Оградата по границата с Турция: Стоп или вход за бежанците

Оградата по границата ни с Турция ще се управлява от МВР. Това решение взе служебното правителство, след което разпространи кадри на преградното съоръжение, което през 2013 години ни струваше 200 милиона лева и целта му беше да възпре мигрантите от Сирия и Ирак. Днес оградата е нарязана. На места съборена, обрасла с храсти и подпирана с камъни.

Срязана, съборена, обрасла с храсти и подпирана с камъни. Така изглежда на места оградата по границата с Турция, която трябва да спира бежанците и нелегалните мигранти от Близкия изток, тръгнали към Европа.

Шокиращите кадри бяха разпространени, след като служебното правителство реши МВР да поеме стопанисването на съоръжението. Досега за него отговаряха областните управители на Ямбол, Хасково и Бургас. Коментарът на вътрешния министър не закъсня. В петък, попитан от журналисти, какво ще се случи оттук нататък с оградата, Бойко Рашков отговори така.

"Искате да кажете, че сега вече оградата е наша отговорност, а преди служебното правителство не е била отговорност на ГЕРБ ли? Ако това искате да ми кажете, не съм съгласен", каза той.

Строежът на оградата започна през 2014 г. при правителството на Орешарски.

"Правителството на Борисов не е отделило нито един лев и затова сега това оградно съоръжение е в това състояние. Те са занемарили до степен, че сега отново трябва да се дадат 4-5 милиона лева", смята Рашков.

Поетапното изграждане през годините не мина без политически искри и взаимни обвинения. Първоначално бяха монтирани 30 километра "възпиращо съоръжение" в най-лесната равнинна част за близо 10 милиона лева. Кабинетът тогава определи случая като касаещ националната сигурност и похарчи парите без да обявява обществена поръчка, за което беше остро критикуван от опозицията.

Година по-късно политическата рулетка се завъртя. Тогава кабинетът "Борисов" пък гласува промяна в закона, с която оградата по границата бе обявена за обект от национално значение. Така директните договори с компании без обществени поръчки продължиха с основния мотив, че така ще се гарантира по-бързото изграждане на съоръжението. Цената на следващите 100 километра, обаче, нарасна от 250 хиляди на близо 1 милион за километър. Проектът бива съпроводен от публични спорове за изпълнението, стойността, качеството и ефективността му. Загражденията стават обект на интерес от световни медии и критики от правозащитни организации и политически активисти.

През лятото на 2017-а скандалите стигнаха до Върховната касационна прокуратура, която възложи на ДАНС и Агенцията за държавна финансова инспекция да направят проверка на оградата. Причината - сигнал на депутата Велизар Енчев за нарушения и финансови злоупотреби, свързани с фирми на "Патриотичния фронт". Реакцията на товашния вицепремиер в третия кабинет "Борисов" Валери Симеонов не закъсня. Симеонов излезе с покана към "неверниците" от опозицията за обиколка с хеликоптер и заяви, че България трябва да се гордее, така както Китай се гордее с Великата китайска стена.

"Оградата на България е най-стабилната в момента по границата с ЕС. Няма по-стабилна ограда", каза Симеонов.

Бившият председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов също защити оградата от критиките за неефективност и високата цена.

"И тук мога да заявя категорично, че всичко, което е направено от областните управители на Хасково, Ямбол и Бургас, е прието със съответните приемо-предавателни протоколи от експерти, които са направили съответното замерване и съответните оценки. На база на тези приемо-предавателни протоколи, при завършено и предадено съоръжение се разплащаме. Изразходвани близо 200 млн. лева", заяви Цветанов.

Днес съоръжението е с дължина 235 километра. Споровете продължават - как сега държавата ще поддържа защитното съоръжение, превърнало се през годините в крупна държавна инвестиция.

Автор: Тихомир Игнатов