Няма изгледи войната в Украйна да приключи скоро

Няма изгледи войната в Украйна да приключи скоро, защото за властта в Русия наличието на война е жизнено необходимо. Това е мнението на Глеб Ирисов, руски журналист и дисидент в изгнание. Той е работил като военен репортер за новинарската агенция ТАСС. Бил е и офицер в руската армия, но я е напуснал заради корупцията, на която става свидетел. Днес той живее в САЩ.

Глеб, войната на Кремъл срещу Украйна продължава вече 1415 дни - има ли Русия някакви възможности на действие в този план?

За съжаление, към настоящия момент войната, която путинският режим води срещу Украйна, превиши по продължителност така наречената Велика Отечествена война. И както виждаме, и до ден днешен Русия има възможността да води тази война. Както говорих  и преди 4 години, за съжаление, ние си имаме работа не само с режима на Путин, но и с цяла група държави и сили, които имат интерес от осъществяването на конфликта, на тази война. На първо място става дума за Китай и неговото участие, защото ако нямаха подкрепата на такива страни като Китай, силите на путинския режим щяха вече отдавна да са свършили. Но за съжаление, това не е така.  И към днешна дата, по тези направления в Украйна Руската армия фактически се намира в позиционни действия. Аз не мисля, че сега ще им се удаде възможност да пробият фронта. И фактически, Украйна със своите сили и жертви удържа цялата тази агресия върху себе си. Обаче това не означава, че на путинския режим са му свършили силите или че няма мобилизационен ресурс или възможност за производство на оръжие. Отново казвам, ако разглеждаме от гледна точка на 2026 година, агресията на режима на Путин не е просто агресия на Русия. Това не е само руската армия, не е само руския военно-промишлен комплекс. Това на първо място е цялата мощ именно на китайското влияние и техния икономически потенциал, производствената им база. Защото няма да е преувеличение, ако кажа, че директно от Китай пристигат огромен процент от компонентите от въоръжението, от ресурсите, както и други средства, в това число и разузнавателна информация. За съжаление, на този етап не виждам никакви еднозначни сигнали и възможности, че този конфликт  ще се спре. От военна гледна точка, да, фактически, те се намират в позиционна безизходица. И от военна гледна точка, напредването, по отношение на Украйна, на украинския фронт не е възможно. Но това не означава, че войната няма да се разпространява и че няма да има други направления.

Виждаме, че вече никой не говори за това да се даде Източна Украйна. Ожесточението на ударите над Киев и Харков какво трябва да ни говори в този план?

Както казах, във военен план, Русия е в позиционна безизходица. Те не са в състояние чисто технически и физически да преодолеят мощната отбранителна линия и високотехнологичното съпротивление, оказвано от армията на Украйна. Те се опитват да въздействат на населението на страната. Тази тактика не се прилага за първа година. Но в този случай на нея е поставен основният залог на руското ръководство, на режима на Путин. Те се опитват да измъчат мирното население, да направят живота в тила на Украйна непоносими и по този начин да принудят страната към капитулация или да нанесат съществено отслабване на тила на въоръжените сили, морално-психологическия дух. Затова и се провежда този терор. И, разбира се, за съжаление, докато в Русия тилът е непокътнат. И отново казвам, Русия не воюва сама. Тя воюва в контекста на група държави, начело на които стои Китай, който фактически стои зад тази война. И цялата му военно-промишлена мощ поддържа режима на Путин в Русия. В това число своята разузнавателна и научно-техническа мощ. И ако се позволи това да продължи, очакваме, че режимът на Путин ще остане без възможност да нанася удари по територията на Украйна и да измъчва нейното населението, да разрушава инфраструктура. За съжаление, за това не става дума. 

Вече стана известно, че по думите на президента Зеленски, със САЩ вече са постигнати договорености в сферата на отбраната за гаранции. Какви могат да бъдат те според Вас, като човек, който наблюдава военните събития?

Е, аз много бих се радвал, ако е така. Много се надявам, че има някакъв прогрес на преговорите. Обаче в продължение на година вече фактически ние виждаме само разговори и никакъв реален резултат и спиране на войната, за съжаление, няма. Що се отнася до ролята на САЩ, отново, на първо място е необходимо спирането на военните действия, поне на фронтовата линия там, където е тя в момента. И вече оттам нататък могат да се прилагат някакви гаранции. Най-добрите гаранции за Украйна биха били разполагането на чуждестранни, западни войски, съветници, наблюдатели на територията на страната. Това е личното ми мнение – в идеалния вариант според мен случай, би било наличието на някакви групировки войски на водещите западни страни. Възможно е разполагането на стратегическо оръжие.  След като в Беларус Русия разположи, както тя самата заяви, ядрено оръжие. Защо да не може на територията на Украйна, която отстоява своята независимост и свобода, да се разположи за нейната безопасност също стратегическо или тактическо оръжие? Това също са достатъчно мощни гарантиращи фактори. Също така поддръжката на украинските въоръжени сили и интегрирането им в архитектурата на европейската безопасност, на Европейския съюз. Защото пак казвам, не вярвам, че всичко ще свърши с Украйна, че с този фронт всичко. Ние не знаем каква е крайната игра на тези, които започнаха всичко това. Ще има ли нови удари, ще има ли разширяване на конфликта. Затова за Европа, за ЕС е нужно да се замисли и да придвижи идеята за обединението на държавите, подсилването на въоръжените сили, възможността за създаване на някакви обединени въоръжени сили. А украинската армия към този момент, без преувеличение, е просто обективен факт, каквито и технологично развития да има във водещите европейски страни, но тя е най-подготвената за водене на бойни действия, най-тренираната, морално подготвена и достатъчна по численост, за да се изправи срещу мощен противник, не говоря само за Руската федерация.  Затова интеграцията на Украинските военни сили в една обединена система за безопасност на Европа, на Европейския съюз, би било също така важно и правилно решение. Как ще изглежда това на практика, какво конкретно да се направи, не знам. Към днешна дата, в края на януари 26-а година, фактически нищо не е направено на практика. Даже не са спрени бойните действия и краят им не се вижда. Не съм уверен, че Русия е заинтересована, че има изобщо за цел да преустанови военните действия засега. Защото цялата тази история изглежда просто като протакане на процеса, като всяване на раздор между съюзниците на Запад, Като отслабване на Украйна чрез енергиен и ракетен терор над градското население. Тоест аз за обозримото бъдеще виждам съвсем друга стратегия - удължаване на войната, опит да се спечелят някакви стратегически преимущества за себе си и да продължава войната по различни направления, включително и на украинския фронт. И заради това на този етап не виждам конкретика и не виждам резултати. Още повече, че в цялостен, глобален план то се разширява. Няма никакви гаранции, че няма да има други горещи точки по света. Дори в самите Съединени щати, по отношенията на ситуацията в страната остава доста да се желае, меко казано. Това също е голям въпрос. В ЕС също няма абсолютно единство и знаем, че има такива личности като Орбан, Фицо, също и Бабиш, които се опитват да дестабилизират ситуацията отвътре в ЕС и де факто, играят в полза на путинския режим. Затова, за съжаление, все още не мисля, че сме близо до края.

Все повече се говори за това, че войната няма да свърши скоро, както им се иска на всички хора. А на Кремъл му се иска войната да продължи още много, много дълго. Как виждате нейното развитие? Ще свърши ли тази война до края на годината?

Аз мисля, че не. Войната няма да свърши до края на тази година. По принцип за режима, който в момента властва в Русия, наличието на война е жизнено необходимо. Тоест, ако погледнем от интереса  конкретно на Путин и неговото най-близко обкръжение, те са живи и управляват тази страна благодарение на войната. Защото в момента, в който тя свърши, особено ако това е без достигането на някакви грандиозни от тяхна гледна точка цели, не след дълго в обществото така или иначе ще възникнат въпроси и онзи протест, който потиснаха в началото на тази война, отново ще избухне според мен с нова сила. Защото хората не са забравили, още повече, че те видяха и ужаса на тази война. Повече от  милион души вече загубиха живота, техните животи няма да се върнат, те са унищожени. Хората са измъчени, икономиката е разрушена, има огромно изтичане на квалифицирани кадри. Абсолютно безумна степен на агресивност на режима по отношение на собственото население и фактически тоталитарен, авторитарен метод на управление, отмяната на много права и свободи. Естествено, ако те не са на война и нямат такова радикално оправдание за абсолютно непопулярните си и жестоки мерки, то в Русия отново ще започне период на протести, нестабилност, борба сред елита. И за обкръжението на Путин и за самия него, за тези, които може би стоят зад тази война, не смятат това за желателно. Защото пак казвам, предполага се, че Китай е основният печеливш от тази война. За Китай по принцип е без значение. Колкото повече Русия се намира в зависимост от него, колкото повече се намира в състояние на стагнация и колкото по-контролиран е режимът в нея, толкова по-добре. Освен това за Китай е изгодно да се нанасят перманентни щети върху глобалната безопасност, да държат всички в напрежение, да използват това като лост за влияние върху САЩ, ЕС, други страни. Тоест, ако няма съществен натиск върху Китай, а такъв натиск на първо място може да дойде от САЩ и съюзниците им, то аз не виждам никакви реални причини този конфликт да не продължи още под една или друга форма. Той може да премине към временна фаза на тлеещ конфликт. Може и пак да се разшири. От масата не са свалени и вариантите за агресия против страните от Европейския съюз и НАТО. Аз не смятам, че такъв вариант не е нещо неочаквано. Отново ви казвам, не говорим за въпросите, свързани с международното право или със силата на международните договори. Всичко това, за съжаление, остава до голяма степен в миналото. И за всички е известно, че играчите от Запада също са виновни за това. Съответно, ако изходим от тази парадигма, остава само военната целесъобразност, само военната възможност. Ако военната възможност позволи на путинския режим и съюзниците, които стоят зад него, да организират още една авантюра, например срещу Прибалтика, срещу Литва, Латвия и Естония, а аз смятам, че напълно съществува такава техническа и физическа възможност. И това безусловно е една огромна опасност за възможното разширяване на този конфликт. И ако режимът и неговите спонсори видят, че конкретно към даден момент по обективни причини е невъзможно военното придвижване по фронтовата линия, те могат да изберат сценарий за ескалация на конфликта по други наблюдения. И не само Прибалтика, разбира се. Има и други точки от земното кълбо, където могат да се опитат да устроят нещо. В Латинска Америка, например. Ситуацията с Венецуела смятам, че беше правилна стъпка и смятам, че такива стъпки не се планират от една администрация, че това е дълго обсъждана тема, че това е планирано от достатъчно дълго. Но Венецуела не е единствена. На първо място, там нищо още не е свършило. Все още не се знае доколко режимът в Каракас ще е стабилен, дали ще прекрати сътрудничество с Русия и Китай. Нямаме все още никакви гаранции за това. Около Венецуела там има още редица държави, които се намират под контрол и влияние, като Никарагуа, като Куба. Африка почти напълно се намира в момента под влиянието на контрола на Китай и руските сили. Съвсем наскоро даже на остров Мадагаскар започнаха да се промъкват руски разузнавателни подразделения и започнаха там да провеждат разузнавателни действия. Неясно е изобщо защо започнаха да активизират дейността си в този регион. В Далечния Изток, Югоизточна Азия също – ситуацията около Тайван... Как биха реагирали Съединените щати, когато са заети с вътрешните си проблеми – до голяма степен по своя собствена вина? Също не е ясно. Има още много потенциални вектори, по които може да се разширява повече този конфликт. Не просто да не приключи. Така че, за съжаление, виждам процеси и в такава посока.

Намирате се в момента в САЩ. Как Ви се вижда отношението на администрацията на Тръмп към имигрантите? Между другото, Вие също сте с такъв статут, не особено ясен, при тази ситуация. Застрашен ли сте от екстрадиция в това отношение?

Да, ситуацията е такава по отношение на всички имигранти без изключение, без значение какъв е техният статут, дали са недокументирани имигранти, които незаконно са пресекли границата, или са легални, които законно пребивават на територията на САЩ, които имат статут на временно пребиваване като мен например, или които даже имат постоянно пребиваване, но нямат щатско гражданство. Всички те в момента, за съжаление, се намират под заплаха. И към тях сегашната администрация се държи меко казано жестоко и без да съблюдава много основни принципи и правила за отношенията към хората… Не става въпрос просто за мигранти, става въпрос за спазването на основните права на човека, все много сериозни проблеми от страна на тази администрация. И без това исторически в Щатите е имало сериозни проблеми по отношение на миграционната политика, натрупани от различни администрации. И дълго тези проблеми не се решаваха. Имиграционната система на Щатите е фактически разрушена, намира се в плачевно състояние. И тази администрация, вместо да предприеме някакъв разумен подход, основан на хуманно отношение към хората и законност, тя прилага абсолютно безумно, жестоко отношение към хората. Фактически, под предлога за борба с незаконната имиграция, се провежда атака над цялата имиграционна общност, над всички хора без американско гражданство, пребиваващи на територията на САЩ по една или друга причина. Което разбира се, е ужасно. Още повече, че предлога на целия този процес се създаде една огромна структура, имиграционната полиция. Тя се превърна вече в абсолютно чудовище, което действа абсолютно безнаказано. И както знаете, наскоро имаше ново убийство. Всъщност аз точно тук живея, в Минесота. За съжаление, се оказах на такова място, където са съсредоточени всички тези събития. Миграционната полиция застреля за пореден път американски гражданин, роден в САЩ, бял мъж. Това предизвиква грандиозни вълни на протести и вълнения вътре в Америка. Не знам до какво може да доведе това. И пак казвам, въпросът е доколко са способни Съединените щати при сегашните условия, при тази администрация, при вътрешните си проблеми, които създават сами сякаш съзнателно и преднамерено… Или може би им помагат да ги създадат? Доколко са способни адекватно да реагират на външни заплахи от различните направления – Европа, в Азиатския регион, Близкия изток. Имам големи, големи съмнения по този повод.