Библиотекарите на ръба на оцеляването

Специалисти със заплати, близки до минималните. Повечето от тях владеят поне един чужд език, а работата им никак не е лека. Става дума за библиотечните работници. Въпреки крайно ниските възнаграждения за труда им, в бюджета за следващата година не са предвидени средства за увеличаването им. В писмо до държавните институции синдикалните организации призоваха за конкретни решения и предупредиха за протестни действия. Тяхната история разказва Ренета Христова в "Денят започва".

Регионалната библиотека "Гео Милев" в Монтана е най-голямата в областта. В нея работят 28 души, немалка част от които владеят поне един чужд език. Заплатите им, обаче, не са много далеч от минималната за страната.

Биляна Димова е сред най-младите кадри - работи тук от 8 години. "Оправяме се някак си, свикнали сме. Ние библиотекарите сме бойци, малко сме щури в тая гилдия", казва тя.

Независимо от обидно ниските си доходи, Биляна счита професията си за интересна и престижна. "В последно време библиотеките успяха да разчупят това схващане, че са просто едни хранилища на книги. Те са вече един доста динамичен организъм, развиват се бурно и затова е необходимо и съответното финансиране, защото ние полагаме максимални усилия, за да можем да отговорим на новите изисквания на читателите", обяснява тя.

Валерия Кръстева пък е сред най-старите кадри. Тя е и председател на синдикалната организация към КНСБ. "Работата изисква доста сили, едно непрекъснато ограмотяване и учене през целия живот, заплащането за което наистина е нищожно. Проблемите в сферата са доста. Да се надяваме, когато говорят за опазване на културното наследство, да имат предвид, че паметта на хората започва от тук и че писаното слово завинаги остава, така че дано, дано да ни подкрепят", подчертава библиотекарката.

Проектобюджетът за 2016 година предизвиква не просто разочарования, а и брожения в гилдията, допълва директорът на библиотеката Кети Костадинова. "През месец май и юни имаше доста публикации, които ни вдъхнаха надежда, че бюджетът ни ще бъде увеличен, че ще достигнем горе-долу книгоосигуреност, каквато имат читателите в Европа. Заговори се за милиони средства, които ще са отпуснати и от общините, и от Министерство на културата, но това си остана само на хартия."

От последните десетина години само две са били по-добри, и то предимно по отношение запълване на книжния фонд. Що се отнася до младите кадри, дефицитът се задълбочава. В Монтана след дълго търсене все пак намират млад специалист и го назначават - с 420 лева начална заплата.

"Както всички знаем, предвижда се минималната работна заплата догодина да бъде 420 лева. С такива пари не бихме могли да привлечем специалисти", допълва Костадинова.

В годините на дигитализация на културното наследство в библиотеките, най-голяма е нуждата им от програмисти и IT специалисти. С възможностите си да плащат заплати от по 500 или 600 лева обаче, те нямат никакъв шанс. Остава им да разчитат на себе си и да се надяват на успех.