Писателката от Беларус Хана Комар: Репресиите в страната ми са постоянни и тежки, всеки ден арестуват по 10-15 души

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Беларус подсилва укрепленията си по границата с Украйна и издига бетонна стена с бодлива тел. Властите показаха снимки на съоръженията, от украинска страна границата е маркирана само с бетонни стълбове.

Въпреки общото минало в Съветския съюз пътят на двете държави днес силно се различава. Беларус не изгради демокрация и опозицията е задушавана яростно. Какво става в в страната днес - за "Светът и ние" коментира Хана Комар - писателка, поетеса и преводачка, а също и активен член на беларуската опозиция.

БНТ: Животът Ви се промени из основи, когато бяхте арестувана по време на протестите в Беларус преди около 2 години. Разкажете ни какво се случаи с Вас и как Ви засегна?

- Да, животът ми се промени. Не обаче от самия арест, а от целия протест. Бях задържана, докато участвах в мирна демонстрация. Ние просто вървяхме, искахме да подкрепим Мария Колесникова - нашия лидер, която предишния ден беше откарана насила на границата с Украйна, за да бъде изхвърлена от страната. Тя скъса паспорта си, което беше много силен жест. И тъй като всички ние много ѝ се възхищавахме, искахме да я подкрепим и за това излязохме на улицата. Вървяхме мирно, когато полицията ни обгради, притисна ни до стената. И много хора - може би сто или сто и тридесет - бяха задържани тази вечер. Повечето бяха жени. Това стана, защото бяхме много упорити, отказахме да спрем, да напуснем. Не искахме да позволим мъжете ни да бъдат арестувани. Затова те арестуваха нас, и аз бях сред тези жени.

БНТ: Помня много добре тези събития, тъй като ги отразявахме. Струва ми се обаче, че опозиционното движение в Беларус сега някак си е изгуби своя импулс. Защо стана това, според вас, как режимът успя да ви подтисне?

- Така е, репресиите са постоянни и много тежки. Всеки ден арестуват хора. Казвам го буквално така, както е - всеки ден арестуват може би по 10-15 човека. Само през октомври са арестувани над 300 души. И това, представете си, се случва когато всичко изглежда мирно и никой не е излиза на улицата. Никой не протестира, не стачкува. Те потискат всяка свободна мисъл, всяко свободно действие, всеки, който се опитва да направи и най-малкото нещо. А по въпроса защо се провалихме, когато имахме такъв силен импулс - това се случи, защото Лукашенко имаше подкрепата на Путин. И очевидно не можеш да надделееш като численост в тази ситуация. Ние се надявахме, продължавахме да излизаме на протести, да стачкуваме. Бяха въведени икономическите санкции и се надявахме, че ще се получи някакво натрупване, което да изчерпи ресурсите на режима. И Лукашенко няма да може да поддържа армията, полицията и всичко останало. И съм сигурна, че сам той нямаше да успее. Но Путин има тези ресурси.

БНТ: Като става дума за Путин съм сигурна, че сега следите войната в Украйна всеки ден. Какви са мислите ви? И ще е бъдещето за украинците?

- Мисля, че те са невероятно смели и корави. И понякога ми се иска и ние да бяхме такива. И ние имаме кураж и смелост, но може би не сме толкова корави. И ми се иска беларуската армия да беше на наша страна, а не на страната на диктатора. И очевидно е, вярвам, че украинците ще бъдат свободни. Те освободиха своята държава, и от решаващо значение е това, че светът е на тяхна страна. Без тази подкрепа няма да е възможно.

БНТ: Очаквате ли скоро да настъпи краят на войната?

- Знаете ли, аз вече нямам очаквания! Ние толкова се надявахме беларуската революция да приключи с победа. Очаквахме това всяка седмица, всеки ден - да дойде победата, а тя все не идва! За това нямам очаквания, но разбира се, искаме войната да спре възможно най-скоро, да не умират повече хора, да не бъдат унищожавани повече градове. Да могат украинците да се върнат към живота.

БНТ: Как се отразява тази война на Беларус, която е съсед на Украйна и има толкова дълга граница?

- Виждам различни възможности за развитие на събитията, но най-вече се надявам да започне една деколонизация - имам предвид Руската федерация. Ако това се случи, те ще са по-слаби и няма да могат да подкрепят Лукашенко. И накрая ще победим. Ще получим истинската независимост, защото… Ние не сме били истински, реално независими, от 90-те години на миналия век.

БНТ: Какво мислите за санкциите, наложени от Запада на Русия и Беларус? Как засягат вашата страна повече - икономически или политически? Или и двете?

- Да, засягат я. Но те трябваше да бъдат наложени много по-рано. Когато молехме за санкции през 2020 г. , а световните лидери пренебрегнаха исканията ни. Западните държави продължиха да търгуват с диктатора и предприятията продължиха да търгуват с диктатора. Те си мислеха, че всичко ще отмине и че това си е наш проблем и само наш проблем. Но, както се видя, не беше така. Проблемите много се задълбочиха. Разбира се, че санкциите понижават жизнения стандарт в Беларус и икономическата ситуация е лоша. Хората губят работата си. Но не само заради санкциите, а защото ги уволняват, когато изразяват истинското си мнение. Освен това, управниците на страната са толкова неспособни, управляват така зле, че дори и без санкции пак положението щеше да е лошо .

БНТ: Поддържате ли връзка с опозицията в изгнание или в Беларус? Какво предприема днес опозицията, за да се чуе гласът извън Вашата страна?

- Да, поддържам връзка с много хора - както в Беларус, така и в изгнание. И те правят все същото. В офиса на Светлана Тихановская организира срещи с международните лидери и организации, с едно и също послание - че трябва да продължат да подкрепят народа на Беларус, да предприемат какво е нужно, за да спрат диктатурата. Различни инициативи на опозицията подкрепят хората в затворите и техните семейства; хората, които са уволнени заради възгледите им; хората, които са били принудени да избягат от Беларус и нямат пари за издръжка и работа; хората, които се сблъскват с проблеми с визите и документите...

БНТ: Вие сте в България за месец, като гост на Къщата за литература и превод. Пишете ли? Как се отразяват тези събитията на работата Ви и на Вашата поезия?

- Почти съм спряла да пиша поезия. Мисля, че това стана, защото чета много новини. Когато четеш новини, новини, новини… за всичко, което става, за репресиите и насилието... Насилието не дава ресурс, то просто ти отнема, през цялото време. Вече не съм там, не съм застрашена, но все така аз следя събитията, там живеят, хора, за които ме е грижа - семейството ми е все още в Беларус. И това не помага за писането, но има друг стимул за нас, за мен - чувствам, че трябва да запазя спомена. Трябва един вид да документирам събитията и преживяванията на хората.

БНТ: Можете ли да се върнете у дома?

- Не мога. Не трябва. Рисковано е.

БНТ: На какво се надявате? Какви са мечтите Ви?

- Мечтая за голямо празнуване... Всички да летим, да караме коли, да вземем влакове, дори колела, да въртим педалите и да се върнем у дома... Да видя семейството си, да прекарам време с приятелите си и да съм свободна да избера къде да живея и какво искам да правя.

 
Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

< Назад