В тази стара софийска къща винаги са обичали гости. Така е още от времето, когато Иван Вазов пристигал при своята муза Евгения Марс.

"На това място е стоял и са се провеждали много разговори. Въобще атмосферата е била изключително хубава, творческа и ние, поколението, се опитваме да продължиме тази дейност," разказва Мария Елмазова, внучка на Евгения Марс.

Историят е легендарна. Когато не идва в салона, Вазов пиша на Евгения Марс нежни писма. Предадени са от наследниците й на Държавния архив. Посветил й стихосбирката «Люлякът ми замириса». До края на живота си изпитвал преклонение пред нея.

"Била изключителна личност, като писател и общественик. И за това време, когато жената е трябвало да бъде домакиня, съпруга и майка, тя е правила изключително много неща за развитие на културния живот на София."

Историята помни как някогашните софийски клюкари не спирали да я обсъждат. Съпругът ѝ, първият дипломиран заболекар в България, д-р Михаил Елмазов обаче бил широко скроен човек. Домът им винаги останал отворен за големия поет. И не само за него. В тази къща ценили умните хора и искали да се обграждат с тях. Така в 20-те и 30-те години на миналия век тук се срещали прочути писатели, журналисти, артисти.

"Това е нейният любим салон, който и по време на войната са се опитали, са го пренасяли на колело. Моят баща го е пренесъл всичкото това, за да може да ги спаси."

Салонът на Евгения Марс е напълно запазен от нейните наследници. Часовникът, който сменя времената. А те се превъртели така, че донесли забрава. Задълго. Чак в началото на прехода Делка Димитрова, редактор в литературния отдел на Радио София, връща спомена за нея. И идеята да се възстанови Литературния салон на Евгения Марс.

Вижте целия материал на Милена Кирова във видеото.