата земя наоколо. Подобни места показват ефекта, който добивът на въглища може да има върху даден регион. Това определено изигра роля да правя това, което правя."

Фройнд е част от зеленото движение още от началото на века. Сега партията му е сред най-критикуваните и в германския парламент, и в европейския. Предложенията им рядко срещат широка подкрепа. Затова знае колко трудно едно общество се прощава с наследството на предците си. Когато Германия тръгва по пътя на възобновяемата енергия, миньорите не го приемат леко.

Даниел Фройнд - Група на Зелените/Европейски свободен алианс: "В моя регион различните градове предприеха различни подходи. Някои веднага започнаха да планират бъдещето си и да разработват идеи. Запитаха се как ще изглежда икономиката на бъдещето. Други решиха да се борят колкото се може по-дълго, за да останат мините отворени. Години по-късно виждаме, че първият подход е много по-успешен. Притеснявам се, че в Европейския съюз ще наблюдаваме същото. Страните, които се борят със зъби и нокти за въглищата, пропускат икономическите възможности на този преход."

Не така мислят в Полша, чиято икономика е сред най-зависимите от въглища. След дълги спорове с Брюксел и синдикатите, управляващите решиха последните централи да затворят през 49-та година. Според някои обаче четвърт век не е достатъчен за плавен завой към новите мощности.

Ришард Чарнецки - “Право и справедливост”/Европейски консерватори и реформисти: "В Полша въглищата са една от най-важните индустрии. Това е ключов източник на енергия. Разбира се, ние подкрепяме промените, но трябва да мислим за хората, за техния социален интерес и за националната ни икономика. При положение че нашата съседка Германия сега на практика се върна към въглищата, ние не можем да бъдем слепи и да приемаме всички предложения на Европейския съюз. Той трябва да задава общата посока, но нека всяка страна има собствена политика. Стъпка по стъпка всички ще открием нови източници на енергия. Но това е процес. Решенията на Брюксел са нечестни спрямо хората в моята държава."

И те също протестираха. Хиляди поляци излязоха на улиците, за да защитят работните си места.

Ришард Чарнецки - “Право и справедливост”/Европейски консерватори и реформисти: "Срещал съм се съм се с много миньори. Това са умни хора, те не са невежи. Нормално е да мислят за семействата си. Погледнете историята на Европа, вижте например икономическото развитие на Италия. Там всяко ключово решение е било резултат от тясно сътрудничество между правителството и профсъюзите. Смятам, че можем да приложим този модел и в нашия регион.     

Това ще бъде трудно под шапката на Брюксел. Тази седмица парламентът гласува доверие на двама души да продължат курса към зелено бъдеще. Кандидатът за еврокомисар Вопке Хукстра обеща Европа да намали нетните си емисии на парникови газове с поне 90 процента до 2040. А Марош Шефчович пое отговорността да завърши Зеления пакт, пред който много консерватори все така се мръщят.

Ришард Чарнецки - “Право и справедливост”/Европейски консерватори и реформисти: "Напълно съм съгласен с критиците на Пакта. Това е идеологически проект. Той не отчита икономическите факти и човешките интереси. Богатите страни натискат по-бедните да въведат решения, които са много противоречиви. Полското правителство беше скептично към новата зелена идеология. Надявам се, че Европейския съюз ще промени политиката си колкото се може по-скоро.                               

Точно обратното - заради войната в Украйна Брюксел няма търпение да забрави за изкопаемите горива.

Михаел Блос - Група на Зелените/Европейски свободен алианс: "Войната ни накара да разберем колко сме зависими от външния свят. Русия може да ни изнудва с доставките си. Затова Европа трябва да стане независима. Ние нямаме нефт и газ и разполагаме само с малко въглища. Трябват ни възобновяеми източници. В Европа има много слънце и много вятър. На тях трябва да разчитаме. Те са енергията на свободата.

Консерваторите може би разбират свободата по друг начин. Но поне за едно и двете страни изглеждат съгласни - държавата трябва да контролира прехода, а не да разчита на пазара. 

Михаел Блос - Група на Зелените/Европейски свободен алианс: "Възобновяемите мощности са най-евтиният начин за производство на енергия, при положение че построите нова електроцентрала. Това постепенно ще изтласка всички останали енергоизточници. В Европа въглищата стават твърде скъпи и пазарът може да бъде много хаотичен. Да, трябва да мислим за климата, но мен ме е грижа и за работниците. За тях е важно да имат ясно бъдеще. Така че моят съвет би бил - планирайте прехода. Ако го оставите в ръцете на пазара, повечето служители ще се окажат в по-лошо положение."

Защитниците на климата обаче все още не могат да разсеят страховете на скептиците. А зелените мечти на Европа още дълго ще бъдат обгърнати в черен дим.