В очакване на новия-стар президент на Хърватия Зоран Миланович

В неделя се провежда втори тур на президентските избори в Хърватска. Фаворит е досегашният президент Зоран Миланович. Разликата между него и съперникът му от управляващата партия Драган Приморац е почти 30%. 

По тази тема Николай Кръстев разговаря с анализатора Деян Йович.

Господин Йович, кажете ми, моля, как стана така, че досегашният президент на република Хърватия от левите мина към десните и как се отрази това на образа на република Хърватия?

За да можем да обясним тази трансформация, първо трябва да видим, че премиерът на Хърватия Андрей Пленкович, който води партията Хърватска демократична общност (ХДЗ) вече трети мандат, при президента на правителството  чувствително се премести към политическия център. В своята той партия е отстранил към периферията хората, които твърдо държат на суверенитета и критикуват и възразяват срещу прекалената интеграция в Европейската общност, и така се откри пространство за опозиционни действия против правителството и против премиера, при което се появиха нови политически партии, но те не можаха да съберат повече от 5% от гласовете за всяка от тях, общо може би 11-12%. Президентът на републиката, който имаше подкрепата на левицата на миналите президентски избори преди пет години, започна все повече да действа опортюнистично, дори, между другото, да се противопоставя на премиера дори по европейски въпроси, опита се да го представи и дискредитира като някой, който прекалено държи за интересите на Брюксел и Европейската общност, а не на Хърватия, като по този начин попадна в това популистко и суверенистическо пространство. Особено внимание обърна на два въпроса – единият е положението и защитата на хърватите в Босна и Херцеговина, където с това президентът Миланович се представи като един нов Франьо Туджман, защитник на интересите на хърватите в съседната държава, влизайки в конфликт със Сараево, а от друга страна по въпроса за войната в Украйна зае позицията, че Хърватия не трябва да участва във война, която не е нейна и в държава, която не е членка на НАТО, т. е по никакъв начин няма задължението да участва. Това са двете точки, които много добре отговарят на хърватската десница, при което известен брой избиратели, гласували преди за ХДЗ, сега гласуваха за него в първия кръг на президентските избори.

Господин Йович, вече споменахте думата суверинист. Какво значи това в хърватски контекст, да кажем досегашният президент не е подкрепял да се обучават украински войници на територията на Хърватия от една страна, а от друга страна Загреб каза, че не иска да се въвлича във войната на Украйна, както каза Миланович. Вие как тълкувате това?

Вижте, в този смисъл Хърватия е малко специфична държава, по-различна от България, Полша или друга държава, тъй като тя стана самостоятелна, независима през 90-те години. Тя е относително млада държава, имаше война през 90-те години, която остави много травми, и която служи за основа за нови национални идентичности и постоянно генерира национализъм в Хърватия. Затова е доста трудно да се обясни на гражданите на Хърватия защо сега, когато страната стана независима, иска Хърватия да бъде част от някое европейско единство, някоя Европейска общност, в която нейната мощ е малка. Хърватия има по-малко от 2% от европейското население и брутния вътрешен продукт, значи при старта има много по-слаба позиция отколкото имаше в Югославия. Когато Хърватия влезе в Европейския съюз през 2013 година, 58% от гражданите на Хърватия въобще не излязоха на референдума за членството ни в Европейския съюз. Значи, имаше нещо, което се наричаше евроравнодушност – не са били напълно против, защото все пак са виждали някои предимства на Европейския съюз, но не са били ентусиазирани за това. И това е основата, на която може да се генерира едно такова чувство, че Хърватия, която дълго беше част от Югославия, трябва да бъде много внимателна, защото е малка държава, има все по-малко жители, мнозина напускат Хърватия, а идват някакви емигранти в Хърватия. Следователно, трябва повече да се държи сметка за националната политика. Премиерът Пленкович смята, че най-добрата защита на интересите на Хърватия е да бъде съставна част от всички евроатлантически интеграции. Както знаете, Хърватия влезе в Шенген, сега и България е там в Еврозоната, в Европейския съюз и в НАТО и това предизвиква някаква предпазливост в известен брой избиратели в самата Хърватия. Що се отнася до войната в Украйна, а мисля, че премиерът Пленкович предположи и направи извод в началото на войната, че Украйна не може да победи. От тази позиция изразяваше мнение, че Хърватия трябва да поддържа Украйна, да следи политиката на Европа и на НАТО, но не трябва да прекалява в това, защото може да има негативни последици, а в действителност тази война не я касае. Той  използва още нещо, свързано с 90-те години в Хърватия. Той твърдеше, че никой от Запада не помогна през 90-те, когато Хърватия беше във война и в този смисъл Хърватия няма нито морално, нито политическо задължение да помага на други. Това е проблемно изявление, защото всички знаем, че Западът подкрепяше независимостта на Хърватия, и че директно помогна за прекратяването на войната и за териториалната реинтеграция през 1995 година.

Заради това отношение какво значи евентуалната победа на Зоран Миланович по отношение на европейски път на Сърбия от една страна, а от друга страна, вие споменахте, Босна и Херцеговина и положението на хърватите там. Виждаме, че в някакъв аспект президентът Миланович дори изостави разширението на НАТО като не допуска двете страни, където поддържат местните хървати и сърби в Босна и Херцеговина и за втори път беше срещу унитаризацията, да кажем така, на Босна и Херцеговина с център Сараево. Как се отнася това към онова, което прави Зоран Миланович и което би правил?

Вижте, хърватите от Босна и Херцеговина винаги са гласували за ХДЗ, значи срещу социалдемократическата партия, от която идва Зоран Миланович. Той не е имал никаква подкрепа от електората там на предишни избори, но сега това частично се промени и известен брой хървати в Босна и Херцеговина, имащи право да гласуват на изборите за президент на Хърватия гласуват за него. А той е защитник на конфедерацията в Босна и Херцеговина. Той смята, че Дейтънското споразумение е добро, а именно страната да се организира на принципа на три съставящи я нации в две единици – Република Сръбска и Федерацията. Но по-късните промени на Дейтънското споразумение доведе до все по-голяма централизация на Босна и Херцеговина. Аз не виждам Босна да постигне унитаризъм и централизъм. Дори ми се струва, че продължават сепаратистките тенденции. Това е нещото, което го направи приятел и съюзник на Милорад Додик в Босна и Херцеговина. Видяхме, че той е от малкото хора от други страни, които идваха и посещаваха Зоран Миланович.  Всъщност на това  се основава на идеята, че сърбите и хърватите в Босна трябва да се държат заедно и да се противопоставят на централизацията, която те свързват с бошняците. Впрочем, този вид етническа външна политика е проблематична, разбира се, за стабилността и бъдещето на Босна и Херцеговина, но повтарям, това е от полза за Зоран Миланович, за да привлече на своя страна някои гласове. Не само на хърватите от Босна и Херцеговина, а и от десните партии в Хърватия, тези, които никога не са гласували за него и за неговата партия, и които до сега са гласували за ХДЗ.

А как гледате Вие на неговата политика във връзка с европейския път на Сърбия?

Той имаше изненадващо груби изявления към Сърбия, докато беше премиер на Хърватия, но после се видя, че това продължи и като президент на републиката, към всички. Той беше известен в този си мандат като личност, която обиждаше журналистите, интелектуалците, политиците от опозицията. Внесе някакъв популистки, народен говор, който не беше дипломатичен, нито учтив, който беше необичаен за Хърватия. Затова някои го сравняват с Доналд Тръмп, като някой, който е на власт, а изглежда, че се противи на властта.  Като става дума за Сърбия, мисля, че като президент и като политика на властта не се различава много от Андрей Пленкович. Той смята, че за Хърватия би било добре в Европейския съюз да влезе целият регион на Западните Балкани. Впрочем, той смята, че Хърватия трябва да поставя много стриктни условия, когато става дума за хърватите там  и да използва правото си на вето по отношение на Босна и Херцеговина и  по отношение на Сърбия, когато става дума за изчезналите във войните от 90-те години и  за военни компенсации и  други неща от наратива на историческите интерпретации, които са популярни сега в Сърбия. Но тъй като Сърбия не е близо до влизане в Европейския съюз, този въпрос засега не е ескалирал. Ако се случи утре Сърбия да бъде сериозен кандидат за Европейския съюз, аз съм сигурен, че Зоран Миланович ще се фокусира върху този въпрос и ще се опита да защити максимално националните интереси на Хърватия, както той ги вижда. Той е много популярен с отношението си към сръбската общност в Хърватия. Смяташе, че тя като досегашен коалиционен партньор на Андрей Пленкович и на правителството по някакъв начин направи възможно оцеляването на Андрей Пленкович толкова дълго на власт, което също са неприлични и необосновани изявления.

Аз си спомням, че преди няколко години президентът Миланович каза известното изречение, че Косово е отнето от Сърбия. Кажете, моля Ви, дали той и днес мисли така за ситуацията и каква ще бъде неговата регионална външна политика?

Не, аз мисля, че той няма голям интерес към Косово. Неговият интерес за Косово е войниците от Хърватия да присъстват в общите чуждестранни военни единици на НАТО, които са в Косово. Впрочем, той няма специален интерес към събитията в Косово. Аз мисля, че той не е фокусиран върху въпросите на региона. Казах, че има две важни неща в кампанията му. Като президент, той иска да се представи като единствения човек, който може да попречи на Анте Пленкович да властва изцяло в Хърватия и да приближи Хърватия прекалено много към Брюксел, а вторият въпрос е, че не иска хърватски войници да участват във войната в Украйна. Това бяха двете основни точки за него. Въпросът за Косово не беше тема на тези избори.Мисля, че президентът е констатирал това като исторически факт. Той не замисля никакъв отказ от признаването на Косово или някаква по-различна политика, която Хърватия трябва да има спрямо Косово.