София, Скопие и страстите на стадиона – футболистът Дарко Тасевски

Дарко Тасевски може би никога нямаше да играе професионален футбол, ако баща му не го беше запалил. Като дете го води на мач на "Вардар" (Скопие). Още на осем години Тасевски става юноша на "Вардар", без да подозира, че ще остави дълбока следа в спортните хроники на Северна Македония.

45 мача за националния отбор нареждат Тасевски сред най-успешните полузащитници в родината му. Големите постижения в клубния футбол обаче идват с екипа на български отбор. През 2007 пристига в “Левски” от украинския "Металург" (Запорожие). Решението носи радост на баща му.

"Той е толкова привързан към мен и с футбола. Както се казва, като избягах в Украйна, му бях далеч. Той следеше всички мачове в Македония с мен. Като заминах в Украйна, дойде при мен два-три пъти, но не е същото. И като му казах, че идвам в България, той беше най-щастливият човек. Знае, че му е тук, на три часа път. Идваше си всеки мач. Свърши мачът, той се прибере. Беше много щастлив," разказва 38-годишният халф.

Щастливи са и феновете на “Левски”. За пет години Тасевски води отбора към шампионска титла, две суперкупи на България и паметни победи на европейската сцена. Казва, че към себе си е усещал единствено любов.

"Още тогава ме приеха страхотно. Особено след като направих няколко добри мача. Феновете не делят хората по националности - кой македонец, кой бразилец, испанец. Ако играеш добре, ако ти се радват, ще те заобичат, без значение откъде си. Ако искаш, бъди от Африка."

В залеза на кариерата си Тасевски сега защитава цветовете на “Славия” и отказва да се раздели с любимата си игра. Връзката му с България е също толкова силна. Тук създава семейство - със съпругата си Ромина имат три деца и искат да бъдат за пример, че народите им могат да се обичат и разбират. Затова в навечерието на първия официален футболен двубой между двете държави Тасевски се чуди защо вместо за омраза, не говорим за приятелство.

"Да, роден съм в Македония, в Скопие, там са моите роднини - баща, майка, сестри. Но мога да го кажа, че тук е моят втори дом," споделя той. "Наистина ми е жалко, обидно, че някои смятат и го изкарват така, че македонският и българският народ имат проблеми и че не се обичат. Неслучайно съм тук и живея в тази страна. Ако не усещах любовта на хората тук и отношението към мен, изобщо нямаше да живея тук. Жена ми е от България, децата тук учат, тук се образоват. България в момента е доста по-напред като цяло в образование и условия за нашите деца. Все пак е в Европейския съюз. Македония точно това се бори в момента, да влезе в този ЕС. Аз винаги слагам децата на първо място. Да, децата ще получат тук по-добро образование и ще може един ден много по-лесно да излязат в чужбина. Това ми е целта. Не, че Дарко или Ромина искат ресторанти или молове и [затова] тук ще живеем. Не, въпросът е децата. И всичко останало след това."

Тасевски също мечтае Северна Македония да бъде част от ЕС.

"Смятам, че ще бъде хубаво. Все пак сме близки народи. Не, че знам кой знае какво от политика и какво ще се случи, ако влезем в ЕС, но със сигурност ще има положителни неща и за Македония, и за България."

Футболистът стои далеч от политиката. Не иска да дава съвети на сегашните държавници. Но се надява спортът да им помогне да погледнат в една посока.

"Познавам момчетата от българския национален отбор. С някои още играя, играл съм срещу тях. Познавам и момчетата в Македония. Аз съм убеден, че тези момчета нямат нищо общо с политиката. Те като излязат да играят мача, ще има едно уважение, ще се поздравят. И съм убеден, че някои се познават и след мача ще си сменят тениските, което е съвсем нормално. Няма да стане въпрос и за политика, и за отношения, Европейски съюз и знам ли какви са там споровете."

Докато дипломацията удря на камък вече няколко години, поне на футболния терен България и Северна Македония си вкараха по един гол и решиха спора за 90 минути. И както след последния съдийски сигнал в Разград, Тасевски си пожелава скоро да види как две нации с обща история си подават ръка.

"И като култура, и като езици, и като отношение наистина сме почти еднакви. Това е истината. Имаме почти еднакви хора́, имаме почти еднакви народни песни, имаме ястия еднакви. Много неща ни свързват, които са еднакви и в Македония, и в България. И на двата народа мога да им кажа, “Пътувайте по-често - едните в Македония, другите в България, да видите, че това, което се говори и се пише навсякъде, не е истина.” Защото ще получат и едните, и другите обич и уважение и в двете страни," вярва той. "Надявам се, че след този мач ще си вземем такава поука, че да може по някакъв начин още повече да се сближат тези два народа и да преминем през тези различия в момента."