Засилен интерес към българската и балканската литература в Турция

Нермин Моллаоглу е известна издателка в южната ни съседка. Тя има издателска къща "Калем“ в Истанбул, в която се обръща поглед към съвременната балканска литература и в частност българската, към която тя има освен личен, но и професионален интерес. Нермин е родена е в България, но през 1978 година родителите ѝ се преселват в съседна Турция. Затова тя не пропуска вече 20 години да посети Софийския международен панаир на книгата, който събира писатели, издатели и преводачи от различни държави.

Нермин Моллаоглу: Аз съм родена в България. Бях дъщеря на семейство, което замина за Турция през 1978 г. Не знам български език. Но когато основах агенция "Калем" преди 20 години, си зададох въпроса: - Да, Нермин, твоето семейство идва от България, но можеш ли да кажеш името на който и да е български писател? Не можех. След това си зададох същия въпрос и за други страни: Познавам ли писатели от Гърция? Познавам ли писатели от Грузия? Не. - В училище винаги ни разказваха колко важна е Турция и ни говореха за нашите съседи, но осъзнах колко изобщо не познаваме литературата на нашите съседи. Това за мен не беше само повод да работя с българската литература, но и много голям стимул да се занимавам със световната литература. През тези 20 години посетих и други книжни панаири по света и се стремях не само да представям турската литература в тези страни, но и да представям литературата на тези страни в Турция. Това ме направи изключително щастлива както в материален, така и в духовен план.

Георги Господинов и Алек Попов са сред българските писатели, към които в Турция има сериозен интерес. Затова я попитах с какво българската литература е интересна за турските читатели?

Нермин Моллаоглу: По-възрастните поколения познават само "Тютюн". Имаше една шега между турските интелектуалци, че те задължително четат романа "Тютюн", когато са в затвора. Но преди 20 години не познаваха нито един реален български автор. След това Алек Попов беше преведен на турски език. Той дойде в Турция, участва в панаири на книгата, както и в литературни фестивали. След това беше преведен и Георги Господинов. Първият издател на Господинов беше едно много малко издателство, но развитието в неговата кариера се случи и в Турция. И в момента той е много, много известен писател. Но не само като български писател, а като много значим литературен автор е много обичан. Когато говорим за него, казваме "Господинов". Понякога дори не се споменава, че е от България, но понякога е много обичан именно, защото е от България. Известно е, че има мигранти – не само мигранти от България, но и мигранти от Гърция или мигранти от други страни – и те изпитват много голяма обич към Господинов. Той беше в Истанбул и в Бурса преди няколко седмици, където участва като гост на Международния литературен фестивал в Бурса. След това направи и представяне в Истанбул. Той подписа книги на около 2000 души. Докато им подписваше книгите си хората му носеха снимки на семействата си и разказваха му собствените си истории. А сега, тъкмо преди малко видях в Instagram , че има постоянно има цитати от Господинов. Напоследък започнаха да се продават много авторски права за книги от български на турски език. В момента, например, Селджан Кендже, която по-рано превеждаше от турски на български, вече започна да превежда и от български на турски език. Според мен това ще бъде и много добър повод за появата на още нови и различни преводачи.

Според Нермин Моллаоглу има сходства между българската и турската съвременни литератури, както и между балканската литература.

Нермин Моллаоглу: Нашата култура е много близка. Да, може би между нас има граници – между Турция и България или между България и другите ѝ съседи. Но ние израстваме с водите на една и съща река, прекарваме живота си, гледайки едни и същи планини. Затова, според мен, и нашата литература си прилича. Но има и нещо такова – това сходство в литературата вече надхвърля само миналите войни, вражди или исторически събития и започнаха да излизат книги, които разказват просто за вътрешния свят на хората. Аз виждам това в българската литература. Вече не се очаква българите да пишат само истории за османското минало, а романи, които разказват за собствения им живот или, да кажем, за живота на семейството, на съпругата и съпруга, които иначе се четат много по света. По същия начин е и в Турция - от нея вече не отиват към света само книги от Ориента, а и романи, които хвърлят светлина върху съвсем малки, дребни частици от живота.

Нермин Моллаоглу споделя, че младите граждани на съседна Турция четат много и има бум от места, където може да се споделя от прочетеното и да се споделят впечатления за различни книги. Тя обаче обръща внимание на социалните мрежи като място, през което може да се популяризира литературата.

Нермин Моллаоглу: Турците четат. Много съм обнадеждена по този въпрос. В Турция преживяваме невероятен бум на книжните клубове. Не знам как е в България. Ако има книжни клубове в България, много бих искала да се свържат с мен чрез моя Instagram профил – в Instagram използвам името „Нермин Моллаоглу“ („Nermin Mollaoğlu“). Защото книжните клубове са места, където хората застават рамо до рамо с литературата и изпитват щастието да споделят едно и също нещо заедно. И, разбира се, социалните мрежи също имаха много голяма полза. Смятам, че изискванията на съвремието се отразяват и в литературата, в развитието на културата на четене. Аудиокнигите започнаха да се слушат много докато електронните книги не са много разпространени в Турция, но младите хора слушат много аудиокниги. И световната социална платформа за четене Wattpad има много голямо влияние в Турция. Все още книгите на авторите от Wattpad се четат и се продават много в Турция. Но младите хора следят много активно и добрите литературни автори. Например, наскоро излезе новият роман на Алпер Тунч и първият му тираж беше 70 000 екземпляра и смятам, че много бързо ще бъде изчерпан.

Литературата на Балканите може да изгражда здрави мостове в опознаването на съседите и да засилва интересите към сближаването им оставяйки в миналото натрупаните предразсъдъци.

Едно интервю на Николай Кръстев