Да издържаш манастир със 130 лева пенсия

През юни Ви срещахме със сестра Серафима - 71-годишна монахиня, която със 130 лева пенсия и много силна вяра в Бог съгради наново изоставен манастир. Когато отидохме там, църковният храм беше напълно разрушен. С вашата помощ днес той е като нов. Студът обаче донесе нови препядствия пред нестихващата вяра, която поддържа духа на сестра Серафима. Благой Цицелков и Владимир Богдански разказа повече за това в „Денят започва“.

Този манастир не е от известните. Пътят към него, пък не е от приоритетните. Идваме за втори път. Манастирът "Св. Симеон Стълпник и Св. Петка Търновска" в село Огняново, край Елин Пелин има славна история. Наследник на някогашен голям свети комплекс, изгорен по времето на турците, днес той пази спомена за силата на погубени девици. Бог изпратил насам една различна монахиня - сестра Серафима. Вдъхнала живот на няколко манастира.

„Това ми е в кръвта, искам всички манастири да се възродят. Срамувам се от себе си, когато вехнат манастирите“, каза тя.

Божията наместница в това свято място е тук вече пет години. Неводом път я отвел насам. Пред една почти рухнала черква и роза. Благодарение на Вас - зрителите, църквата вече е като нова. А на розата очевидно не й е студено.

„Добри хора се отзоваха, виждате резултата - спасихме от загиване“, каза сестра Серафима.

След всяко изпитание идва ново.

„Сполетя ни ново бедствие. Напука ни се къщата и няма къде да живеем. Имаме нужда от помощ в тези студени дни“, каза сестра Серафима.

В манастира имат нужда от тухли, строителни материали, труд, пари. И на нова ограда се надява монаханията с искрящи очи.

„Денонощно сме нападани, не само от цигани, а и от турци. И от българи крадци. Много е трудно тук да се живее“, каза сестра Серафима.

Иска това място да е последният й манастирски дом.

„Благодаря на всички вярващи. Да си завърша делото, за което съм“, каза сестра Серафима.

С тъга отбелязва, че големите манастири не помагат на малките. Опитва да докаже, че духовенството все още има и добра страна.

„Аз ако чакам да ме нахрани Светия Синод, щях да съм умряла“, каза сестра Серафима.

Доброто не е изчезнало, спряли сме да го търсим, уверена е Серафима. Бедите са дар, казва ми тя.

Репортер на БНТ: „Защо ни се случват беди?“

Сестра Серафима: „Бог иска да се смирим. За да можем да се смирим.“

С голямо смирение сестра Серафима прави и невъзможното, за да го има това свято място. Вярва, че и този път пари ще се намерят. Вярата на местните обаче връща трудно.

„Тука хората не вярват. Вряват на ракията, кръчмата. Скоро идваха 140 ученици, но от селото много рядко. Много“, каза сестра Серафима.

Сърцето на сестра Серафима е отворено за нови вярващи.