Европа и Меркел – история с край

През изминалия понеделник в Берлин се случи нещо, което вече е определено като историческо събитие. За първи път дългогодишен канцлер и партиен лидер се изправи пред своята партия, пред своите привърженици, които в Германия са над 450 000, и им съобщи, че се оттегля, че вече ще се оправят, както намерят за добре. Не се остави да бъде прогонена от поста си, поне от единия.

Ангела Меркел реагира светкавично на поредното, но значимо изборно поражение. Показа, че още държи нещата в ръцете си. Не допусна да се превърне в платформа за политически упражнения на собствен гръб. С това си спечели уважение, но предизвика ефекта на изненадата.

Йорг Форбриг, политически анализатор и изследовател:

Според мен винаги има изненада. Ангела Меркел толкова дълго е канцлер. Винаги е изненадващо. В крайна сметка едно такова заявление означава края на една ера. Ера, в която е израснало цяло ново поколение. Същевременно от поне две години, ако не и повече, се спекулира за това колко дълго ще продължи тя начело, дали притежава силата да води партията си, да ръководи страната. Най-късно на изборите през 2017 настъпи моментът, в който тя показа слабост. Така че отдавна се поставяше въпросът кога Ангела Меркел ще започне с организацията на своето „наследство“. Случилото сега привнася известна яснота, но и несигурност, защото прощаването е поетапно.

Йорг Форбриг е експерт по Източна Европа в престижния изследователски център „Джърман маршал фонд“. Неговите анализи, които подготвя от сърцето на Берлин, но с поглед към т.нар. малки държави на Стария континент, са търсени и ценени освен в научните среди и в реномирани световни медии като Ню Йорк таймс, СиЕнЕн, Политико, ЙЮ Обзървър, Нойе Цюрхер цайтунг. Процесите в германските столица се задвижиха с такава изключителна динамика, че най-търсените събеседници в момента не са политиците, а изследователите, които да улеснят ориентацията.

Йорг Форбриг, политически анализатор и изследовател:

Германската политика и германската европейска политика не се решават от една личност. Те са резултат от документи, в които е записано как функционират структурите, институциите, договорите. Затова е важно да не се редуцира всичко до едно име. Много от позициите, които Ангела Меркел е представяла през годините, са резултат на твърди предписания за тази страна.Те не се променят фундаментално и диаметрално, само защото имаме канцлер с определен мандат или защото ще имаме нова партийна констелация. Много от това, което Германия прави на европейската сцена, е последователно и стабилно. Не вярвам, че ще има радикални промени на курса. Но вярно е също, че Ангела Меркел, заради дългото време, през което е начело, събра огромен опит, а и уважение. Това я улеснява да участва във взимането на решения, да намира съюзници, да създава консенсус. Който и да дойде след нея, ще изпитва трудности в началото.

За момента сериозните имена на кандидати, които се обсъждат като възможни претенденти за председателския пост на Християн-демократичния съюз. Сегашният главен секретар на партията Анегред Крамп-Каренбауер. Тя е предпочитана от самата Ангела Меркел. Като премиер на най-малката германска провинция Заарланд, нейният поглед е насочен към държавите от Бенелюкс и Франция. Йенс Шпан е представител на консервативните среди в партията, въпреки че е в брак с мъж. В момента е министър на здравеопазването. За Меркел би било трудно да работи с него като канцлер, ако той стане лидер на партията и остане член на правителството. Във външно-политически план не се знае много за позициите му, освен че е близо до американските среди в Берлин. И третият е Фридирх Мерц, човекът който напусна политиката и партията заради Меркел. Наскоро се включи в апел за Европа, заедно с лявата икона – философът Юрген Хабермас.

Йорг Форбриг,политически анализатор и изследовател:

Европа и светът свикнаха, че Германия е стабилна, че имаме правителства, който функционират устойчиво в продължение на дълъг период от време, че имаме ръководители, които дълго са на власт – Аденауер, Кол, Ангела Меркел – над 10 години. Затова промените при нас предизвикват нервност в останалата част на света. Източна Европа е силно ориентирана към Германия, а и обратното е вярно. Нито България, нито Словакия, нито Латвия срещат в Париж или в Лондон същото отношение, както в Берлин. Мисля обаче, че тези държави могат да направят много, така че това да остане така. В последните години от новите страни-членки на ЕС идваха доста негативни новини за политическите процеси, например, в Унгария или Полша, или пък постоянната тема за корупцията, или за влиянието на Русия. Вярвам, че има нужда от повече добри новини – за това отчасти държавите са отговорни сами. Разбира се, ние също трябва да видим колко позитивни промени са настъпили там през последните 30 години.

Оттеглянето на Ангела Меркел от лидерския пост на най-влиятелната партия в Европа неминуемо ще даде отражение върху партийно-политическата картина на Стария континент. Кандидатите за председател на Християн-демократичния съюз са с много различен профил от Меркел. Ако спечели консервативното крило, чиито представители са Йенс Шпан и Фридрих Мерц, тогава профилът на партията ще стане по-отчетлив, от което полза ще имат социалдемократите. Сега техните теми се изземваха от Меркел и те се обезличиха. Подчертаването на различията помежду им ще засили енергията на избирателите и на европейските избори двете партии може и да спечелят гласове, а не да отлеят към екстремните течения. Мартин Вебер, кандидатът за председател на Европейската комисия от Европейската народна партия, също лично е засегнат от промените в Берлин. Зад него досега стоеше Ангела Меркел. Какво ще се случи след нея обаче е неясно. Конгресът на Християн-демократичния съюз е в началото на декември.