Новини от миналото - последните владетели на солта

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Драматични събития свързани с края на златната или по-скоро солната ера от далечния халколит в Провадия. Масов гроб свидетелства климатичните промени, довели до загиването на първата европейска цивилизация.

Солта е била най-ценната стока и тя е станала причина тук, преди 7 хиляди години да се развие първата цивилизация в Европа. Солната мина е дала силен тласък в развитието на умения и технологии, които смятаме че са открити хиляди години по-късно.
Крепостните стени оказва се, не са единственото инженерно решение, с което първите ни изумяват. Учените вече навлязоха в територията, в която те толкова ревниво са пазили
Малко преди края, зад стените на крепостта изглежда са се извисявали няколко етажни сгради. И дори пред доказателствата,  учените дълго отказвали да приемат това за възможно.


Тодор Дяков, археолог разказва: "С изключително удивление с всяка следваща копка установявахме, че напластяванията от нея са изключително дебели, останките й са огромни на места максималната дебелина на пласта на натрупани деструкции е над метър. Което е изключително много."


Къщите са рухнали при пожар. Изградени от глина и дърво огънят е изпекъл стените и подовите нива и сега добре се различават. Затова първоначално били крайно смутени, когато открили освен пода на втория етаж , още един.

"Това се оказва нещо нетипично и през цялото време се опитвахме да оборим сами себе си доказвайки, че как е възможно на две нива, които са били над нивото на околния терен да има съдове.. До скоро в праисторическата наука да се говори за двуетажни къщи беше на границата на допустимото. А сега съвсем смело можем да аргументираме триетажна конструкция. Два напълно затворени етажа и третия, който е подпокривно пространство", казва Тодор Дяков.


Това обяснява и масивните дървени греди, които са оставили ясен отпечатък в глинената конструкция. Триетажните къщи на този етап се оказват две, били са стабилен дом за хората от халколита поне 30 години, като се има предвид 30-те слоя от ежедневните замазки по подовете.


"Така освен това върху пода на втория етаж на тази къща разкрихме останките от една много голяма пещ, стените й са били декорирани по така един много красив начин бяло и червено като червения цвят е основата, а с бяло и рисувано. Като мотивите са линии меандри за сега такива мотиви", разказва Дяков.


При измазването на пещта отново установили изненадваща за времето си техника.

Виолета Стоицова, археолог към НАИМ-БАН споделя: "Какво представлява технологията – върху повърхността на старата стена се нанасят такива изчуквания, с определен вид инструмент, и целта е тази стара повърхност да бъде огрубена, за да може по-добре да бъде хваната новата мазилка, която се нанася върху нея. Оказва се, че част от строителните технологии свързани в праисторията са запазени и в съвремието".


Тодор Дяков смята, че тази техника в праисторията не е засвидетелствана никъде.


Проф. Васил Николов, който е ръководител  на археологическите разкопки към НАИМ-БАН казва: "Това наистина са строители с опит не е толкова просто всеки да си строи къща. Имало е със сигурност гилдия, които да са се занимавали със самите постройки. Ами самите крепостни стени те не са просто ей така нахвърляни камъни те са строени особено стената върху, която се намираме, те са строени по стандарти характерни за късното средновековие."

 

Проф. Васил Николов казва, че това е оригиналния строеж, на 6650 години, т.е. 4500 години пр. хр. "И както виждаме стената тук е малко наклонена, защото едно земетресение я наклонило, така че се радвам, че на височина е запазена тази средно-халколитна стена", допълва той.


Въпреки, че три пъти са строили крепостните си стени отново, входовете са оставали на същите места. Което подсказва друга интересна подробност.


Проф. Васил Николов споделя още: "И двата входа, които сме констатирали до сега се пресичат, улиците които преминават през тях се пресичат под прав ъгъл. Т.е. показва, че селището от това време е имало четири сектора, четири квартала, а по средата може би е имало и някакъв площад."


Но технологиите и триетажните къщи прахората, нямали шанс да се развият и разпространят и след повече от хиляда години изчезват заедно с живота тук. Случват промени, пред които са били безсилни.
Краят на тази цивилизация със сигурност е белязана с драматични събития и един масов гроб в подножието на крепостта със сигурност доказва това.
След непрекъснати усилия да отводняват гроба и да отстранят лепкавата глина, учените лека полека разкрили останките на 7 души. Отлично запазени именно заради водата и глината. На пръв поглед безразборно разхвърляни, телата все пак се оказва че са старателно подредени.


Галина Самичкова - археолог, докторант към НАИМ-БАН разкрива: "Много добре си личи как този скелет е много така плътно долепен до южната стена в положение хокер. Ето това му е таза, това са му краката те са сгънати. Тези, които се намират в южната част те са по двойки – най-вероятно може да са прегърнати … на финала - този индивид ръката му е протегната и най-вероятно е прегърнал този".


Въпреки тази грижа, върху са били затиснати с камък. Подобно на другия масов гроб, който разкрили преди време в некропола наблизо. Галина Самичкова казва, че са искали просто да ги затиснат надолу, за да не излязат.


Проф. Васил Николов: "Явно, за да не се възроди духа, да не тръгне духа да си отмъщава, затова са погребани.
Какво се е случило с тези 7 души, кой ги е убил – макар да са минали хилядолетия, някои улики може да подскажат събитията тогава. Първата и най-важна е мястото на гробната яма. Ние се намираме на най-дълбоката точка на комплекса солницата, едно съоръжение, което е изкопано във втората половина на късния етап на каменно медната епоха т.е. столетие две  преди края на  живота на това селище, когато хората тук са сменили технологията, за добив на сол."


Дълго време се налагало да изпаряват разсола като го загряват с огън. Но после изкопали тази система от улеи, в която водата се е изпарявала без допълнително загряване. Очевидно климатът се е променил, изворът е пресъхнал, а огънят е станал излишен.


Проф. Васил Николов допълва още: "Но в някакъв момент и тази опция е приключила, какво точно се е случило с тези 7 души, дали те са били хората, които са обслужвали това съоръжение и в резултат на вътрешни конфликти в селището, в тази общност, която произвежда сол мога само да предполагам."


Галина Самичкова споделя, че може да са отбранявали съоръжението до последно и да са последните владетели на солта.


Солният извор в един момент е секнал и това със сигурност е предизвикало сериозна криза. И последните защитници на солта вероятно са убити при поредното нападение. За един от тях на този етап със сигурност може да се каже как.


"Да, в този индивид се вижда една малка кръгла дупка. След като е направена тази дупка вероятно предполагам с костена стрела или някакъв такъв инструмент, човекът е живял още една седмица, разкрива Галина Самичкова.


Тя смята дори, че може да открие оръжието на убийството. Заедно с многото костени идоли и интересни керамични съдове, преобладаващите находки около крепостната стена са на бойни оръжия.


Севдалина Жечева, археолог, ИМ-Провадия разкрива също: "Въоръжение за близък и далечен бой, тук сме представили няколко вида ето тук имаме кремъчен връх на стрела, няколко кремъчни върхове на копия, и костени върхове за стрели, всичко това е свързано с отбраната на тази крепост. Върховете на стрелите са много и различни и специфични, така че да е доста вероятно да се открие точната стрела, убила мъжа от гроба в гръб."



Проф. Васил Николов смята, че климатът се е променил рязко и това още веднъж потвърждава многобройните случаи по цялото земно кълбо на промяна в климата, климатични промени, които са унищожавали цивилизации. "И тази първа европейска цивилизация блестяща, варненския некропол е част от тази цивилизация и варненския център е част от солодобивния център също е загинал по това време", допълва той.


И много от техните постижения и технологии се налага да се преоткрият хилядолетия по-късно.

Акценти