В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
Започва кино-литературният фестивал „Синелибри“
11:00, 16.10.2020
Духът на хуманитаризма. Проф. Георги Каприев и проф. Стилиян Йотов на 60
11:00, 15.10.2020
Недоволство срещу строеж на 9-етажна сграда на ул." Оборище"
11:00, 14.10.2020
Премиера на книгата „Биография на моите филми“ на Георги Дюлгеров
11:00, 13.10.2020
Премиера на филма „Рангел завинаги“
11:00, 12.10.2020
Американската поетеса Луиз Глюк с Нобелова награда за литература
11:00, 09.10.2020
Да посрещнем есента с музика
11:00, 08.10.2020
Обединена Германия: 30 години по-късно
11:00, 07.10.2020
Какво е да си учител в България днес
11:00, 05.10.2020
"Opera D'amore"- истории от световното оперно наследство
11:00, 02.10.2020
(Без)културни натрупвания в поколенията
10:55, 01.10.2020
Група "Сигнал" с първи концерт след карантината
11:00, 30.09.2020
Какво представлява социално ангажираното изкуство?
10:50, 29.09.2020
Излиза на български "Вторият свят, вторият пол" на Кристен Годси
11:00, 28.09.2020
Режисьорът Милчо Манчевски представя новия си филм "Върба"
11:00, 25.09.2020
100 години от рождението на Рей Бредбъри
11:00, 24.09.2020
Движението QAnon – злият дух на социалните мрежи
11:00, 23.09.2020
Независимостта на България – в минало и бъдеще време
11:00, 22.09.2020
"София филм фест - есен" започва на 24 септември
11:00, 21.09.2020
Нощ на историите в София
11:00, 18.09.2020
В деня на София гостува кметът Йорданка Фандъкова
11:00, 17.09.2020
Наградите "Оскар" между политическата коректност и изкуството
11:00, 16.09.2020
Международният фестивал на документалния исторически филм - DOCK
11:00, 15.09.2020
На 14 септември 1867 г. излиза "Капиталът" на Карл Маркс
11:00, 14.09.2020
Световен фестивал на анимационния филм във Варна
11:00, 11.09.2020
По стъпките на древните българи в Италия
11:00, 10.09.2020
Последни броеве
Започва кино-литературният фестивал „Синелибри“
11:00, 16.10.2020
Духът на хуманитаризма. Проф. Георги Каприев и проф. Стилиян Йотов на 60
11:00, 15.10.2020
Недоволство срещу строеж на 9-етажна сграда на ул." Оборище"
11:00, 14.10.2020
Премиера на книгата „Биография на моите филми“ на Георги Дюлгеров
11:00, 13.10.2020
Премиера на филма „Рангел завинаги“
11:00, 12.10.2020
Американската поетеса Луиз Глюк с Нобелова награда за литература
11:00, 09.10.2020
Да посрещнем есента с музика
11:00, 08.10.2020
Обединена Германия: 30 години по-късно
11:00, 07.10.2020
Световноизвестният цигулар и диригент Шломо Минц - специален гост на Култура.БГ
11:00, 06.10.2020
Слънчево и топло в близките дни
08:00, 01.03.2026
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
