Напрежение между Косово и Сърбия

На фона на продължаващите антиправителствени протести в Сърбия какъв е шансът да спадне напрежението в отношенията с Косово. Николай Кръстев разговаря с анализатора Едуард Джозеф, който прекара повече от 12 години на Балканите включително и по време на войната в бивша Югославия.

Г-н Джоузеф, накъде вървят в момента отношенията между Белград и Прищина? Има ли вероятност да се намери решение или компромис?

Едуард Джозеф: На първо място, нека кажа колко съм щастлив бъда в красивата столица на България – София. На второ място съм много доволен, че участвам в конференция, която е насочена към намиране на решения, не просто говорене, а намиране на решения. Едно от тях е между Белград и Прищина, между Сърбия и Косово. Това е много важно споразумение, прието от двете страни, дори ако президентът Вучич откаже да подпише. ЕС и САЩ приемат, че то е правно обвързващо и ние знаем, че то е значимо. To е важно, защото Вучич полага всички усилия да се опита да го подкопае, включително казвайки незабавно, че има червени линии и че не го е подписал и т.н. Но САЩ и ЕС са ясни, че то е правно обвързващо, то съдържа стъпки и задължения и от страна на Косово – асоциация на общините, където сръбското население е мнозинство. Знаем, че ще бъде трудно, но е много важно. И трябва да гарантираме придвижването напред на процеса , това е ключова – уговорена последователност от стъпки. Така че да е ясно какво трябва да направи всяка страна, включително какво трябва да направят ЕС и държавите от ЕС.

Г-н Джоузеф, но властите в Прищина казаха, че не искат създаването на асоциация на сръбската общност в Северно Косово, защото може би се страхуват във връзка с опита с босненската Република Сръбска. Смятате ли, че има такъв реален страх от тяхна страна?

Едуард Джозеф: Разбира се, че това е напълно основателен страх. И ние знаем от първоначалното предложение от сръбска страна, че точно за това става дума. Трябва да помним – Република Сръбска е огромен проблем в Босна и Херцеговина, така че този страх е напълно основателен. Това е само едно опасение. Има друго опасение, което аз наричам ключов катализатор в Косово, както и в статията за външната политика след това споразумение, че то всъщност е преждевременно. Една държава, една столица не дава автономия на никого докато той не признае държавата, в която се упражнява автономията. Това е много ясно. Кой би направил такова нещо? Така че има всъщност два проблема с автономията – единият е съдържанието, да не е реално Република Сръбска, а вторият е, че е преждевременна, тъй като Сърбия не признава Косово и по-специално сърбите на север не признават Косово и искат да се отделят. Така че тя е проблематична в два аспекта. Това вдига прага, стандарта за САЩ и ЕС – да се гарантира, че това ниво на автономия е в съответствие с Конституцията на Косово – това беше обещанието на САЩ. И още веднъж - трябва да има последователност, тъй като Сърбия също има задължения по това споразумение. И трябва да е много ясно, че тези задължения ще се изпълняват.

Г-н Джоузеф, през последни 4-5 години Белград лансира идеята за отворени Балкани. Тази идея има определени последици за Сърбия, а и за целия свят – разбирате какво имам предвид. Трябва ли да се страхуваме от тези последици и тези идеи?

Едуард Джозеф: Краткият отговор е да. Трябва да бъдем загрижени във връзка с „отворените Балкани”. Написах статия миналата година, озаглавена „Отворените Балкани не са само неразумни – те са опасни”. Трябва да разберем: търговията е нещо хубаво, но тя не изгражда доверие. Това е основният ми изходен пункт. Търговията не изгражда доверие. Ние знаем това заради Русия и Украйна. Русия и Украйна имаха много големи търговски обеми и сега знаем, че това не означава нищо – ниско доверие. Ние знаем, че търговски партньор номер едно на Тайван е Китай – който също е и заплаха номер едно. Търговския партньор номер едно е заплаха номер едно. Това е мисълта ми, това е, което казвам. Търговията не е равносилна на доверие. Това са две отделни неща – ние трябва да разберем това. Растящите икономики и търговията може да са нещо хубаво, но съгласно ценностите на ЕС като демокрации. Това е начинът, по който самият ЕС е създаден. Планът Шуман. В началото е имало голямо съмнение спрямо Германия. Това е цялата концепция на ЕС – изграден на недоверие, на това да се гарантира, че има един стоящ по-високо субект, но просто една мощна държава с нейната икономика. Икономиката на Сърбия е много по-голяма от тази на съседите й и това създава политически проблеми. Трябва да сме внимателни – по-добрият път е под егидата на Германия, процеса в Берлин и с динамиката на САЩ, които натискат процеса, уверявайки се, че върви напред.

Г-н Джоузеф, все повече и повече чуваме послание от босненския сръбски лидер, г-н Милорад Додик, за отделяне на босненска Република Сръбска. Това е голям проблем за бъдещето на Босна и Херцеговина. Как виждате тази реторика?

Едуард Джозеф: Много е опасна. Милорад Додик е силно проблематична фигура. Начинът, по който я виждам, до голяма степен е в продължение на казаното от Вас. Трябва да се разбере, че проблемите в балканските държави, съседи на Сърбия, са ясно отчетливи. Имаме Босна и Херцеговина, имаме Черна гора, имаме Косово. И в трите изброени държави сръбското население е във враждебни отношения с правителството. И в трите! В Хърватия е различно. Там е различно заради споразумението между Хърватия и сърбите, сключено след като сърбите приеха, че живеят в Хърватия и споразумението им предвижда права, които са само в рамките на Хърватия, което поддържа страната във функционално състояние. Това е различно от другите държави. Белград поддържа подхода на президента Вучич да се опитва да подкопае, убеждавайки това сръбско население да подкопае суверенитета във всеки от тези случаи. Така че това е различно. Това е ключов въпрос и се отнася и до България. Не можем да допуснем силни държави да диктуват на държави с по-малка сила. И това се отнася за България и Северна Македония. Разбира се, България е членка на Европейския съюз, а Северна Македония не е, но и иска преговорите ѝ да бъдат отворени и да напредва към Европейския съюз. И моето послание е, че в най-голям интерес на България е Северна Македония да продължи към Европейския съюз. И двете държави са съюзници на НАТО и са приятелски държави – те споделят много взаимоотношения и следва да разширяват тези контакти, да изградят по-голямо доверие и разбиране. И въпросът за историята, която хората знаят, те са много чувствителни на тази тема. Аз съм запознат с това – и  тези въпроси трябва да се решат по един демократичен начин. Владимир Путин не разрешава тези въпроси демократично. Той казва на Украйна: „Аз ще ви кажа вашата история. Аз ще ви кажа, че вие принципно сте малки руснаци, а не украинци. Аз ще ви кажа…” Не можем да толерираме това от страна на Владимир Путин, който е бедствие за Русия и руския народ и всеки в България следва да разбере това, дори тези, които имат предпочитания към Русия и уважават Русия, би трябвало да разберат, че Владимир Путин е слаб и некомпетентен водач, който унищожава своята държава. Това е много лош пример как една държава се отнася към по-малък съсед – между Русия и Украйна. И ние искаме България да бъде добър пример. Имаме добър пример тук между Гърция и Северна Македония, които разрешиха много трудни въпроси във връзка с историята по  един достоен начин.

Г-н Джоузеф, Вие работите много дълго време на Балканите. Когато министър-председателят на Северна Македония заяви, че България е като Русия спрямо Украйна/Северна Македония, как би следвало да реагира България в този момент? Защото знаете, че  това е един много чувствителен момент. 

Едуард Джозеф: Така е. Знаете, министър-председателят Ковачевски ми беше гост във Вашингтон в университет "Джонс Хопкинс", в който преподавам, където съм посрещнал много лидери. Между другото, след това имахме много хубав разговор и с българския посланик там, с когото имах удоволствието да се срещна ми и се струва, че трябва да разрешаваме тези въпроси демократично. По въпроса как българите следва да реагират на тази фраза. Вижте, не аз съм този, който да каже как българите да реагират. България е суверенна държава и българите могат да имат собствено мнение. Работил съм много дълго в региона. Моята гледна точка изхожда от българските интереси. Тези интереси разчитат на добри взаимоотношения със Северна Македония. Българската стабилност е подобрена, ако Северна Македония е стабилна и върви към Европейския съюз, това може да се постигне единствено с взаимоотношения – и това е ключова дума – на взаимно уважение. Взаимно уважение. Не може да бъдат взаимоотношения, основани на сила. Не може България да каже: „Ние сме по-силни и ще диктуваме отношенията”. Още веднъж, това е, което Владимир Путин прави спрямо Украйна. И този подход се проваля и искам да съм много ясен – за всички българи, независимо дали по някакъв начин подкрепят Русия или, както се надявам, болшинството ѝ се противопоставят: той ще се провали. Владимир Путин ще се провали. Всеки знае какво прави той – това е бедствие. Този начин не работи. Не диктува историята.

И искам да се върна – Гърция е горда демокрация. Гърците са също толкова горди със своята история и наследство, колкото и българите, колкото и македонците. И Гърция стигна до справедливо споразумение. Договорът от Преспа е справедлив. Всяка страна стигна до взаимно уважение. Въпреки че много от хората в Гърция и Северна Македония не го харесват. Това е емоция – ние разбираме това. Но като база за взаимно уважение, това е подходът, който следва да използва България. Да има договор за приятелство. Не със сила. Тези въпроси следва да се обсъждат, както и въпросите за историята. Но това нека експертите го обсъждат – и тук е ключовата дума – с взаимно уважение, не чрез сила, не в историческа комисия. Не чрез: „Ние сме по-силни, ние сме в ЕС, вие ще ни слушате”. Това не може да работи и няма да работи. Нека приключа с това. Това, което виждаме да се случва в Украйна, от нападението на Владимир Путин срещу Украйна и украинската идентичност – виждаме пълно единство в Украйна. Вижте президента Зеленски, неговият роден език в действителност е руски. Той имаше много повече комуникация с Москва и много други украинци бяха дори с положителна нагласа към Русия.
Това, по-голямо единство което сега имаме в Украйна благодарение на този диктат от страна на Путин. Пълно единство в Украйна,  укрепва украинската идентичност. Точно това се случва в Северна Македония. Натискът от България засилва македонското единство. Той създава лоши възприятия за България, което не е в интерес на никого. Само взаимно уважение.
Това е. И още веднъж искам да кажа, че съм радостен да съм тук. България, разбира се, има своите основателни въпроси, които да повдигне и да обсъжда относно историята и езика, относно идентичността. Те всички следва да бъдат обсъдени при условията на зачитане на достойнството на хората. Никой – нито народ, нито отделен човек – не може да каже на друг човек: „Аз ще ти кажа ти кой си”. Никой не може да каже на други хора, на група: „Ние ще ви кажем кои сте вие”. Това не работи за никой човек, това не работи и за две държави. И аз съм наистина уверен, че българите ще видят това отново в свой собствен интерес – да поставят тези основателни въпроси, но на база на взаимно доверие и зачитане на достойнството.