Оцеляла от епицентъра на земетресението пред БНТ: Много трудно се спасихме, къщата ни е напълно съсипана

Серия от опустошителни трусове в Турция и Сирия. Хиляди са без дом. Пред БНТ говори Кюбра Кашлък. Тя е учителка в турското село Нарлъ, в епицентъра на земетресението.

"Не можах да погледна колко е часът. Всичко стана изведнъж. И преди сме преживявали земетресения. Чакахме да свърши, но не свършваше – чувахме гърмежи. Не можах да изляза от стаята. Детето ни плачеше, съпругът ми се опитваше да стигне до него, аз не можех да мърдам, защото земетресението ме мяташе наляво-надясно. Гардеробът падна и блокира врата на спалнята ни, аз останах вътре".

"Изведнъж и токът угасна, стана тъмно, но земетресението продължаваше. Съпругът ми не е могъл да влезе в стаята на детето – беше тъмно и врата беше затворена, в неговата стая също паднал гардероб и блокирал вратата. Наистина много трудно се спасихме. Имахме късмет. Къщата ни е напълно съсипана".

"В Нарлъ, това е малко селище, но поне 20-25 къщи са сринати със земята. Има хора под развалините. Но трусовете продължават и е невъзможно да им се помогне. Не можехме да излезем през вратата. Толкова беше лошо. Излязохме, а земетресението още продължаваше. Мислех, че земята ще се разтвори и ние ще паднем вътре. Наистина беше много страшно. Бог да помага на всички".

"В къщата ни има много щети. Повече няма как да влезем в къщата ни. Благодарни сме, че не се срути, ако беше се срутила ние щяхме да останем вътре. Там където бяхме, има много загинали и ранени, но успях да се свържа с мои колеги учители - те са били добре. Но имаше много хора, останали под развалините. Ние седяхме в колата. Нямам познати, приятели, които да са в неизвестност.

"В Нарлъ всички хора се качиха на колите си. Всеки се опитва според възможностите да се спаси. Някои са имали палатки, опънали са ги на площада. Всеки се опитва да направи нещо според възможностите си. Които имат коли се качиха в тях. Които нямат гориво се редят на бензиностанциите, но никой няма пари в себе си. Много е страшно. Много страшно, наистина. В момента е много студено. Беше навалял много сняг".

Къде ви намираме?

"В Газиантеп. Но стоим в колите си. Защото вторичните трусове продължават. Пристигаме при родители ми. Близките ми са добре, но някои колеги учители – на някои колите им са смачкани, някои останали под развалините. Много хора, които са в затруднено положение. По време на второто земетресение пътувахме. Пътят е развалина. Целият път е разцепен, като на разломи. Беше много зле и движението беше много зле. В истински кошмар сме. В момента сме в един кошмар, наистина. Засегнатите райони са големи и пострадалите са много. Може би има хора в по-тежко положение и спасителите са при тях".

"Аз не видях, не видях екипи на АФАД, търсихме ги. Но може би беше така, защото едновременно в много места се случи, може би има хора в по-тежко положение и не можаха да стигнат до нас, това не знаем. Ние не видяхме екипи на АФАД, специално там, където бяхме".

"Училищата са затворени, магазините не работят. Сутринта ни раздадоха хляб, не знам кой го раздаде, хляб ни дадоха, и ние ядохме хляб, детето ни яде. Навсякъде е затворено, няма откъде да си купим вода. Някой раздал хляб, не знам откъде го е взел".

"Вярвайте ми, беше като във филм на ужасите – над нас черни облаци, земята постоянно се тресе, вторичните трусове продължават, колата постоянно се клатеше. Излязохме от къщата, качихме се в колата но продължаваше да се тресе, страхът не минава, продължаваме да се страхуваме".

"Не може да влезем в къща. Не, не е възможно да сме в сграда. В момента сме в колата. Няма къде да ходим другаде в момента. Много е студено. Добре си беше времето, но дойде зима и училищата ги пуснаха в зимна ваканция".