Създателят на "Европейска иницатива за стабилност" пред БНТ: Трябва да решим проблема с насилието по границите

До противоречия между хуманитарни и властови организации се стигна, след като на пристанището Катаня, в Сицилия акостираха два кораба, единият под германски флаг, а другият на Лекари без граници, и двата, спасили хора във водите на Средиземно море. Според нова разпоредба, в Италия обаче, се допускат само мигранти, които са непълнолетни, жени и хора със здравословни проблеми. Така от борда на двата плавателни съда не могат да слязат тези, които са смятани за здрави.

Капитаните, от своя страна, са задължени от Морския закон да отведат всички спасени на сигурно място. Тоест - "Селективното и частично разтоварване, предложено от италианските власти, не се смята за законно според конвенциите на морското право".

Случаят доведе до дипломатически реакции между Италия и Германия. А лидерът на Демократическата партия Енрико Лета каза, че новите изисквания на правителството противоречат на принципите на хуманността и на международните правила.

Папа Франциск призова за сътрудничество в рамките на Европейския съюз по отношение на приемането на мигрантите. "Кипър, Гърция, Италия и Испания не могат да бъдат оставени да се справят с всички мигранти", предупреди Светият отец. Папата призова те да бъдат приемани, подпомагани, насърчавани и интегрирани. Духовникът нарече Средиземно море "най-голямото гробище в света".

Йоана Левиева разговаря по темата със специалиста Гералд Кнаус, създател на организацията Европейска инициатива за стабилност.

БНТ: Г-н Кнаус, почти всеки ден виждаме в новините ужасни истории за мигранти на границите на ЕС. Има ли нов пик в миграцията и може ли той да се сравни със ситуацията през 2015 година?

- Много важно е да уточним не само броя на бежанците, но и причините, заради които те идват в Европа. Наистина, като брой, тази година има много бежанци - много повече, отколкото през 2015-та. И Германия, Австрия - Европейският съюз като цяло, са дали защита на много повече хора отколкото през 2015 година. Но десет от единадесет души, които са дошли в Европа тази година и са поискали защита, са украинци - основно жени и деца. И те пристигат съвсем законно, не преминават границите тайно. Така че истината за миграцията и бежанците тази година това е ситуацията с войната в Украйна и украинците, търсещи защита в Европа.

БНТ: В същото време обаче тук в района на Балканите и в България, по маршрута на бежанците през Западните Балкани, се вижда и голямо увеличение на сирийци, афганистанци и бежанци от други райони. Нараства ли тази година и бройката на бежанците от тези проблемни места?

- Още веднъж е много важно е погледнем по-внимателно за какво говорим. Общият брой хора, които преминават тази година от Турция в Гърция, е най-малък за последните 20 години. До този момент имаме под 12 000 души от Турция, пристигнали в Гърция. Миналата година бяха още по-малко - 8 000 души. Не знам колко от тях са достигнали България, но според данните от властите и неправтелствените организации, с които съм общувал, е, че няма нов сериозен ръст на нелегалните мигранти и бежанци от Турция в Европейския съюз. Виждаме движение вътре в рамките на Югоизточна Европа, където хората, влезли в Гърция в последните три години, масово я напускат в търсене за по-добри условия, защото в Гърция не получават добро отношение в съответствие с правото на страната и на ЕС. Имаме миграция от една част на Европейския съюз в друга, а не ръст на мигарцията от Турция.

БНТ: Разбирам. Но виждаме, че бежанци, например в Белгия, Дания и други старни в западна Европа, живеят при много по-тежки условия, спят на улицата, документите им не се разгелждат достатъчно бързо. Защо се случва това, ако броят мигрантите е по-малък?

- На първо място, трябва да разграничаваме нелегалните мигранти от търсещите убежище. Ако един човек кандидатства за закрила, ситуацията му е различна. Виждаме например хора, които пристигат нелегално във Великобритания или във Франция и Белгия и не кандидатстват за бежански статут. И ако днес има държави, които се задъхват, защото местата им за настаняване са пълни, това не е заради по-голям брой афганистанци или иракчани, или сирийци. В Германия това се вижда ясно, както и в Австрия, Франция, и в други държави, които наблюдавам. Най-сериозното предизвикателство е приемането са украинците. Знаете ли, че през последната година до Европейския съюз са стигнали по-малко хора от Сирия и Афганистан, отколкото от Бангладеш? Така че нека не се заблуждаваме, няма голям приток на хора, защото има голяма бруталност по външните граници на Европа. Виждаме как гонят хората и ги връщат незаконно от Гърция в Турция, виждаме много насилие и по други външни граници на ЕС и да, в нарушение на правото на ЕС. И това е намалило броя пристигащите. По никакъв начин ситуацията не е съпоставима с 2015 година.

БНТ: ЕС обсъжда предложение държавите да споделят бремето на бежанците и доброволно да преразпределят минимум 5 000 или 10 000 мигранти годишно, съгласно проектодокумент, който беше обсъден и публикуван в различни медии. Какъв е Вашият коментар? Дали това ще сработи?

- Въпросът е решение за кой проблем? В момента хората се движат без някакъв специален модел в значителни количества. През последните три години - от Гърция към Германия, от Италия във Франция. Много хора пристигнаха тази година в Италия. 2/3 от всички хора, пресекли Средиземно море, са пристигнали в Италия. Но броят заявления за получаване на статут на бежанец в Италия не е много голям. Хората пристигат в Италия, в Гърция и продължават нататък сами. И така, големият въпрос е каква е целта на преместването. Да помогнем на тези държави, в това има смисъл. Но трябва да решим проблема насилието по границите.

БНТ: Разбирам ви добре, това е много притеснителна тенденция. Смятате ли, че ние, европейците, по някакъв начин сме загубили своето съчувствие? Можете ли да посочите някакъв добър пример през последните месеци за работата с бежанците в европейските държави?

- Не смятам, че става дума за загуба на съчувствие и емпатия, защото в същото време в Европа ние имаме най-големия прием на бежанци. Повече от 4 милиона украинци кандидатстваха за временна закрила. И държави, като Чехия с 11 милиона души население, приеха 450 хиляди молби от украинци. Полша прие 1,5 милиона молби за временна закрила. България също прие много украинци. Така че това, което според мен ни липсва, е съгласувана политика, стратегия как да се справим с границите на Европа. Ние искаме да намалим нередовната миграция. Това е законна цел. Но трябва да го направим без да нарушаваме всички международни закони и конвенции, от които Европа е част. ЕС е основан на върховенството на Закона. И ако искаме по законен начин да намалим нелегалната миграция и да контролираме нашите граници без да прилагаме насилие, ни е необходима стратегия за сътрудничество с трети държави. С безопасни държави, които са готови да приемат обратно своите граждани, или други бежанци, търсещи убежище. И се нуждаем от сериозна програма за презаселване на бежанци - тези, които се нуждаят от закрила - така че да не им се
налага да идват нелегално. И именно за това се застъпвам в Германия. То е залегнало в коалиционното споразумение на германското правителство. Най-добре е да се работи на национално ниво, а не да се търси решение, валидно за цялата общност, защото между европейските държави има големи различия. Това единственият начин за контрол на нелегалната миграция и за предотвратяване на систематичните нарушения
на собствените ни закони и правила.

БНТ: В Европа имаме и все повече десни правителства, както и политически групи, които говорят срещу миграцията. Как се отразява това на ситуацията?

- Ако трябва да съм честен, не смятам, че е толкова важно, тъй като политиката на ляво-центристкото правителство в Испания и на дясното правителство в Полша, политиката на предишното и настоящото гръцко правителство на сухоземната граница с Турция не са особено различни. Това, което ни липсва, е съгласувана стратегия, която съчетава върховенството на закона и контрола. В последната година сме свидетели най-голямото придвижване на бежанци в историята на Европа от 1940 г. Европейско общество не затвори сърцата и вратите си пред украинците. Но това, което ни липсва, е съгласувана, хуманна политика за незаконната миграция и търсещите убежище от други части на света. И никой я няма. Не крайното дясно - разбира се, че не. Не и центристките партии. Не и левите партии. Просто няма съгласувана политика.

БНТ: Каква част от обаче от тази миграция може да е резултат от трафик на хора? Защото точно сега, например във Великобритания, имаме ужасяваща ситуация - много хора пресичат Ламанша с малки опасни лодки и се оказват заклещени в пунктовете за обработване на документи, налага им се да чакат с дни и с месеци. Голяма част от тези хора - около 30% са албанци. Те идват от държава, в която няма война и глад.

- Да, така е и проблемът изисква прагматично решение. Албанците не следва да влизат незаконно в Обединеното кралство. И начинът да се постигане на това е, Европейският съюз - Франция, Белгия, но особено Франция, да се договорят с Обединеното кралство, че са готови да вземат обратно всеки, който се качи на лодка. В интерес на Европейския съюз е да се опита да спре тази незаконна миграция. Албания води преговори за членство в ЕС. Тя е член на НАТО. Очевидно няма необходимост за албанците да влизат незаконно в Обединеното кралство. Но е в интерес на ЕС да покаже, че чрез сътрудничество, може да спре тази незаконна миграция без насилие и без да се нарушават никакви закони. Време е ЕС да отправи реално предложение към Лондон.

БНТ: И накрая един малко по-личен въпрос към Вас. Знам, че имате украински корени от семейство на миганти. Повлияло ли е това не избора Ви на професия и как Ви кара да се чувствате при този огромен наплив от украински бежанци в Европа?

- Всъщност, макар да звучи иронично - не. Моята баба е от Мариупол. Но не я познавам, майка ми също не я е виждала, защото баба ми е била удушена от съветските войници през Втората световна война. Не знаем що за човек е била, как е възприемала своята идентичност, дали се чувствала като гражданка на СССР, дали се е чувствала като казачка, дали се е чувствала като украинка. Майка ми е родена без гражданство. Живеела е като бежанец в Швейцария и Австрия след Втората световна война. Тя винаги ми казваше, че е важно да се помага на всеки, който се нуждае от закрила. Моят опит е базиран основно на Балканските войни, тъй като прекарах много години в работа в Босна, където, разбира се, бяха положени колосални усилия от националистите - чрез насилие и терор - да се създаде принудителна миграция и придвижване на бежанци по същия начин, по който виждаме това днес - терорът на Путин в Украйна срещу цивилното население. Разбира се, за бежанците най-доброто решение е, ако могат да се върнат у дома. За това смятам, че по отношение на войната в Украйна, най доброто решение е ако можем да помогнем на украинците, да си останат у дома, да защитят територията си и да запазят една функционираща демокрация. Защото причината за бягството им в този случай има едно име и то е Владимир Путин.