Мисия „Прегърни ме“, или в ателието на надеждата

Роза Радичкова седнала сред децата с книга в ръка казва: "Сега няма да прочета цялата приказка, защото ще вземем цялото време на "Панорама". Ще прочета само едно малко парченце: В началото на времето, когато светът беше съвсем нов, неготов..."

Преди да остарее, светът също е бил дете.

Ето днес на софийската улица "Раковски" звучи приказка на Киплинг, преведена от Валери Петров. Чете я Роза Радичкова. Дъщерята на друг чуден разказвач - Йордан Радичков.

Следобед, в който светът изглежда подреден. За миг децата тук са забравили, че си нямат никого на света.

"Децата дават много неща, на първо място огромна любов, безкористна любов. Това са най-чистите взаимоотношения, така че то е като някакво пречистване работата с тях и работата на това ателие. Защото в ежедневието ние забравяме много често какво е мерилото. А срещата с тези деца непрекъснато ни напомня", каза Роза Радичкова.

Роза Радичкова е от приятелите, които с годините се присъединяват към ателие "Прегърни ме".
Място, в което деца без родители идват да рисуват, да слушат приказки, да правят нещо с ръцете си. Да разберат, че може да нямат нищо, но могат да бъдат всичко.

Създадено е преди 15 години от Милена Нейова.

"На света има добри и лоши хора, аз гледам да държа добрите до себе си и по-далече лошите. Това е процес на помъдряване. Това си е лично моя черта - да се хвърлям с разтворени обятия. После разбираш, че малко си се объркал, но няма страшно", каза Милена Нейова.

Тя е дипломиран богослов, години наред работи като журналист. Нарича създаването на ателието най-смисленото си начинание. Битката да го запази в годините никак не е лека.

"През годините да, с приятели, които са помагали всякак, кой с финанси, кой с контакти, кой с идеи, кой с доброволен труд, кой с морална подкрепа. Когато си сам, е много по-трудно", каза Милена Нейова.

Запалила е много хора и днес ателието е прераснало в галерия. В ръцете си държи творбите на децата, рисували герои, които докато слушат приказките на Киплинг. Ще се превърнат в книга.

Преди време по същия начин са направили илюстрациите към "Ние врабчетатата" на Йордан Радичков. Неговата дъщеря казва, че точно така си ги е представял.

"Ние с брат ми казахме: да разбира се, това е изключително нещо. Те направиха наистина една прекрасна книжка. Направиха малко представление с импровизирани декори и така през годините се срещахме", каза Роза Радичкова.

Самотните радичкови врабчета приличат на своите малки автори. В началото когато идвали в ателието били уплашени, наранени, недоверчиви. Трябвало им време, за да разберат, че "прегърни ме" означава да се довериш на някого така, че да забравиш злото на света.

"Много бързо се разбира - от една усмивка, от една прегръдка, всъщност така се печели доверие. Така печелиш децата на своя страна, за да можеш да им дадеш нещо, а не насила да им го тикаш в ръцете. Защото насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш. За мен най-важно е да пораснат добри и почтени хора", казва Милена Нейова.

През ателието вече са преминали няколко поколения деца. Някои от тях са завършили Художествената академия, актьорско майсторство, графичен дизайн. Понякога се връщат при по- малките, но този път в ролята на преподаватели заради онова "предай нататък", което движи живота, дори когато не го разбираме веднага.

"Ако бъда честна, никога не съм губила вярата в човека. Аз ако престана да вярвам в хората, това означава да не мога да живея. Не мога да си представя ,че може да се живее без да се вярва в хората. Разбира се човек претърпява много големи разочарования ,но то ни помага ,вярата да не умира", каза Роза Радичкова.

"Винаги има поне 10-15 деца, които знам, че утре ще ми звъннат, знам, че утре ще дойдат и заради тях нямаш право да се откажеш. Защото си им последната надежда и смисъл. Това се опитваме да им кажем, че ние сме тук и когато се загубят могат да ни потърсят", каза Милена Нейова.

Никога човек не знае кой кого спасява. Но всеки има нужда от някой друг. Особено когато се чувства изгубен.

Рисунките от приказката вече са готови. Всеки избира своите цветове: Гери, Боряна, Миро, Цвети, Гергана, Тансу.

Слънцето започва да се усмихва в рисунката на Сафка. Трябва да й се доверим. Ще изгрее.

Автор Катя Тодорова