Външната политика на Грузия след парламентарните избори

Накъде тръгва външната политика на Грузия след спорната победа на дългогодишната управляваща партия "Грузинска мечта" и как трябва да се разчита посланието на първото посещение след парламентарните избори на унгарския премиер Виктор Орбан в Тбилиси? Вижте в репортажа на Николай Кръстев и оператора Цветан Благоев.

Анализаторите и познавачите на грузинската външна политика са убедени, че тя ще остане сложна и противоречива с оглед на аспирациите на черноморската страна да се присъедини към ЕС. Бившия министър на финансиите и заместник – министър на външните работи Валери Чечелашвили, които днес води много влиятелен неправителствен център за анализи, е убеден, че политиката на новите/стари управляващи от „Грузинска мечта“ я отдалечава от ЕС. Той сподели пред микрофона на „Светът и ние“ следното:   

„Не знам каква ще е външната политика на "Грузинска мечта", защото не знам дали „Грузинска мечта“ ще може да води изобщо някаква външната политика. По отношение на Европа обаче тя се опира на господин Виктор Орбан. От другите европейски столици критиката е много остра включително и на най-високо равнище. Много ясно прозвуча позицията на Европа, позицията на Брюксел посланик Павел Харчински, посланикът на Европейския Съюз в Грузия, който директно заяви, че за съжаление контактите на високо равнище с правителството на "Грузинска мечта" са прекратени. Защото онова, което "Грузинска мечта" вършеше през последните седем – осем месеца не я приближаваше към Европейския Съюз, а, напротив, отдалечаваше я от него. Сега ми се струва, че „Грузинска мечта“ се намира пред необходимостта да направи сериозен избор – или да коригира политиката си и да извърши пълно разследване на всички извършени нарушения в изборните секции, защото в демократична страна не е възможно да получаваш 90% подкрепа от избирателите. Не може да има такова нещо, не може да има и 90% мобилизация на избирателите. Има кадри, които много ясно показват как се използват административните и финансовите ресурси. Затова, за да не потопиш страната си в изолация и за да не се окажеш самия ти в положението на маргинална партия "Грузинска мечта" трябва да е заинтересувана от разследването на всички нарушения. Във всички случаи са били допуснати много сериозни нарушения, нещо, за което и президентът вчера говори, с използването на нови технологии. Бяха изнамерени новите така наречени електронни въртележки, когато с една и съща лична карта се гласува по няколко пъти в различни секции. Това се потвърждава и от прекалено големите списъци с избиратели – не може в страна с население от 3,8 милиона да има списък с избиратели от 3,5 милиона души.“

Нина Накашидзе , която е бивш посланик на Грузия в Чехия, а днес работи в една от големите опозиционни телевизии в страната „Мтавари“ казва, че преговорите на Тбилиси с ЕС са прекратени и допълва, че може би ще бъде премахнат режима на безвизово пътуване:

"Вярвам, че Грузия ще стане обект на изолация, че пътят към европейската интеграция ще бъде възпрепятстван и ни беше казано директно от представителите на Европейския парламент, че ще се мисли за премахване на безвизовия режим за Грузия. Разбира се, преговорите вече са прекратени и няма да бъдат подновени. Така че във всеки случай това е много лош сценарий за евроатлантическото бъдеще на Грузия."

Завоя, които наблюдаваме във външната политика на Грузия в контекста на посещението на унгарския премиер Виктор Орбан в Тбилиси е знак според Нина Накашидзе. 

„За съжаление, Грузия, която беше сред водачите в групата с европейски амбиции, днес е член на клуба на Орбан и знаем много добре кой още е в този клуб. Това са много малко хора, които подкрепят Русия на Путин. Не е добро решение и никой няма да се радва да види Орбан тук, освен „Грузинска мечта“. Както виждате, „Грузинска мечта“ няма други поддръжници, а Орбан и Маргарита Симонян са тези, които подкрепят „Грузинска мечта“ и ги поздравиха за тази много съмнителна победа.“

По време на предизборната кампания управляващите в Тбилиси използваха темата за евентуалното връщане на областите Абхазия и южна Осетия в състава на Грузия обратно. Тема, която е много болезнена за грузинското общество. За Валери Чечелашвили тази тема е била спекулативна и играеща на обществената струна на заплахата. 

„Говори за това, че спекулират със страховете на хората и че наративът, който използва „Грузинска мечта“, „мир или война”, че само тя може да гарантира мира, оказа сериозно въздействие върху част от избирателите. Затова обективно нивото на подкрепа за "Грузинска мечта" е около 35 %.  35 % също е много, на вашите избори вчера първата партия нали получи 26%? Затова толкова голям брой хора, които подкрепят "Грузинска мечта" в страната ни, свидетелства, че играта със страховете на хората, донесе своите плодове.“

И за Нина Накашидзе използването на осетинската и абхазката карта в грузинската предизборна кампания са имали за цел да манипулират обществото и донесат повече гласове на управляващата „Грузинска мечта“ заради страха от връщане към 90-те години.

„Всъщност „Грузинска мечта“ се опита да спечели гласове, като каза, че ще уредят въпроса с Абхазия, но това беше незабавно отречено от представителите на руското правителство, като казаха, че нищо няма да се промени по отношение на Абхазия, и аз вярвам, че всички тези заплахи с война са просто опити за сплашване на хората в Грузия, защото войната е много болезнено преживяване за народа на Грузия и манипулирането с тази болка е това, с което „Грузинска мечта“ се опита да спечели тези избори.“

Грузия е изправена пред нови предизвикателства заради кризите и войните в постсъветското пространство, дали ще съумее да не се поддаде на заплахите и рисковете идващи от Кремъл предстои да видим.