Положението в Газа е сравнително добро и групировката Хамас е слаба

Положението в Газа е сравнително добро и групировката Хамас е слаба – коментира Гиора Ейланд, ръководител на Съвета за национална сигурност на Израел (2004–2006). Той обаче не е оптимист за бъдещото управлението в Газа.  С него разговаря Николай Кръстев.

Г-н генерал, кажете ми как гледате на подписаното примирие за прекратяването на огъня в Газа?

Е, прекратяването на огъня като цяло се спазва, защото всяка страна е заинтересована, първо, да запази мълчание и по-важното, да не се ядосва много президентът Тръмп. Така че засега ситуацията е спокойна. Но, ето го проблемът, втората фаза на споразумението в Газа се основава на два важни въпроса. От една страна, Газа трябва да бъде възстановена от много, много държави, израелските сили трябва да се изтеглят и може би на хората в Газа ще бъде предложен по-добър живот с нов режим и т.н. Но вторият елемент е, че Хамас трябва да се откаже от оръжията си. И проблемът е, че Хамас не е заинтересован да се откаже от оръжията си и не виждам каквато и да е международна сила, независимо дали силите на Азербайджан, Индонезия, Саудитска Арабия или където и да е другаде, която да може да се изправи срещу Хамас. Но решението на правителството на Израел е да бъде търпеливо и да даде шанс на нещо подобно и да видим дали ще успее или не.

Началникът на генералния щаб на израелската армия преди няколко дни коментира, че Израел няма да позволи на Хамас да се прегрупира и че е готов да започне война на различни фронтове. Как коментирате този сигнал?

Генералите, по принцип, се изразяват да кажем, по по- военному, но всъщност държавата Израел не бърза заникъде. Днес в Газа положението ни е сравнително добро. Намираме се в добри позиции. Хамас е слаб. На тях им е много трудно да възстановят силите си, защото всички входове към Газа се контролират от нас. Така че трябва да бъдем търпеливи и да видим дали международните сили, създадени от президента Тръмп, ще могат да постигнат по мирен път това, което се предполага,  че трябва да бъде постигнато. Но, и тук съм съгласен с казаното от генерала, ако това не се случи и ако всички се провалят в това Хамас да бъде разоръжена, Израел може да се наложи да възобнови действията си срещу Хамас, което всъщност ще бъде друг етап от войната.

Оптимистично ли сте настроен относно този бъдещ политически ангажимент за управлението в Газа?

Не съм толкова оптимистично настроен за Газа. Между другото, по-оптимистично настроен съм за Ливан и Сирия, защото в тези две страни можем да видим реална вътрешна мотивация за промяна на ситуацията, докато в Газа не можем да видим такава. Всички и всичко, за което говорим за Газа, идва от други страни. Други страни ни уверяват, че народът на Газа ще се радва да направи А, Б и В. Но не го чуваме от народа на Газа и със сигурност Хамас все още е най-влиятелната сила в Газа. Така че не съм толкова оптимистично настроен, че ще можем да запазим, бих казал, относителното спокойствие, което съществува през последните няколко месеца.

Виждаме, че в новата доктрина за национална сигурност на САЩ не се споменава Близкия изток. Как възприемате този факт?

Е, американците вярват, подобно на бизнесмените, че всичко е въпрос на икономика. Така че, ако успеем да предложим по-добри икономически хоризонти на всички заинтересовани страни, а и отчасти по-добрата икономика се основава на сътрудничество между държавите, включително с Израел, тогава всички ще се присъединят към плана и нещата ще се движат, да кажем, в правилната посока. Проблемът е, че много екстремисти все още действат в Близкия изток и много пъти са по-силни от, да речем, умерените правителства. Така че се опасявам, че американската политика е малко наивна. Не искаме да я торпилираме, но не съм голям оптимист за шансовете тя да успее.

Добре, но как това ще се отрази на стратегическите връзки между САЩ и Израел?

Ами, отношенията между Израел и Съединените щати като цяло, от много, много години, са добри. Независимо дали е било демократично управление или републиканско, ние имаме много добри отношения с Тръмп. Но разбираме, че не бива да го ядосваме и вбесяваме, така че трябва да бъдем много внимателни. Засега няма реален конфликт между нашите интереси и неговите. Така че, засега се опитваме да работим заедно доста успешно.

Преди една година бе свален режимът на Асад в Сирия. С идването на власт на Ал-Шараа, как гледате на тази промяна в политическите теми в Сирия?

Ами, може би съм малко наивен, но вярвам, че новият президент на Сирия иска да постигне стабилност и може би е готов да сключи разумни споразумения с Израел. Може би не пълноценно мирно споразумение, но да кажем някакви разумни споразумения. Проблемът е, че той всъщност не контролира цяла Сирия. В Сирия все още има силни милиции и за него е много трудно да контролира случващото се в Сирия. Ето защо понякога има напрежение между нас и него. Например, ако в Сирия има антиизраелски милиции, които се приближават до израелската граница, ние действаме срещу тях. И тогава той се оплаква на американците, защо израелците действат в моята страна? А ние отговаряме, че щом вие не можете да го направите, трябва да го направим ние. Така че вярвам в неговата добра воля. Може би трябва да бъдем по-търпеливи. Надявам се, че с помощта на американците и други ще можем да реорганизираме Сирия и да я направим наистина стабилна страна. Това е добре за нас. Вярваме, че промяната е добра и за народа на Сирия.

Страхувате ли се от засилващото се турско влияние в новото сирийско правителство? Лош лош сигнал ли е за стабилността в региона?

Отговорът, за съжаление, е „да“. Искам да кажа, че политиката на Турция срещу Израел става все по-рязка и крайна, все по-твърда, все по- агресивна през последните 20 години. Всяка година те стават все по-агресивни и много антиизраелски настроени. Мислят си, че щом са помогнали на ал-Шараа да поеме контрола над Сирия, имат правото реално да контролират част от Сирия. И за нас това е нещо, което много ни тревожи. Защото досега, когато говорехме за врагове, говорехме за други врагове в региона. Турция никога не е била враг, но това е нарастващ риск за Израел. И тъй като Турция е суперсила, те имат огромни военни възможности, особено силен флот и много добри военновъздушни сили. Ако решат да се изправят директно срещу Израел, това ще бъде огромно предизвикателство за нас.