Слънчеви панели в панелния блок

В ден като този всеки бърза да се прибере на топло. Блок № 37 от квартал „Тракия“ се познава отдалеч. Тук живее пенсионерът Васил Владиков. Завършил електроавтоматика в Германия, инженер по образование и призвание.

Васил Владиков: „Каквото съм захванал, не е имало нещо, което да не стане. Няма начин! Почна ли го – довършвам го! Колкото и абсурдно да е, колкото и невъзможно да е. Крайният резултат е ясен.“  

Зимата е студена, цените на тока – високи. Но инженер Владиков е спокоен. Навремето той се прочу с това, че се отказа от енергото. Още преди 12 години реши да произвежда свое електричество, със слънчеви панели. Оттогава не е дал нито стотинка за ток.

Васил Владиков: „Като носех единият панел, там малко по-надолу, ме пресрещна един електротехник: Васко, тоя панел? Заинтересува се, вика какво може да направи? Викам не знам. Той вика: колко волта е? И аз му казах колко волта е - 15. И той вика, хайде да захраним една крушка. И той извади една автомобилна крушка, включихме, ей, така отвънка на празно място. И крушката светна с пълна светлина.“

Васил Владиков: „От любопитство и така вземах първият - 10 вата. С 10 вата не мога да захраня почти нищо… И така дойде идеята, че трябва да взема още един. Така стават два. Аааа, сега вече започва да захранва транзисторно радио, захранва портативен телевизор.“

Така започнал да разполага панели на балкона, като пестил от пенсията. Има вече 40. 40 панела - 1000 вата на ден. Енергията му стига да готви, да гледа телевизия и да зареди бойлера. Ползва ток само през деня. Вечер е на режим. Пресметнал е енергията, която му трябва, до последния киловатчас.

Васил Владиков: „Включвам си да готвя. Тенджерата е с топлинна изолация. Топлината да не бяга. Това е най-хитрото използване на топлината за готвене.“

Топли се около тенджерата и газовия котлон. Друго отопление няма. Казва, че не му е студено.  Нищо, че през зимата има по-малко слънце за слънчевите панели.

Васил Владиков: „Е, когато нямат слънце пак произвеждат енергия, - как – по същия начин само че по-малко. Но аз си степенувам нуждите, така че предварително и понякога аз предвиждам, следващите дни кои са, и за един ден готвя един шарж, втори шарж.“   

Помни сметките си отпреди години, още отпреди промените.

Васил Владиков: „На хората като им кажеш, че тока е бил 1 стотинка и те не вярват.“

Докато разговаряме, идва жената, която чисти входа. Димитринка е самотна майка, живее с родителите си. Казва, че последно платила за ток 300 лева.

Димитринка Желязкова: „Да. 300 лева за цял месец. Много е.“

Как ще се справите?

Димитринка Желязкова: „Ами от тук, от там. Надяваме се да се справим, защото държавата подпомогна децата. Сега надявам се – по–добри години да дойдат.“

Васил Владиков навън: „Толкова скъп ток, колкото е сега, досега не е имало!“

Димитринка Желязкова: „Много, много е сериозно положението в цяла България. И общините, и детските градини. Понеже моята майка е детска учителка, те казаха, че не могат да си платят тока, положението става много лошо за българите.“

Затова работи по 9 часа на ден, но се тревожи за бъдещето.

Димитринка Желязкова: „Надеждите ни са на всичките хора заплатите да бъдат увеличени, да дойде по-добро бъдеще за нашите деца.“

На инж. Владиков пенсията му стига. Сега има друга цел: купува радиочасти, за да измисли генератор за безплатна енергия. Засега няма успех. Но животът го е научил кое е най-важното.

Васил Владиков: „Сега съпругата най-много ми липсва. Не са парите!“

Димитринка Желязкова: „Мечтая всеки да има работа, и да няма бедни хора и да скитат по улиците на тоя студ. Да дойдат по-добри времена.“  

На какво ви научиха трудностите?

Васил Владиков: „Аз трудностите като че ли сам съм си ги създавал. Така ли? – Да. Научиха ме на това, което мога. На всичко! Ток – без пари. Е, пък малко ли е?“