В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
110 години от рождението на Яна Язова
11:00, 23.05.2022
Алеята на Воев в Борисовата градина събира музиканти и фенове
11:00, 20.05.2022
Филмът "Мъдростта на травмата" за канадския лекар Габор Мате
11:00, 19.05.2022
Пролетен приказен бал - завръщане в епохата на суинга
11:10, 18.05.2022
"Избрани истории" - нов сборник с разкази на Георги Господинов
11:00, 17.05.2022
Награди на Съюза на българските филмови дейци “Васил Гендов”
11:00, 16.05.2022
„Бягство“ на Виктор Божинов с премиера в изоставено село
11:00, 13.05.2022
"Малки истории" разказва контрабасистът Петър Славов-син
11:00, 12.05.2022
11 май - ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий
11:00, 11.05.2022
"Изобретяване на самотата" от Пол Остър
11:00, 10.05.2022
9 май – Ден на Европа
11:00, 09.05.2022
Проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев на 75 години
11:00, 05.05.2022
Биографията на Гоце Делчев от Яворов излезе в луксозно издание
11:00, 03.05.2022
Свръх намалени и нулеви ставки на ДДС за книгите - възможно ли е
11:00, 02.05.2022
Изложба "Пътуване по време на пандемия" на Станка Желева
11:00, 29.04.2022
100 години от рождението на Радой Ралин
11:00, 27.04.2022
60 години от рождението на Петя Дубарова
11:00, 26.04.2022
Писателката Теодора Димова - специален гост на “Култура.БГ”
11:00, 25.04.2022
Съвременни проекции на празника
11:00, 22.04.2022
90 години от рождението на Никола Анастасов
11:00, 21.04.2022
Млади творци създават видеа по темата за Холокоста
11:00, 20.04.2022
Публична лекция и дискусия на тема "Еко-културен урбанизъм"
11:00, 19.04.2022
"100 фотографски портрета" - изложба на журналиста Константин Вълков
11:00, 18.04.2022
Киноафиш: Филми, които разказват за обири
11:00, 15.04.2022
Два спектакъла на Ян Фабър на сцената на "Топлоцентрала"
11:00, 14.04.2022
Защо подаде оставка зам.-министърът на културата арх. Бойко Кадинов
11:00, 13.04.2022
Последни броеве
110 години от рождението на Яна Язова
11:00, 23.05.2022
Алеята на Воев в Борисовата градина събира музиканти и фенове
11:00, 20.05.2022
Филмът "Мъдростта на травмата" за канадския лекар Габор Мате
11:00, 19.05.2022
Пролетен приказен бал - завръщане в епохата на суинга
11:10, 18.05.2022
"Избрани истории" - нов сборник с разкази на Георги Господинов
11:00, 17.05.2022
Награди на Съюза на българските филмови дейци “Васил Гендов”
11:00, 16.05.2022
„Бягство“ на Виктор Божинов с премиера в изоставено село
11:00, 13.05.2022
"Малки истории" разказва контрабасистът Петър Славов-син
11:00, 12.05.2022
11 май - ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий
11:00, 11.05.2022
Акценти
"Евровизия". DARA ще ни представи с песента Bangaranga (ВИДЕО)
22:40, 28.02.2026
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
