Новини от миналото - неолитното селище край Суворово

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Учените разкриха свидетелство за един ключов преход в развитието на културата Хаманджия, който дава революционен тласък в стопанството на хората. В неолитно селище край Суворово, те разкриха производствен център с множество малки работилници – началото на специализацията на труда. Кои са първите занаяти появили се преди 7 хиляди години, как представителите на културата Хаманджия от най-изостанали се превръщат в най-напреднали.

Катастрофално земетресение преди 6 700 хиляди години е унищожило селището им. Иначе мястото е добро, естествено защитено и до река, но те повече не се върнали тук. Към тях се открили други хоризонти. Този пласт от халколита е особено интересен, тъй като бележи началото на специализацията на труда, без която сега щяхме да си живеем като първите земеделци.

И разказът на археолозите, не е просто за поредното селище от халколита, в което намират красиви керамични съдове. А за представители на културата Хаманджия, които от най-изостанали се наредили в авангарда.  Но първо е пожарът.

Д-р Владимир Славчев – р-л на археологическите разкопки, РИМ град Варна разказва: "Той укрепва тази костена шпатула, защото тя е силно горяла, начупила се е на парчета и е ронлива. Това е грънчарски инструмент за формиране, за излъскване на обработка на повърхността на съдовете преди те да бъдат изпечени."

Археолозите са убедени, че се намират в работилницата на майстор грънчар. Тук има всичко необходимо – уреди за щампована украса, подготвена за формуване глина, дори и тези кварцови  камъчета са част от грънчарския набор. Наричат се гладилки.  

"След като се направи съда, след като се направи украсата, той се ангобира той се покрива с течна рядка глина и се получава ето този червения ефект. И с тези камъни гладилки повърхността се излъсква, като целта е първо за да вкара по-навътре в порите на глината ангобата и съда да не пропуска вода, и освен това, с това излъскване той става много хубав, бляскав", разказва д-р Владимир Славчев.

Подобно на този съд. Майсторската му изработка ще лъсне след реставрация като останалите извадени по-рано. Работилничката е малка, едноетажна, няма място за спане. Наоколо има още няколко подобни по-малки и учените смятат, че са попаднали в производствената зона на селището. С други занаятчийски работилници. Ясно разделение на труда и поява на професии.


Д-р Светослав Славчев споделя: "Ако преди това, през новокаменната епоха имаме едно общество, в което всеки сам си прави всичко…. през каменно-медната епоха тази ситуация започва да се променя. Появява се металургията. Металургията е специфичен процес, в който се ангажирани хора със знания, които не всеки притежава. И започва разделянето на самото общество на специалисти. Започват да се появяват тези специализирани работилници."

Макар и производствен, кварталът е добре поддържан и чистен. Тази калдаръмена уличка е доказателство за това. Лесно се чисти и не се каля.
 
"Те много старателно си чистят уличните пространства. Не си трупат купчини с боклук, имат специални ями, където ги заравят, за да не се разлагат, за да не се разпространяват зарази т.е. тяхната хигиена е на висота и съответно са били доста здрави, което показват антропологичните изследвания", споделя д-р Владимир Славчев.
 
Тук се намират много бойни топчета за прашка. Заради неговата далекобойност и лесна изработка е едно от предпочитаните оръжия за лов и отбрана.


Добър повод им дава силното земетресение, което разрушава къщите им. Трусът е бил толкова силен, че е катурнал каменните стени в различни посоки. Вероятно същият, белязал праисторическите селища в Провадия и Дуранкулак. Учените смятат, че хората са се преместили на 15 километра от тук, до село Левски. Животът там започва, когато тук приключва. Този избор е обусловен и от голямата промяна, която търпят Хаманджия.

Д-р Владимир Славчев казва: "Късната каменно-медна епоха е времето на култура Варна, в този район. Култура Варна намалява територията…на т.нар. култура хаманджия, всъщност обитателите на това селище. Те се изтеглят по-близо до морето … и всъщност селищната могила Левски е на  едно стратегическо място, което свързва най-вероятно някакъв път за комуникация."

Връзката с морето им позволява да пътуват до средиземноморието от където доставят една от най-ценните стоки и символ на престиж за времето си – черупките на мидата спондилос. С това се свързва и резкия скок в развитието на културата Хаманджия.

"Те започват да комуникират, събират информация, събират идеи, прилагат ги в къщи и освен това развиват свой собствен така да го наречем товарооборот. В момента, в който те започват лека полека да се замогват, те оценяват възможностите на появата на металургията. Около 4 700 до 4600 пр.хр., те изведнъж стават водещи във всичко. Технологии, направа на керамика," разказва д-р Славчев.

Очевидно започва някакъв търговски обмен, защото тук се появяват суровини, които ги няма тук – минерали като  карнеол и яспис, вулканични скали от Родопите, от които се правят различни брадви и тесли, медни руди от Странджа, които се обработват тук. И селището до Суворово свидетелства този ключов преход в историята ни.

 

Автор: Мария Чернева
Оператор: Мартин Костов