Спомен за Холoкоста - разказва Борис Забарко, оцелял в нацистките лагери на смъртта

Video Player is loading.
Текущо време 0:00
Продължителност -:-
Заредено: 0%
Тип на потока НА ЖИВО
Оставащо време 0:00
 
1x
    • Глави
    • descriptions off, selected
    • Спряни субтитри, selected
      В предаването
      Части от предаването
      Всички броеве

      "Без памет няма бъдеще" - това е едно от посланията на оцелелите от ужаса на Холокоста. Тази седмица светът почита паметта на милионите евреи, изгубили живота си по време на Втората световна война.

      "Това е нашият ден. Това е денят на оцелелите, на онези, които помагаха за оцеляването. Ден на целия еврейски народ.", казва Борис Забарко, председател на Асоциация на евреите, бивши затворници от гетата и нацистките лагери.

      Гласът на оцелелите - така определя себе си Борис Забарко. Той беше сред делегатите на форум в Киев, посветен на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста - 27 януари.

      Бил е на шест години когато в родния му Шаргород - на около 340 км от Киев, пристигат германски войски. Няколко месеца по-късно започват ужасите - война, разстрели, депортации, в една еверейска къща се е налагало да живеят десетки семейства.

      Забарко е бивш затворник от Шаргородското гето, сега председател на Асоциация на евреите, бивши затворници от гетата и нацистките лагери.

      "Искам да посветя няколко думи на онези, за които по-малко се говори и по-малко се знае. Искам да говоря за оцелелите от Холокоста. Множество конференции, симпозиуми, най-разнообразни събития си спомнят за жертвите, за престъпниците, за праведните, в последно време се заговори и за колаборационисти. А за оцелелите на практика не се се знае нищо. Техният глас е тих и някъде встрани. На оцелелите гледат като на стари хора това е нормално, като на хора, които през цялото време молят за нещо и прочие. Но... оцелелите са други. Това се онези, които в страшен ад, в страховити притеснения, издевателства, в кошмарни условия, са се борили за живота и са останали живи. Тримата от оцелелите са Нобелови лауреати, сред оцелелите има има много депутати в различни държави, конгресмени, двама души са били министри на външните работи."

      Именно оцелелите бяха в центъра на вниманието на симпозиума. Дали Холокостът да бъде въведен като задължителен предмет в училища и университети, защо отново се надига вълна на антисемитизъм и пред какви проблеми се изправя днес еврейска общност, също бяха част от големите теми, които се коментираха по време на събитието.

      И ако сега дискусията по темата Холокост е възможна, то преди години това не е било така.

      "Аз не се занимавах с Холокоста. Това беше табу. Работех в института за световна икономика и международни отношения, и ние имахме други програми, и никой не се занимаваше с Холокоста. И когато това стана възможно, аз се възползвах аз съм историк, и започнах да събирам тези спомени. Първо с помощта на израелците, а след това и сами. За това успях да събера толкова много."

      Десетки са книгите на Забарко, посветени на жертвите и оцелелите от тези най-ужасни исторически времена. "Живи останахме само ние", "Живот и смърт в епохата на Холокоста", "Ние искахме да живеем" - част от творбите на Забарко. Все още приема оцеляването за несправедливост.

      "Разбирате ли на нас ни провървя... и това чувство, че ни провървя от една страна това е радост, но от друга страна баща ми почина, чичо ми почина... Умряха такива момичета и момчета като мен ... и ние не можехме да им помогнем....И заради това и до сега ме е срам, че така се случи - аз оцелях, а те не... Не е справедливо."

      Бабин яр - една от най-дълбоките рани на Холокоста. В тази местност в Киев в периода 1941 - 1943 година, смъртта си намират от 150 000 души - основно евреи,военнопленници, психично болни, роми. Най-масовите разстрели са извършени на 29 и 30 септември 1941 година. Тогава са избити 33 771 души. 29 оцеляват.

      Киев е освободен през 1943 година, концентрационният лагер се превръща в лагер за германски военнопленници.

      След войната на мястото е построен жилищен комплекс и парк. За нацистките зверства се мълчи. До момента, в който природата не се намесва - част от водите на близки фабрики за кирпич са заустват по естествен път в ниските части на местността, без да има изградена стена. През 1961 година обилно снеготопене активира кално свлачище - голяма част от Бабин яр е затрупана.

      Пет години по-късно на мястото е издигнат първият монумент в памет на жертвите на нацистките зверства.

      Сега Бабин Яр е мемориален комплекс с мащабни планове за развитие. Отворената Синагога е най-посещаваният храм от евреи от цял свят. А огледалното поле, с десетте метални колони във формата на дървото на живота, имат особено въздействие върху посетителите. Колоните са надупчени - символ на разстрелите.

      Чуйте последните новини, където и да сте!
      Последвайте ни във Facebook и Instagram
      Следете и канала на БНТ в YouTube
      Вече може да ни гледате и в TikTok
      Намерете ни в Google News

      Акценти
      Пишете ни
      x

      Сигнализирайте нередност

      и/или

      Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

      ** Тези полета не са задължителни.

      captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
      Трябва задължително да въведете кода от картинката
      < Назад