"Тука има, тука няма" – или още за демокрацията с писателя Горан Петрович

БНТ: Изпитвате ли носталгия към онази, старата Югославия?
Горан Петрович: - Знаете ли, на всичко от младините гледате с известна носталгия… В Югославия някои неща бяха добри, други - не, както и сега. Онова здравеопазване и образование няма да се върнат.

БНТ: Здравеопазването и образованието, казвате. А братството и единството?
Горан Петрович: - Е, братството и единството не е нужно да се връщат. Скарате ли се толкова сериозно, после стига просто да бъдете добри съседи. Това са само лозунги. Както и прословутото френско равенство, впрочем. Ами къде го? Идете в крайните квартали на Париж и вижте. За съжаление, нашата цивилизация е пълна с кухи думи, като празни бобени шушулки. Отваряте ги – и зърното го няма. Подхвърляме си шушулките, жонглираме с тях, някой може и да се задави.. Но какво да се прави? Така е било и така ще бъде.

БНТ: Куха дума ли е демокрацията?
Горан Петрович: - Донякъде да... Разбира се, по-добра система няма. Но това не значи, че е съвършена. Не знам дали по гарите в България имате тази игра: „тука има – тука няма”.

БНТ: Има я.
Горан Петрович: - Нали? Трябва да познаете къде е топчето. А наоколо има мошеници, има и почтени хора. Има лъжци, но има и честни. Трудно ще се оправите. Светът се превърна в по-сложно място, отколкото преди 30-40 години. Освен това е цветен. Някога беше чернобял: знаеше се кое е черно, кое - бяло... Мисля, че не живеем истински: всички ние, като цивилизация. Не живеем по правилата на демокрацията, а по потребителски предпочитания. Първо произвеждаме клиента, а едва след това - продукта. Никога преди човек не е имал възможност да избира между толкова много коли, обувки, хляб, телевизионни програми. А всъщност има все по-малко право на избор.

БНТ: А трябва ли да чакаме големите отговори от писателите? Или това е наша славянска илюзия?
Горан Петрович: - Да, възможно е да е илюзия. Всъщност, и тя бавно гасне... Честно казано, писателят почти няма думата. Книгата се превърна в продукт. Говорим за „издателска индустрия”. Нали знаете какво стана с филма, когато му сложиха етикета “индустрия”? Превърна се в забавление за еднократна употреба. А писателят пише за утре, че и за вдругиден.

БНТ: Този факт тъжен ли е или обективен?
Горан Петрович: - Е, аз се опитвам да не създавам продукти... Но някой ден нещата ще се променят. Ще ни омръзне и ще се върнем към това, което сме загубили.

Онази Югославия беше мит. Но за него митовете не са задължително лоши. Важното е да внимаваш с думите. Особено ако си видял как митът се разпада в кървави войни.

Горан Петрович: - Старая се да не се срамувам от книгите, които пиша. Досега не ме е било срам. И понеже преживях деветдесетте, усетих опасността в злоупотребата с думи. След тридесетина години писане не ми е проблем за няколко минути да изкова една хипербола. Но тя може и да струва главата на някого. Затова използвам думите със значението, което трябва да носят. Пиратките оставям на други.