Под лампата на Детелина, която превръща отпадъците в изкуство

Кутии за яйца, опаковки, консерви. Детелина Мечева-Митева вдъхва нов живот на материали, които обикновено изхвърляме с лека ръка. Нарича проекта си "Под лампата". С него се присъединява към нарастваща общност от граждани, които привличат внимание към огромното количество боклук около нас.

"Събирам всякакви материали, най-често от вкъщи. От опаковки основно, тъй като забелязах, че най-много боклук правим вкъщи от опаковки," разказва Детелина.

"Всяка опаковка, която попадне в мен, аз започвам да я разглеждам и да си мисля какво може да стане от нея. И така си казвах, "Това ще го отделя, това ще го отделя, това ще го отделя," и в един момент се оказа, че аз трябва да започна да изхвърлям, защото не мога да смогна да оползотворя всичките материали", казва Детелина.

Вдъхновението идва от дъщеря ѝ Ева. Заедно изработили изделия за коледен базар. Екпериментът се превръща в хоби, а хобито - в кауза. 
"Аз докато работя, така потъвам в това занимание, че въобще не усещам времето. Пускам си хубава музика. Музика, която обичам и през цялото време, даже ако някой ми говори, аз не го чувам - толкова потъвам в тази работа. Много ми е приятно. Хартията е много приятен материал. Много ми е приятно да работя с него. Благ е. Могат да се правят малко по-фини неща. В началото направих едни топки за елха, като смачках хартията на топка и я увих с някакъв шнур. Следващото ми нещо от хартия беше купа", споделя Детелина.

С помощта на изкуството Детелина иска да убеди хората да се замислят за отпечатъка си върху околната среда. И да не купуват неща, които не им трябват.

"Прави ми впечатление, че когато стоката е по-евтина, се пазарува твърде емоционално. Не се замислят хората, "Имам ли нужда от това нещо? Като го взема вкъщи, какво ще го правя?," ами си казват, "Харесва ми, по джоба ми е, взимам го", обяснява Детелина.

Детелина вярва, че сме разглезени като общество. Искаме всичко да става веднага - бързо и лесно. Но невинаги бързото решение е най-доброто.
Безотговорното потребление води до природни катастрофи, които директно засягат човечеството. Изчезването на животински видове руши екосистемата ни. А изхвърлената пластмаса се връща в чинията ни под формата на сготвено ястие. 
"Ние произвеждаме боклук с по-висока скорост, отколкото този боклук може да бъде по някакъв начин усвоен повторно в полза на човечеството. И той на практика замърсява," казва тя. "Изгарянето на боклуците, което също е начин, метод, за отърваване от тях, изключително много вреди на атмосферата. Замърсява въздуха. Това като се прави системно, води до здравословни проблеми, които нямат лечение. Те се превръщат в хронични болести", казва Детелина.

Рециклирането намалява отпадъците. Но Детелина припомня, че би било далеч по-ефективно, ако вместо три салфетки вземем една. А за да не се връщаме от пазар с найлонови торбички, можем да отидем с текстилна.
"Мислят си хората, че щом нещо е въведено в масова употреба, означава, че е безвредно. То може да е безвредно към настоящия момент за нас, но в дългосрочен план е проблем. На мен ми се иска да има някаква превенция. Да не стигаме до този момент където вече боклукът ще ни дразни страшно много, ще искаме да го махнем, но няма да има къде да го преместим. В този забързан начин на живот, който водим, няма как много бързо от днес за утре да станем нови хора. Но можем да започнем отнякъде", споделя Детелина.

Дайте втори шанс на старите предмети, казва Детелина. Не ги захвърляйте при най-малкия дефект. И добавя, че при хората е същото.
"Когато сме за кратко време с един човек, нямаме възможност да го видим в различни ситуации, така че да го опознаем. Виждаме само една страна. Но тя може в момента да е породена от някакви външни фактори", обяснява Детелина.

Затова според нея и от хората, както при вещите, не трябва да се отказваме толкова лесно: "Поне няколко опита трябва да направим", завършва Детелина.

Репортаж: Петър Георгиев, Цветан Благоев