Брайън Дейли – и цветовете на политиката

Две години той пътувал из Америка и снимал различни хора. После ги питал за коя партия гласуват. На републиканците слагал червен фон, на демократите – син, на независимите – сив. 

- Най-много се впечатлих от реакцията на хората, като гледаха снимките. Повечето силно се изненадваха, че еди-кой си е републиканец, а друг - демократ. Видях как лесно робуват на стереотипи. Съставят си мнение за другите, без изобщо да ги познават.

- А Вие можехте ли да отгатнете предварително кой е републиканец и кой - демократ?

- Научих се да не гадая. Разбрах, че не трябва да съдя хората по това как ми изглеждат.

- И кои се оказаха повече? Можете ли сега да предскажете изборите в Съединените щати?  

- Дори когато се занимавах с политика във Вашингтон не осъзнавах, че най-голямата група избиратели в Америка са независимите, заснети при мен на сив фон. Следват демократите с 31 %, а после републиканците с 28-29. Независимите – това са недоволните американци. Те решават изборите и политиците трябва да им обърнат внимание.

Брайън Дейли започва с изкуството, после завива към високи постове в администрацията и бизнеса, за да се върне отново към изкуството.

- На 30 години докторирах по международни отношения, след като вече бях магистър по изящни изкуства. Изучих основно международната сигурност, контрола над въоръженията, ядрените оръжия. Възприех го като роля в представление. Влязох и в света на бизнеса. И най-много ме занимаваше въпросът: помага ли творчеството в решаването на проблемите? Да! Изкуството помогна и на мен. Винаги съм знаел, че някой ден ще се върна при него. И се върнах - там, където започнах и където се чувствам най-добре.

- Хората смятат политиката за повърхностна, а изкуството – за дълбоко и мъдро. Защо се опитвате да ги съберете?

- В моето изкуство винаги е присъствал политически елемент. През 1975 създадох творба с подходящото име „Стража“ за това как властта ни следи. Днес тази тема е особено актуална. Един от любимите ми художници е Гоя, а доста от творбите му носят политиката, социалното. Ролята на твореца е да отразява обществото,  като огледало.

- Огледало или критика? Защото Гоя не е безразличен към своите герои.

- Прав сте, не е. Огледалото отразява и събитията, и делата. Такава е задачата на твореца… Не бива да противопоставяме изкуството на политиката. Според някои то е изцяло политика. Не съм съгласен с  тях. Други пък са щастливи, ако творбите им висят красиво на стената. И с тях не съм съгласен. Според мен щипка политика има винаги. Вижте германския скулптор Йозеф Бойс или пък Анди Уорхол.

- Е, и Адолф Хитлер е бил художник. Това не Ви ли смущава?

- Адолф Хитлер е бил неуспял художник. Даже не са го приели в Художествената академия. И Чърчил се смята за художник. Предпочитам да дам за пример него.

- Какво научихте от другия свят, светът на политиката и властта?

- Той потвърди колко важни са усещанията ни; начинът, по който възприемаме хората. Те здравомислещи ли са, или емоционални? Или по малко от двете? Докато работех в областта на международните отношения, установих, че хората не са много рационални. Голяма роля играят национализмът и емоциите. Ако решим, можем да проявим здрав разум. Но често ни е трудно да разграничим емоциите от политиката.

- Оценявате ли актьорите на международната политическа сцена по тяхното въображение?

- Проблемът е, че въображение липсва. Това е тревожното.

- Какво искате да оцветите – в света и живота?

- Всичките ми работи са много цветни. Обичам основните цветове. Не само червено, жълто, синьо, но и зелено, бяло и черно. Вижте цветната мозайка на книгата. Цветът се свързва с дадена емоция; означава нещо. Червеното свързваме с опасност или страст, а може би с комбинация от двете; зеленото – със спокойствие и равновесие. Използвам цветовете, за да провокирам чисто човешки емоции.

Изложбата ще бъде през октомври в Националната художествена галерия. А нюйоркският му галерист е българин, Стефан Стоянов. Така че и България става част от неговия кръговрат – от изкуството към властта – и после, по най-хубавия път, обратно към изкуството.

Брайън Дейли беше за първи път в България по повод предстоящата му изложба в Националната художествена галерия през октомври. Поканата бе на посолството на САЩ и Фондация „Америка за България” в рамките на проекта "Представяне на американско съвременно изкуство в България и представяне на България в света на съвременното изкуство", който се организира от фондация Съвременно изкуство и галерия Стефан Стоянов - Ню Йорк.