Много молитви пазят старите църкви. Много желания. Цели 200 години в църквата „Свети Георги“ на село Голямо Белово някой е минавал и оставял нещо от себе си.

Зографът от Самоков Петраки Костович, банските дърворезбари, бащата на Захари Зограф. В тази църква Тодор Каблешков и Левски пазили оръжия. Всякакви времена е виждала.
Иванка Хамалска: Така всичко се беше занемарило, ама откак дойде свещеника, всичко тръгна.

Свещеник идва в църквата през седмица, а от 18 години за нея се грижи Иванка Хамалска - местна жена от селото.
Иванка Хамалска: Мен ме спаси някога църквата. Аз загубих дете. Момиче на 23 години. И се отдадох тука на работа в църквата. Просто тя ме спаси, иначе си бях отишла и аз. Усетих надежда и спокойствие. Това е.

Копнежът да споделиш с непознат е велико доверие. Тук хората го умеят .
Имат огромна нужда някой да ги чуе. Светът много се е забързал. Много се е отчуждил. Следят новините, но там тях ги няма. Политиците се занимават със себе си. Интернетът понякога прекъсва, а те си имат и друга работа.
Днес обаче в читалище „Тодор Каблешков“ цари голямо оживление. Група софийски младежи са им на гости. Предложили да запишат истории от селото. Клиповете ще качат в сайта „Нашето време“. Да има кой да ги види и да ги помни.
Тук много се гордеят с читалището си, основано от Тодор Каблешков във времената, когато живял и работил на гарата в Белово. С родената в селото Мария Сутич. Единствената жена - участничка в Хвърковатата чета на Бенковски. Имат се за село, което обича бунтари.

Само дето им е тъжно, че за 15 години не се е намерил и един кмет да ремонтира старата сграда на 150-годишното читалище и тя се руши. Очите им се насълзяват по спомена за елегантния стар киносалон. Но се справят някак. За да са заедно.
Росица Терзиева - председател на читалище „Тодор Каблешков“ – 1874, село Голямо Белово: Ако нямаш желание и търсиш само нещо за изгода, не става! Трябва безрезервно да се раздаваш за работата си. Но ме притеснява малко песимизмът на по-младите от нас. Надявам се младите хора, които са край нас, да запазят искрицата на Тодор Каблешков и да не я оставят.

Ана Кехайова - бивш-председетел на читалище „Тодор Каблешков“:-Ние затова ги събираме тези млади хора покрай нас. Разбирате ли, няма друго такова удоволетворение -да видиш радостта на хората от това, че са положили труд и са се представили достойно.

Марио Георгиев: Просто да правиш нещо добро и значимо в това в което си добър. Смятам, че така човек се чувства най-свободен.

Марио е част от групата приятели, които днес снимат в читалището на Горно Белово. Издирват забравени места, „невидими хора“, традиции, които не се помнят.
Липсва му нещо. Иска му се да сме други.
В днешния свят на всеобща грубост - в политиката, мрежите, по улиците.
Самия той в реалния си живот е барабанист в група.

Марио Георгиев: Нямам нужда някой да ме хвали, някой да ми плаща. Точно обратното. Това е моята кауза - българските читалища. Те са много преди нас и ще останат след нас.

Хората много трудно намират време за живо общуване, за взаимоотношения, вглъбени в това да успеят в нещо. Много хора имат комплекси и си ги избиват в съревнования. По- добре човек да седне тихичко и спокойно , да разбере в какво е добър и да си го постигне.

Начинанието им да документират „нашето време“ е приятелско и лично. Не работят по проекти. Така се чувстват свободни.
Асен Виденов е част от групата. Той много обича историята. Иначе си има малък бизнес. Казва, че правим голяма грешка.

Асен Виденов: Да се подценяваме. Мисля, че можем много, но виждам негативизъм често. Всеки за себе си трябва да осмисли какво да промени. Не може вечно да мрънкаме и да се оплакваме, че държавата ни е виновна за всичко. Просто трябва да си зададем въпроса - какво можем ние да направим. За да живеем ние, по-добре и нашите деца след време.“

Всъщност всички заедно са израсли в краен софийски квартал - Орландовци. От там се познават. Там са се намерили и с Надежда Тошева. Тя сърцато подготвя част от видео-материалите и понякога изпълнява артистично текстове от историята.
Иначе е счетоводител и майка на малко дете. Иска и се да не забравяме.

Надежда Тошева: Уважението един към друг. Тъжното е, че в ежедневието забравяме кои са важните неща, кое пали огъня. Много ми се иска да бъдем по-сплотени. Ако всеки даде най-доброто от себе си за общото благо, може би нещата ще са доста по-добри за нас и за хората, които остават след нас.

Времето ни дава знак, че нямаме време за губене. И в лоши, и в добри времена всичко зависи от собствените ни решения. Няма значение дали вали дъжд или грее слънце.

Ето днес в читалището на Горно Белово за миг са забравили болести, бедност, самота. Имат си гости и Евдокия е облякла най-хубавата си носия. Като за празник.

Евдокия Пешова: Трябва да сме по-весели и по-щастливи, иначе ако си мислим само за грижите не става. Това е рецептата. И по-малко да ядем, за да стареем стройни!

Ана Кехайова: От край време света е устроен така , че трябва да има единомислие, трябва да има разбиране т рябва да има доброта, разбиране, съчувствие един към друг, за да вървят нещата/

Марио Георгиев: Виждам, че те живеят по-бедно, по-обикновено и виждам, че са по-щастливи. Тоест щастието не е само в грандоманщината. Щастието е в моженето и мечтите. Защото доста по-възрастни хора от мен имат по-големи мечти от мен. Това ще ми бъде урок от днес и ще го мисля дълго време

Един обикновен ден. Може да не остане в историята но е част от историята на хора, които имат нужда да бъдат заедно. И може би няма да се забравят.
Говориха си за миналото.
Но всъщност си направиха снимка за бъдещето.

Репортаж на Катя Тодорова