Тя описа прехода в книгата си «Свободна» и попита какво означава свободата. Леа Ипи израства в комунистическа Албания в семейство на репресирани от предишната власт, после учи на Запад и сега преподава политика и философия, включително марксизъм, в Лондонското училище за икономика.

Госпожо Ипи, ние с вас живяхме в три свята - в несвободния, в свободния и в прехода между тях. Това проклятие ли беше или благословия?

Не знам. Нито проклятие, нито благословие. Първо ще поставя под въпрос преход от несвободния към свободния свят, защото свободният свят си остава само идея. По-скоро беше преход от един вид несвобода към друг. От репресиите на комунистическата партия и държава, бюрокрацията и сталинисткия апарат, което е вертикален вид репресия, към един анонимен, хоризонтален вид репресия, която идва от свободния пазар. Тя е съучастничество на много анонимни лица. Там нямаш един ясен авторитет, но вредите върху свободата са нанесени, с драматични последствия за нашите общества в региона. Така че все още търсим свободата. Няма благословия, защото още търсим. Но не е и проклятие, защото още има шанс да го открием.

Но кой кого изигра в прехода? Ние ли бяхме наивни или Западът не ни разбра?

Май имаше по малко и от двете. Към 1989-1990 година имаше възможност да се стигне до алтернатива както на социалистическия изток, така и на капиталистическия запад, на свободния пазар. Май дисидентските движения в Източна Европа си представяха точно това, но надделя динамиката на прехода, краят на студената война. Въпреки, че не бе истинска война, тя завърши точно така. Победителите диктуваха на победените условията на мира. Социалистическият свят претърпя поражение, а капиталистическият победи. И затова той диктуваше формата на бъдещите общества. Наследството на това още е живо.

Вижте цялото интервю с Леа Ипи във видеото.