Тишина и вик

Цикличност и амбиции за власт между пешки...

Държава: Унгария

Година: 1968

Времетраене: 75 минути

За продукцията

Историческа драма

Режисьор: Миклош Янчо
В ролите: Мари Тьорьочик, Андреа Драхота, Йожеф Мадараш, Золтан Латинович и др.

ФАБУЛА

В неспокойни дни на страх и преследване в Унгария, през революция и Първа световна война, селско семейство укрива войник от армията на вече бившата и кратка република, който бяга от следващата власт - на "възстановената монархия"...

СЮЖЕТ

В Унгария през 1919, след кратка република, е възстановена "монархия" (без монарх...). Започва "бяло преследване на червени".

Ищван Черши е бивш войник от червената армия на републиката, който бяга и се укрива в Голямата Унгарска равнина - приютен е в селска ферма при две симпатични млади жени и свой приятел от детството, който сега е "комендант" на местния "Кралски полицейски отряд".
Ищван сякаш свиква в селския уют, докато полицията кръстосва страната, в търсене на бивши войници и симпатизанти.

Един ден приютеният войник разкрива, че двете млади жени тровят законните собственици на фермата - свекървата и съпруга. Тогава бягащият Ищван е изправен пред дилема между морал и оцеляване - да запази мълчание за действията на жените и да спаси своя живот или да докладва за тяхното деяние, което ще доведе до неговата гибел.

ИСТОРИЯ И ФИЛМ

През 1919, след кратката Унгарска република на съветите, начело с Бела Кун, е възстановена монархия (без истински крал и Светата корона), с регент - морски адмирал Миклош Хорти, който управлява страната до следващата война. Обявеното "бяло преследване на червени" е механизъм и пропаганда - първо едните са врагове и жертви, после другите са жертви и врагове, зависи от нуждите на "силите".

В сюжета на филма за този период млад войник се укрива от "антикомунистическа" гонка при свой стар познат, който сега е от новата унгарска власт, докато навсякъде цари полицейско наблюдение, този път от "монархия".

"Тишина и вик" е циклична клаустрофобична драма.
Филмът е последен от неофициална трилогия на режисьора Миклош Янчо след "Хайдути" и "Червено и бяло", изследващ клишета и методи на принуда и съпротива в контрапункт. Бруталната красота трябва да разкрие ужасния ефект от тиранията в политиката.
Камерният сюжет е ехо от голямата сцена, с постоянен цикъл от амбиции и битки за власт, все: "В името на свободата, страната и народа".

Миклош Янчо отново чертае символна история в сценарен екип с Дюла Хернади. Всеки от героите изразява фракция от обществото - с действия и знаци. Картината е черно-бяла, с дебют за оператора Янош Кенде. (вместо Тoмаш Сомло, който в този период снима с Марта Месарош).

"Тишина и вик" е оценен от Британския филмов институт като: "Един от шедьоврите на Миклош Янчо, дори най-големия от всички, нещо непоказвано в киното досега" (дотогава*)...

*Тогава, (през 60-те години на ХХ век), в света започва ядрена надпревара, война във Виетнам, хипи вълна, бум на рок музиката, младежки движения на цялата карта и... за "утеха" - обща идейна мобилизация на Изток и Запад срещу "монархията" (с филми, книги и пиеси), въпреки че новите "републики и демокрации" подражават и преписват от монархията.

Историята продължава и след 1968, когато е произведен филмът от Унгарската киностудия - МАФилм (MAFilm).

Дългата дистанция в годините (през ХХ и ХХІ век) разкрива още сюжети и роли в политиката и в киното.

**И Бела Кун ("комунистът"), и Миклош Хорти ("регентът") са били войници на Австро-Унгарската империя през Първата световна война, след която се променят територии, граници и управления.

Унгария е била "глезената роза" в границите на империя. Австро-Унгарската империя е втора в света по мащаби, с 66 милиона население от различни националности, без видими удари и размирици отвътре (освен един), но с много капани и колизии, скрити и постоянни.

***Малко по-късно в историята на Европа същият цикъл на "Двойното криво огледало" - с размяна на власт, лица и идеи - е разказан през съдбата на испанския писател Мигел де Унамуно във филма:

"По време на войната".

Златна Романова