Рим, Европа и залезът на Запада - историкът Да̀вид Енгелс

Проф. д-р Давид Енгелс е немскоговорещ белгиец, който живее и работи в Полша. Той е историк и определя себе си като консерватор. Пише за обновлението на Европа и пита “Какво да се прави?”. Изследва древния Рим и се вълнува от съдбата на Запада днес. Историята го учи на песимизъм и любов към Европа.

“Панорама”:  Г-н професорe, може ли човек да обича Европа?

Проф. Давид Енгелс:  Естествено! Любовта към Европа е движеща сила в цялото ми творчество. Моят случай е особен, аз съм говорещ немски белгиец. Така че отношението ми към националната държава е леко проблематично. Моята любов се простира върху цяла Европа, върху западната цивилизация. Тя е дълбока и ме вдъхновява всеки ден. Радвам се да опозная нови страни, например България. Да видя колко много култура споделяме. Толкова е голямо това духовно богатство, че е още по-жалко да гледаш как днес любовта към него все по-често бива дискредитирана.

“Панорама”:  Наричате любовта към Европа „хеспериализъм“. Но според древногръцкия мит Европа е бил тук, нали?  

Проф. Давид Енгелс:  Да, коренът на Европа е в Тракия, която днес е България. Точно така!  Понятието „хеспериализъм“ произтича от Хесперидите: идеята за най-външните западни граници на познатия тогава свят. Този порив, този стремеж към хоризонта, към висотите, към преодоляването на границите! Този стремеж към Запада, към митичните острови на Хеспeридите, към Атлантида, към Нуменор при Толкин, към Утопия и в крайна сметка към откриването на Америка. Това е дълбоко вкоренено у нас. Това влагам в понятието „хеспериализъм“. Това е моят западен патриотизъм.

“Панорама”:  Към него обаче спада и усещането за катастрофа, за упадък. Не е ли то просто една столетна мода?

Проф. Давид Енгелс:  Всички цивилизации преминават през фазата на упадъка. Мисълта, че историята върви от по-добро към по-лошо, не е необичайна в историята, макар че не е типична за западното мислене.

Енгелс уважава прочутия мислител Освалд Шпенглер, според когото цивилизациите минават през пролет, лято, есен, зима; младост, зрелост, старост, смърт. Точно преди век Шпенглер написа “Залезът на Запада”, но оттогава Западът хич не е залязъл.

Проф. Давид Енгелс:  Ама повечето от неговите пророчества за жалост се сбъдват – демографски срив, разпад на семейството, залез на религиите, въздигане на популизма, технократия, масова миграция, пренаселени мегаполиси с обезлюдена провинция наоколо. Накрая идва гражданска война, от която изходът е цезаризъм и цивилизационен прелом. Това са неговите прогнози, направени в началото на 20 век. И сега виждаме същото. Така че, не е сбъркал чак толкова. Не! Моралният, културният, социалният, семейният и религиозен аспект на упадъка не са заплаха за Европа. Ние живеем в тях.  Традиционните ценности, значението на християнството, националната гордост, патриотизмът, гордостта да принадлежиш към западната цивилизация, гражданското самосъзнание, грижата за средната класа като гръбнак на обществото – всичко това до голяма степен изчезна на Запад. Типично за този упадък на идентичността е, че ще доведе до материални последствия – икономическа криза, войни, дори природни бедствия, резултат от отношението ни към природата. Това започва сега.

“Панорама”:  Подлежи ли Европа на обновление?

Проф. Давид Енгелс:  Обновление в смисъл на стабилизиране на нашата идентичност – да. Но в смисъл на връщане към Средновековието, Ренесанса и барока, към нов подем в изкуството ни, вярата, музиката, общите ни нагласи, според мен е твърде късно. Цивилизацията ни вече е прекалено стара.  

“Панорама”:  Задавате въпроса „Какво да се прави?“ Това е въпрос на Чернишевски. Не ли този въпрос по-типичен за Вашия съименник – другия Енгелс?

Проф. Давид Енгелс:  Да кажа на зрителите: не знам да имам родствени връзки с Фридрих Енгелс. Но въпросът е подбран съзнателно, като провокация към левите. През 19 век социалистите трябваше да заговорничат по тайни места и да планират революция в консервативни общества. Нещата днес се обърнаха. Европа се управлява от ляво-либерални елити. Малкото оцелели консерватори биват притискани и наричани десни екстремисти.   

“Панорама”:  Възможен ли е оптимизъм за Европа днес? Или песимизмът е реализъм?

Проф. Давид Енгелс:  Това е въпрос на лична нагласа. Аз клоня към меланхолия и песимизъм. Няма причина да сме оптимисти за следващите 20 години. Те ще бъдат тежки за Западна Европа. От десетилетия тлеят латентни кризи, които предстои да лумнат – особено във Франция, която стои на ръба на хаоса.  Но в дългосрочен аспект Европа не е загубена. Все още има възможност да излезем от кризата, като върнем положителното отношение към нашата история, идентичност, традиции.

“Панорама”:   Въпреки, че сме постмодерно пенсионерско общество?

Проф. Давид Енгелс:  Да, но така е било и в късната Римска република. Както после пише Ювенал: хората не се интересуват от политика, не искат да ходят във войската.” Не се интересуват от цивилизацията си, а търсят само едно – по неговите думи – „хляб и развлечения“. Точно в тази точка се намираме и ние сега.