Олег Орлов пред БНТ: Режимът на Путин е фашистки и тоталитарен, моята Русия е по затворите

Олег Орлов през последните 30 години се превърна в лице на руския граждански активизъм и борбата му за човешки права. Той бе осъден от руските власти за статия, в която обвинява президента Владимир Путин, че води страната си към фашизъм и заради критики срещу руското нахлуване в Украйна. Орлов ръководеше „Мемориал“, докато тя не беше закрита от Кремъл.                  
„Мемориал" е една от най-старите и известни руски правозащитни организации.Тя беше удостоена през 2022 година с Нобеловата награда за мир.

Николай Кръстев: Г-н Орлов, благодаря Ви, че приехте поканата на БНТ да бъдете наш гост. Да започнем с това, какво е усещането да се почувствате свободен човек, да се видите с Вашите близки и приятели?

Олег Орлов: Усещането е противоречиво. След затвора усещането за свобода е много хубаво. Дори това просто да стоиш под небето, да те вали дъжд – това е щастие. От друга страна, дълбоко в мен е заседнало усещането, че не съм заслужил аз самият да съм на свобода – на мое място трябваше да е някой друг. Моите приятели и колеги сред политическите затворници, за които говорехме и които трябваше първи да бъдат освободени, които са болни и са в тези лагери доста по-дълго от мен, не са освободени – по някаква причина освободиха мен. Това усещане е неприятно. Защо съм тук, а не там?

Николай Кръстев: Олег Петрович, каква е според вас е Русия днес? Как изглежда според Вас Русия?

Олег Орлов: По въпроса как изглежда Русия днес може да се напише не една книга. Как бих отговорил... Русия е много различна – едната Русия, моята Русия е по затворите. Има и Русия, която воюва. Има и Русия, на която ѝ е все едно какво се случва, а има и Русия в Курск, която в момента страда. Затова Русия е много различна, много пластова. За съжаление, ако гледаме обективно, Русия е агресивна държава, която води агресивна война срещу съседна държава и извършва незаконно и престъпно насилие. Налага се да признаем това, колкото и да ни е тъжно.

Николай Кръстев: Каква тогава е Русия, когато говорим за Курската операция? Как Ви се струва това, че президентът Путин се намира в Азербайджан – нима не му е интересно да подкрепи местното население?

Олег Орлов: На президента Путин това изобщо не му е интересно – той не иска да го асоциират с нищо, в което той не е победител. Президентът на Русия прави всичко възможно образът на победителя и неговият личен образ да съвпаднат – само това и само по този начин. Страдащото население на Курска област изобщо не го интересува. И когато украинските войски сами излязат от Курска област или бъдат изтласкани, ето тогава той ще се появи там. Гарантирам Ви го. Ще се появи, ще стиска ръцете на хората и ще раздава подаръци на победилите военни, на местните чиновници, ще раздаде някакви жалки подаяния на пострадалите жители. Докато Русия там не печели, той няма да се появи. Помните ли другия „Курск“? Подводницата, която потъна... Помните ли как по време на интервюто на въпроса „Какво се случи с подводницата?“, той отговори „Тя потъна“. Съдбите на хората изобщо не го интересуват.

Николай Кръстев: Спомням си, че преди няколко месеца Вие бяхте признат за виновен по обвинение за дискредитиране на руската армия. Имаше статия, в която Вие обвинихте президента Путин, че води страната към фашизъм. Може ли да кажете нещо повече за това?

Олег Орлов: Вижте, Владимир Путин не води държавата към фашизъм – той вече я е докарал дотам. В нашата страна е построена фашистка държава, създадена е фашистка идеология, фашистко общество. Аз се опитвах да покажа точно това в моята статия. Войната, която започна путинският режим, е важен елемент от тази фашистка структура вътре в Русия, най-важният елемент и най-важният начин да завърши това строителство. Вижте, имаше определение, дадено още някъде през 1995 година на миналия век. Руската академия на науките по искане на първия президент на Русия Борис Елцин трябваше да формулира „Що е фашизъм?“ Те тогава определиха фашизма като конкретна идеология и политическа практика, насочена към разпалване на междунационално разделение, към представата за нацията или определена раса като изключителна, доминираща и превъзхождаща всички други.  И какво имаме днес по отношение на Украйна? Напълно се отрича наличието на украинския народ като отделна същност, на украинската култура като отделна култура. „Украйна е част от Русия, украинският народ е част от руския народ, а украинската култура изобщо не съществува отделно – тя е мит“. Ето такава е гледната точка, с която путинската пропаганда пълни главите на хората. Затова, всичко съвпада с определението за фашизъм. В съда аз дадох за пример себе си и казах: „Ако вие ме вкарате в затвора за една написана статия – само за статия, няма да има по-добро доказателство, че вашият режим е фашистки!“

Николай Кръстев: Напоследък забелязваме, че от пропагандните канали започват да се чуват все повече критики по отношение на Путин. Дори и самият Дугин започна да критикува. Видяхме, че и от ЧВК „Вагнер“ също критикуват действията на Кремъл. Как според Вас ще свърши всичко това? Виждаме, че и генералите не възприемат много-много това, което се случва.

Олег Орлов: Ще добавя още, че в определението за фашизма има един задължителен елемент, а именно признаването на войната като легитимен начин за решаването на междудържавни проблеми. Това също влиза в определението на фашизма. Действията на Путин без съмнение потвърждават признаването на войната като начин да се решат междудържавни проблеми. Ние видяхме, че спрямо Путин има опозиция от страна на определени хора в силовите ведомства. Пример за това е пучът на  „Вагнер“. Това създава определена опасност за путинския режим и те го разбират прекрасно. Затова сред генералитета бе проведена чистка, тя продължава и до днес. Някои генерали вече са в затвора, други са подложени на репресии. Разбира се, че съществува заплаха за режима на Путин и от страна на така наречените „Z-ет патриоти“, които са недоволни и виждат всичката бездарност на цялата военна кампания, масовите загуби сред войниците и това, че хората се използват просто като пушечно месо. Затова и репресиите са във всички посоки – и срещу демократично настроените, които критикуват Путин, и срещу тези, които са, бих казал, реакционно и дори крайно реакционно настроени в критиките срещу него. Именно затова имаме тоталитаризъм, именно затова този режим е наричан фашистки и тоталитарен. Никаква критика от ничия страна, пълно единомислие – ето това е основата на този режим.  

Николай Кръстев: Олег Петрович, как според Вас ще приключи войната и скоро ли ще стане това?

Олег Орлов:  Аз не съм пророк, не съм врачка. Не знам, дали войната ще свърши скоро. Имам само надеждата, че колкото по-скоро, толкова по-добре. Все  по-често и все по-силно се чуват гласове в Европа, които говорят за „мир на всяка цена“, „да се сключи мир с Путин при каквито и да било условия“, „в името на мира да се пожертва Украйна или част от Украйна”.
Според мен това е много опасна и недалновидна политика. Не знам дали войната ще свърши скоро или не, но тя не трябва да свършва с победа на путинския режим, защото ако приключи с победа на путинския режим, няма да има никакъв траен мир. Европа премина през това през 1939 година. Нека си спомним Мюнхенския сговор, когато за сметка на Чехословакия някои европейски политици опитваха да сключат мир с Хитлер. Тогава Даладие и Чембърлейн се върнаха в къщи като миротворци с думите „Ура! Ние донесохме мир в Европа!“. С какво завърши всичко това – с нова, страшна, безпрецедентно голяма война. Затова се опасявам, че мирът, основан на умиротворяването на новия агресор в Европа, ще има много тежки последствия за цяла Европа и то в недалечното бъдеще. Въпросът в този случай не е толкова за морала. Разбира се, че не е морално, а дори е страшно да се проявява снизходителност към агресора, но освен това е глупаво и не е прагматично. Това бих казал. А колко дълго ще продължава войната? Според мен, когато дойде моментът да се сключи примирие и да се говори за мир, това трябва да решава жертвата, а не агресорът.

Николай Кръстев: Олег Петрович, сега всички чакат президентските избори в САЩ. Какво ще стане на изборите там, как мислите?

Олег Орлов:  Не мога да кажа нищо за американските избори. Това е въпрос, който трябва да отправите не към мен, а към американистите и политолозите.

Николай Кръстев: Кой от двамата кандидати би бил в по-голяма степен желан за Путин? Доналд Тръмп или Камала Харис, според Вас? Макар да си спомням, че по време на интервюто на Карлсън Тъкър, Путин каза, че предпочита демократите, а не републиканците.

Олег Орлов:  Мога да кажа, че в Москва, в Кремъл разбира се желаят победа на Тръмп.Те се надяват, много се надяват да победи Тръмп, което без съмнение ще доведе до много разногласия и несигурност в коалицията, която подкрепя Украйна в отпора срещу агресията и Кремъл има нужда точно от това. Кремъл силно се надява да победи Тръмп.

Николай Кръстев: Олег Петрович, моля да споделите как виждате своята роля сега, когато вече сте на свобода?

Олег Орлов:  Виждам се в ролята на работен кон и ще работя с моите приятели и колеги по въпроси, свързани с правата на човека в Русия. Моите колеги работят тук вече две и половина години и се справят ефективно. Аз ще се включа в този процес. Докато бях в Русия, непрекъснато поддържахме връзка. Имам приятели и колеги от „Мемориал“, които  просто насила изтласквах от Русия и им казвах: „Трябва да сте там, защото някой трябва да говори ясно и силно, без цензура. Трябва да сте там, за да помагате на нас, които сме тук и работим вътре в Русия“. И сега моята задача е тук, в Европа.