Войната в Украйна и сигурността в Черно море

Какви са факторите, които оказват влияние на ситуацията по фронтовете на Украйна и сигурността в района на Черно море? Николай Кръстев разговаря с Евгения Габер, украински анализатор от Европейския център за отбрана "Джордж Маршал".

Николай Кръстев: Защо не се състоя украинското контранастъпление миналото лято, когато всички ние очаквахме, че може да се получат нови възможности за украинската армия?

Евгения Габер: Има няколко фактора, които повлияха на контрастъплението миналата година. Първо това са количество и качество на оръжията, които бяха доставени на Украйна. Не е тайна, че не цялото оръжие е било доставено на време и не в тези обеми и в окомплектовката, която се очакваше от украинската страна. Второ  това е как се е подготвила руската страна. Ако погледнете как бяха минирани всички територии, буквално всеки квадратен метър, придвижването на украинската армия беше  доста сложно, защото на практика трябваше да се разминира всеки метър. Трето - това е отсъствие на подкрепа по въздух.  
Разбира се без авиационна подкрепа да се прави настъпление по цялата линия на фронта е почти невъзможно и това ще ви каже всеки експерт по военно дело. И , може би още един момент, за който говореше генерал Залужни, че за руснаците броят загубени животи  не е ключов момент,  за да спрат настъпление или да започнат да се изтеглят. За Русия войниците  са пушечно месо  и  независимо от факта, че често убитите и ранените войници са били хиляди за  едно денонощие,  това не било причина за отстъпление или прекратяване на настъплението на руската армия. Всички тези фактори в съвкупност доведоха до това, че  лятното  или есенното  контранастъпление бяха неуспешни. Но от друга страна ние говорим само за наземната част. Ако погледнем какво се случва в Черно море  именно за това днес много се говореше и ще се говори за морското  асиметрично  контранастъпление, което беше много успешно. Затова мисля, че като цяло можем да говорим за успехи и разбира се неуспехи на нашата армия.

Николай Кръстев : Виждаме, че украинците имат много добри постижения в Черно море , дали обаче Русия загуби своята инициатива в Черно море?

Евгения Габер: Да, така е. Русия е загубила стратегическа инициатива. След като Украйна успя да освободи остров Змииний  и  така наречените «Кули на  Бойко» - това са газови и нефтени платформи , които бяха завладяни от Русия след окупирането на Крим,  и след като няколко пъти  украинската страна атакува успешно руски военни кораби и щаба на руския флот в Крим, цялата западна и северно-западна част на Черно море беше освободена от руски кораби и руска блокада. От едната страна това означава, че Русия е загубила стратегически инициативата, а от друга страна, че е загубила много възможности за събиране на информация, в областта мониторинга и  оперативните данни, за това какво се случва в Черно море. Защото  тези платформи -  „Кулите на Бойко",  бяха оборудвани с радари, системи за наблюдение, които даваха на Русия преимущество. Тя разбираше за движенията на украинските  корабите  и какво се случва в морето. Сега тя няма това преимущество и не знае какво се случва в Черно море. Дори обратното  това преимущество сега е на Украйна. И третият аспект, защо това е станало възможно  това е креативно използване на технологии от украинската страна. Това е всичко, което касае безпилотните платформи , всичко което касае новите технологии, които не изискват използване на военните кораби, но които  дават възможност да се  защитават и търговските пътища , да  се възстановяват хуманитарните коридори,  през които Украйна  да продължава износа, както и да държи руските кораби някъде в руските пристанища при Новоросийск. Сега заради водните безпилотни средства, и украинските дронове Русия не може да си позволи да изпраща своите кораби в тази част на Черно  море, защото те ще бъдат разрушени.

Николай Кръстев : Доколко днес са важни Черно и Азовско море за сигурността на Украйна?

Евгения Грабер: Азовско море, за което за съжаление много често забравят когато  говорят само за Черно море, е изиграло ключова роля от самото начало. Защото блокада на Мелитопол, Мариупол, украинските пристанища най-големите в Азовско море, това са местата от които започна руската агресия, морската агресия и това далеч не е 2022 година. През 2017-2018 г. Азовско море е било блокирано напълно  и още от преди ние говорим за проблемите на Азовско море. Наистина Азовско и Черно море са много важни не само за Украйна , а и за европейските страни, защото Русия разглежда Черно море като възможност за демонстрация на силата си върху други региони  на Близкия Изток, на Средиземно море и по нататък на север към Балтийския регион. Тази връзка е очевидна и от военна гледна точка, това е и логистика, това е възможност да се използва инфраструктура в Крим, това е възможност за логистични пътища, за доставка на оборудване. И известния Кримски мост за доставка на жива сила. Това говори и за това, че докато Украйна не възстанови контрола над Крим, не може да се говори за контрол над Черно море. Всички пътища: търговски, логистични, комуникационни ще бъдат под заплаха до тогава, докато Крим бъда окупиран от Русия. Именно затова, Украйна говори, че тази война е започнала в Крим през 2014 г, и тя трябва да приключи  в Крим с освобождаването му, ако всички ние искаме да възобновим корабоплаването в Черно море.

Николай Кръстев: България, Румъния и Турция създадоха  общи военно-морски сили. Доколко това може да помогне  за сигурността на Черно море?

Евгения Грабер: Това, което виждаме сега- засилване на тристранното сътрудничество между България, Румъния и Турция в Черно море  това е много положителен сигнал за Украйна. Сега става дума преди всичко за разминиране. Сега през януари беше подписан меморандум и става дума за това, че военно-морските сили  на тези държави ще участват в инициативата за разминиране. Но в бъдеще тази инициатива може да бъде разширена и да се превърне в патрулиране на западната част на Черно море. Тук става дума не само за функциониране на хуманитарните коридори, става дума и за охрана на критична инфраструктура, газопроводи, които вече съществуват в Черно море, за  нови разработки относно експлоатацията на нови находища газ, което е много актуално и за България , и за  Румъния- газово находище Нептун и за Турция- Сакария. Това са изключителни икономически зони, които са незащитени от член 5 на НАТО,  защото това не са териториални води, но е очевидно че тези икономически зони остават чувствителни към възможни руски операции за  унищожаване  на тези находища. Всичко което виждаме сега  зараждане и засилване на такова тристранно сътрудничество, се надявам, че ще се разширява. Възможно е да има и авиационна подкрепа в бъдеще на тази операция, възможно е да  се говори и за съвместни учения , трениране, патрулиране , това което се нарича въздушно патрулиране -  всичко това безусловно би засилило сигурността поне в западната част на Черно море.    
Азовско море, за което за съжаление много често забравят когато  говорят само за Черно море, е изиграло ключова роля от самото начало. Защото блокадата на Мелитопол, Мариупол, най-големите украински пристанища в Азовско море, това са местата от които започна руската агресия, морската агресия и това далеч не е 2022 година. През 2017-2018 г. Азовско море е било блокирано напълно  и още от преди ние говорим за проблемите на Азовско море.