В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
Песента "Печат от моята душа" и албумът "In Fusion"
08:45, 21.11.2018
Неразказаната история на Йова Раевска
08:45, 20.11.2018
Бъдещето на къщата на Яворов
08:45, 19.11.2018
Документалният филм "Гражданинът Сис"
08:45, 16.11.2018
Дебютен авторски албум на Daniel Eliseev Project
08:45, 15.11.2018
Филмът "Далеч от брега" на Костадин Бонев
08:45, 14.11.2018
Посланията на университетската телевизия "Алма матер"
08:45, 12.11.2018
Седмица на корейското кино
08:45, 09.11.2018
Интересът на музея "Гети" към тракийското изкуство
08:45, 08.11.2018
Емблематични фотографии на Арнолд Нюман
08:45, 07.11.2018
Наследството на Светлин Русев
08:45, 06.11.2018
Какво означава идентичността за българите?
08:45, 05.11.2018
Театралната критика и спектаклите през новия сезон
08:48, 02.11.2018
Кампанията и церемонията "Будител на годината" за 2018 г.
08:50, 01.11.2018
Политически коректното говорене
08:35, 31.10.2018
Новият бюджет за култура за 2019. Говори министър Боил Банов
08:50, 30.10.2018
За гражданското право и гражданското общество
08:45, 29.10.2018
Книгата "Ингмар Бергман - киноповести"
08:45, 26.10.2018
Девето издание на фестивала “София Индипендънт“
08:45, 25.10.2018
200 години от рождението на Карл Маркс
08:50, 24.10.2018
Владимир Пенев на 60 години
08:45, 23.10.2018
Официалното откриване на Бронзовата къща
08:50, 22.10.2018
Лъчезар Ошавков с ретроспективна изложба
09:05, 19.10.2018
Съдбата на къщата на Яворов
08:50, 18.10.2018
Актуални въпроси в сферата на културата
08:45, 17.10.2018
Политиката на българските културни институти в чужбина
08:45, 16.10.2018
Последни броеве
Песента "Печат от моята душа" и албумът "In Fusion"
08:45, 21.11.2018
Неразказаната история на Йова Раевска
08:45, 20.11.2018
Бъдещето на къщата на Яворов
08:45, 19.11.2018
Документалният филм "Гражданинът Сис"
08:45, 16.11.2018
Дебютен авторски албум на Daniel Eliseev Project
08:45, 15.11.2018
Филмът "Далеч от брега" на Костадин Бонев
08:45, 14.11.2018
Частните колекции в България между общественото любопитство и законодателството
08:45, 13.11.2018
Посланията на университетската телевизия "Алма матер"
08:45, 12.11.2018
Седмица на корейското кино
08:45, 09.11.2018
Акценти
Слънчево начало на месец март
06:08, 02.03.2026
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
