В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
Може ли изкуството да разказва история?
11:00, 10.11.2022
Премиера на спектакъла "Електра тук и сега" в "Топлоцентрала"
11:00, 08.11.2022
"Европейски музикален фестивал" завършва с музика на Йоханес Брамс
11:00, 07.11.2022
Международен форум за кирилицата „И ний сме дали нещо на света“
11:00, 04.11.2022
Литературни награди "Перото" на Националния център на книгата
11:00, 03.11.2022
Годишни награди на Портал "Култура" за литература и хуманитаристика
11:00, 02.11.2022
Философската книга на отец Марко от Чипровци от XVII век
11:00, 01.11.2022
Юбилейно десето издание на Международното триенале на сценичния плакат
11:00, 31.10.2022
28 октомври – Световен ден на анимацията
11:00, 28.10.2022
Александрина Пендачанска със специално участие в "Селска чест"
11:00, 27.10.2022
Осми „Пловдив джаз фест“ от 4 до 7 ноември
11:00, 26.10.2022
Веселина Кацарова отбелязва 35 години на сцена
11:00, 25.10.2022
Киноафиш: Що е то худънит?
11:00, 21.10.2022
Изложба скулптури „Той и То“ на Павел Койчев в Пловдив
11:00, 20.10.2022
Фестивал за свободен театър ACT между 13 и 30 октомври
11:00, 13.10.2022
Български архитектурни награди 2022
11:00, 12.10.2022
Вили Стоянов с първи авторски албум
11:00, 11.10.2022
Американският артист Брад Дауни гостува в България
11:00, 10.10.2022
Кино-литературният фестивал „Синелибри“ между 8 и 30 октомври
11:00, 07.10.2022
Премиера на филма „1200 страници болка“ на режисьора Атанас Киряков
11:00, 06.10.2022
Владимир Зарев на 75 години
11:00, 05.10.2022
Премиера на спектакъла „Затегнете коланите“
11:00, 04.10.2022
Последни броеве
Може ли изкуството да разказва история?
11:00, 10.11.2022
Представяне на сборника "Древен Египет, светът на Средиземноморието и Изтока"
11:00, 09.11.2022
Премиера на спектакъла "Електра тук и сега" в "Топлоцентрала"
11:00, 08.11.2022
"Европейски музикален фестивал" завършва с музика на Йоханес Брамс
11:00, 07.11.2022
Международен форум за кирилицата „И ний сме дали нещо на света“
11:00, 04.11.2022
Литературни награди "Перото" на Националния център на книгата
11:00, 03.11.2022
Годишни награди на Портал "Култура" за литература и хуманитаристика
11:00, 02.11.2022
Философската книга на отец Марко от Чипровци от XVII век
11:00, 01.11.2022
Юбилейно десето издание на Международното триенале на сценичния плакат
11:00, 31.10.2022
Акценти
Слънчево в цялата страна
12:30, 28.02.2026
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
