В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
Годините, които промениха историята. Промени ли 2020 нашето мислене?
11:00, 04.01.2021
Най-интересното в "Култура.БГ" за 2020
11:00, 31.12.2020
Култура.БГ: Избрано от есенния сезон
11:00, 30.12.2020
БНТ с празнична програма за Нова година
11:00, 29.12.2020
Музикален обзор на 2020 година
11:00, 28.12.2020
"Лъх от тих вятър" - сборник с разкази от отец Йоан Карамихалев
11:00, 24.12.2020
Какви промени предвижда Законът за филмовата индустрия
11:00, 23.12.2020
"Литературният двайсети век" - нова книга на проф. Клео Протохристова
11:00, 22.12.2020
Национална награда за поезия "Иван Николов" 2020
10:00, 21.12.2020
Снежни филми за снежно настроение
11:00, 18.12.2020
Напусна ни Ким Ки-Док - майсторът на корейското кино
11:05, 17.12.2020
250 години от рождението на Бетовен
11:00, 16.12.2020
Платформата Estorium - първият жив дигитален архив на човечеството
06:24, 15.12.2020
Пред фалит ли са киносалоните?
11:00, 14.12.2020
"Манк" - новият филм на Дейвид Финчър
11:00, 11.12.2020
Софийски международен литературен фестивал
11:00, 10.12.2020
100 години от рождението на фотографа Хелмут Нютън
05:35, 09.12.2020
Премиера на “Мостът” в театър “Азарян”
11:00, 08.12.2020
Култура.БГ на 10 години
11:00, 07.12.2020
Фестивалът "Златен ритон" - онлайн и безплатно
11:02, 04.12.2020
Отворени или затворени трябва да бъдат концертните зали
11:00, 03.12.2020
Електронни и аудио книги в библиотеките – от възможност до необходимост
11:00, 02.12.2020
Филмовите светове на режисьора Тери Гилиъм
11:00, 01.12.2020
Пандемия и новите мерки в културата
11:00, 30.11.2020
200 години от рождението на Фридрих Енгелс
11:00, 27.11.2020
"Шум и бяс" - авторски спектакъл на Малин Кръстев по текстове на Шекспир
11:00, 26.11.2020
Последни броеве
Годините, които промениха историята. Промени ли 2020 нашето мислене?
11:00, 04.01.2021
Най-интересното в "Култура.БГ" за 2020
11:00, 31.12.2020
Култура.БГ: Избрано от есенния сезон
11:00, 30.12.2020
БНТ с празнична програма за Нова година
11:00, 29.12.2020
Музикален обзор на 2020 година
11:00, 28.12.2020
"Лъх от тих вятър" - сборник с разкази от отец Йоан Карамихалев
11:00, 24.12.2020
Какви промени предвижда Законът за филмовата индустрия
11:00, 23.12.2020
"Литературният двайсети век" - нова книга на проф. Клео Протохристова
11:00, 22.12.2020
Национална награда за поезия "Иван Николов" 2020
10:00, 21.12.2020
Акценти
Слънчево и топло в близките дни
08:00, 01.03.2026
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
