„....Младият мъж , седнал на носа на малкото кану, гребеше без почивка вече няколко часа. Плаваше по дълъг и тесен канал, който свързваше река Пурус с езерото Игапо Марин,.....не беше хапвал нищо от 12 часа.....” Така започва разказът за дъщерята на реките, за каучоковите плантации , златотърсачите, и великата Амазонка. Типично бразилска история, написана от българин. От десетилетия Илко Минев живее в Бразилия. Дошъл е в България, за да представи новата си книга.
БНТ: Българин от Бразилия или бразилец с български корени? На кой език сънувате?
Илко Минев - писател: Зависи. Сега отново започнах да сънувам на български, но като съм там и не чувам българския, е португалският. Вчера сутринта се хванах, че говоря със съпругата си на български и тя ме гледа така...
---------------
Ако сега се запознавате, Минев ще се представи като пенсионер, прописал на 66 за удоволствие. За старите приятели, той е човекът, който комунистите насила превърнали в дисидент . През 70-те Минев избягал от България след ареста на най-добрия му приятел – журналистът Жерминал Чивиков. Обвинявали ги в клевети срещу народната власт. За хората на словото Минев е авторът, който разширява литературната карта на България. За бразилците, пък, е преуспял бизнесмен.
---------------
Илко Минев: Когато избягах, първото нещо , което си казах е „защо с мен, защо тоя лош късмет?!” По-късно, когато нещата започват да вървят по-добре си казваш – абе, имах лош късмет, но го превърнах в добър късмет.
БНТ: Каква е формулата на успеха?
Илко Минев: Много работа, много желание да успееш. И според мен едно нещо , което е важно- много хора казват :”ще направя бизнес , за да печеля пари.” Първото нещо, което аз искам, е да построя нещо, да създам нещо, а парите са в последствие. Мога да ви спомена някои от най- големите индустриалци и преуспели хора в света... Първото, което е интересно за мен, е че никой от тях не се е родил богат. Вземете първите 10 - Бил Гейтс и останалите след него - нито един не е роден милионер. Това е чудесно, защото значи и аз мога да бъда и той може да бъде.
БНТ: Как?!
Илко Минев: Как?- като работите и имате идеи! Намирам хората на моята възраст унили. Ние може би нямаме традицията , щото за да си предприемач ти трябва да си възпитан като предприемач. И ние навремето през комунизма не бяхме възпитани така. И сега това е трудното за моята генерация. Гледам приятелите си- интелигентни, специалисти, обаче никой от тях няма да реши да продава кренвирши на улицата, а така се почва! Една голяма част от успелите хора започват така. Ами аз продавах сметачни машини – ходех от фирма на фирма с едно куфарче и това хич не е лесно, не говорех и португалски!
--------------------
Минев дава хляб на 3 хиляди души. Създал е две солидни компании, има завиден личен капитал. Преди години бизнесменът беше част от делегацията на президентката Дилма Русев у нас. Вече децата му управляват компаниите.
--------------------
БНТ: Завистта проблем ли е за вас? Питам, защото българите много обичаме да гледаме в чуждото имане.
Илко Минев: Завист има навсякъде , но не е добро качество.Аз намирам, че трябва да гледам някой, който е преуспял повече от мен. Искам да знам защо, какво той е направил повече от мен и е преуспял. Аз например имам завист от Антон Дончев , защото той пише по-добре от мен!
БНТ: Имате две компании и две книги, кое ви е по-милото?
Илко Минев – бизнесмен: Ааа, в бизнеса казват следното - основателят може да има пет деца, ако отвори фирма – стават 6. И това 6-то е най-предпочитаното. Като напишеш книга- стават 7! Но не се оплаквам от моите деца, те са добре възпитани и образовани, работят много и за мен това е важно. Аз си спомням един от големите милиардери, който казва”аз ще оставя на децата си достатъчно, за да са добре, но не достатъчно, да не трябва да работят.”
БНТ: Кой е най-важният урок, който оставихте на децата си?
Илко Минев: Според мен е етиката. Много е важна и е гаранция за успеха. Човек трябва да знае как да се превърне в лидер. Лидер не е този, който казва „направи това”. Лидер е този , който дава условия да се направи това.
---------------------------
Минев говори свободно 7 езика. 30 години е почетен консул на Холандия в Бразилия, почетен гражданин е на Манаус - столицата на щата Амазонас, обожава пътешествията и джунглата, но друга гледка все още спира дъха му.
---------------
Илко Минев: Първото нещо , което ме вълнува , като пристигам, е Витоша. Това не знам защо, но винаги ме вълнува много. Друго нещо – като видя университета, и друго нещо - моите приятели от детинство. Моите деца много обичат България, и мога да ви разправям, дъщеря ми не говори български, но когато има трудности в живота , тя казва- „аз ще успея, защото съм българка”. Това за мене е музика!
---------------
Ако щете вярвайте, но любимото му място в София е университетът „ Климент Охридски”. Някога следвал германистика, днес тук го връща благодарността.
---------------
Илко Минев: Аз съм благодарен на университета. В края на краищата аз бях възпитан и образован тук, и когато излязох от България, това се оказа едно невероятно богатство. Като влязохме в университета , аз му казах на Христо- гледай сега младите хора, това обичам да ходя и да гледам! Това е много красиво - да видиш младите хора в библиотеките, това за мен е много по- хубаво, отколкото да си купа една кола. Всеки си е башка луд, и това е мойта лудост.
-----------------
Той е сред дарителите на Алма матер - няколко пъти, с по няколко десетки хиляди долара. Обновена е библиотека с читалня и малка заседателна зала. Но Минев изобщо не обича да се говори за това.
------------------------
Илко Минев: Като правиш дарение анонимно, струва за две. И това е вярно- когато този, който получава не знае кой дава- струва повече.
---------------------------
В Бразилия отпуска стипендии на ученици, организира курсове по предприемачество, помага на индиански младежи да тренират за бъдещите олимпийски игри. Но Минев предпочита да разказва други истории – затова как се изгубил в джунглата и военните го намерили, за приятелите и страстта към приключения, разказва за златотърсачите и речните им къщи, за залеза над Амазонка. Признава, че е успял човек, но само, защото осъзнал, че щастието не е да имаш, а да даваш.