Спасителната мисия на отец Димитър

Когато човек влезе за първи път в тази малка селска църква не подозира какво ще види.

„Тези стенописи са дело на дебърски майстори", с тези думи ни посреща отец Димитър от църквата "Свети Георги Победоносец" в село Долни Пасарел..

Правени са преди три века. Истинско съкровище, което се рони от стените. Ден след ден.

„Пипнете да видите как се рони. Аз затова съм отворил прозорците, за да може да излиза влагата", споделя отец Димитър.

Вече почти не се виждат сълзите на Богородица. Крилата на ангелите и дяволите. Хубостта на жените. Шегите със смъртта. Личи си, че дебърските майстори са излизали извън канона, но са си оставили душата.

Отец Димитър: Стари са и не знам дали ще могат да се възстановят.

Катя Тодорова: Говорили ли сте с хора, които възстановяват стенописи?

Отец Димитър: Разговарял съм с хора и те казват, че това е много трудно. Но други хора казват, че могат да се свалят рисунките, да се сложи платно, да се залепят и да се сложат отново.

Църквата „Свети Георги“ в село Долни Пасарел е паметник на културата и е обща грижа на държавата и църквата. Но от много време не е грижа на никого. Освен на отец Димитър и хора от селото.

Катя Тодорова: Въздишате.
Отец Димитър: Въздишам от болка, че ето такава светиня се руши. 

Когато преди няколко години дошъл в селото през купола на църквата се виждало небето. Сам боядисвал, сменял керемиди. После в храма започнали да се връщат хората. Да му помагат доброволци от селото. Но стенописите не могат да спасят сами. Търсил е помощ от институциите. Без резултат. Трябва да утешава, но самият той има нужда от утешение. Струва му се, че добрите в този свят са се уморили.

Отец Димитър: Много, много са уморени..
Катя Тодорова: И вие ли се чувствате така.
Отец Димитър: От безсилие. Искаш да направиш нещо, не можеш да го направиш. Вързани са ти ръцете. Молиш се на този, на онзи. Как да го направиш!? Тук имам нужда от една количка бетон.

И от много други неща има нужда. Натрупал е много тъга към света. Все по-малко го разбира. Войните, човешките разделения, липсата на любов.

Отец Димитър: Добрият страда, злият добрува. Всичко е алчност за пари, за своя изгода. А, народа, християните, те все се молят да има мир, да има справедливост, но тя все не идва.
Катя Тодорова: За какво най-много ви боли  от тази липса на справедливост?
Отец Димитър: Най-много ме боли, че не сме единни. Ако България е единна, ще сме най-щастливите.

Отец Димитър мисли, че щастието е нещо просто. То е ден като този, в който си жив и усещаш как мирише дивата лайка.
И колко е кратко всичко.

Катя Тодорова: Тук, заедно живота и смъртта си седят на едно място.
Отец Димитър: Да, така е.

Много е привързан към това място. Спомня си как навремето ,точно в тази църква снимали легендарни сцени от филма „На всеки километър“. Истинско събитие за селото.

Отец Димитър: Григор Вачков ето тук на този прозорец се показва. Стефан Данаилов и Пепа Николова тука с мечката отпред.

Катя Тодорова: Много спомени има тази черква.
Отец Димитър: Да!

Изглежда отец Димитър Лазаров е по трудните мисии освен за църквата "Свети Георги" се грижи и за манастира "Свети Петър и Павел". Той е наблизо в планината и до него се стига по стар римски път. Пеша или ако обичаш офф-роуд изпитанията. Навремето тук са приютявали Левски, а днес незнайни герои като Кирчо, Пешо, Тошо и други подобни са изписали през годините имената си върху безценните стенописи на дебърските майстори.

Отец Димитър: Идват тука да си правят барбекюта и си оставят имената, драскат по стените, рушат.
Това може да се спаси. Вижте, каква красота! Това са стенописи правени през 1878 година.

Често на свещеника помага един от местните. Води и децата си когато трябва да се свърши работа. Така поправили покрива на манастира.

Методи Борисов - член на църковното настоятелство в село Долни Пасарел казва: "Това богатство може да бъде спасено от Министерство на културата и Синода, това е тяхно задължение за да стане това място отново хубаво."

Отец Димитър има помагачи, но има нужда от още. Решил е да продължи своята мисия  като покани доброволци. Иска да спаси църквата и манастира, като ги превърне в живи места. Да бъдат поправени покривите, но да светнат и рисунките на дебърските майстори. Иначе църквата им ще бъде просто хоросан и тухли, но ще си изгуби душата.

Отец Димитър: Ние се молим Бог да ни даде здраве. Аз не искам пари от него. Здраве! Някой да дойде да помогне със своя труд. Да направим божия дом една прелест. И Бог ще ни дари с разум, със светло бъдеще. Да могат нашите деца да го запомнят и да кажат: "Ето! Нашите родители се молиха и Бог им помогна."

Автор Катя Тодорова