В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
Памет към жертвите на комунизма
08:45, 01.02.2019
Нужен ли е кинокритикът в комисиите за кино?
08:45, 31.01.2019
Плакатът днес
08:45, 30.01.2019
Блокадата на Ленинград през погледа на историята, киното, музиката
17:07, 28.01.2019
Хуманитарното знание срещу технократското оглупяване
08:45, 28.01.2019
Колекцията на Боян Радев
15:28, 24.01.2019
"Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)" в Народния театър "Иван Вазов"
08:46, 24.01.2019
100 години от смъртта на Роза Люксембург и Карл Либкнехт
09:45, 23.01.2019
Ново издание на "Нуми и Ники" от Любен Дилов-баща
08:30, 22.01.2019
Матера - европейска столица на културата 2019
08:45, 21.01.2019
Българският проект на Венецианското биенале през 2019 година
08:47, 18.01.2019
Нова визия за бул. "Македония" - гостува арх. Здравко Здравков
08:45, 17.01.2019
Стилиян Киров дирижира Софийската филхармония
08:45, 16.01.2019
Съдбата на барелефа на Джон Ленън в София
08:44, 15.01.2019
Роми - интеграция и дезинтеграция
08:47, 14.01.2019
Българските филми през миналата година
08:45, 11.01.2019
75 години от бомбардировките над София
08:45, 10.01.2019
"Януари" - фестивал на българската драматургия
08:45, 09.01.2019
Проблемното поколение на прехода. Отиде си и Иван Ласкин
08:45, 08.01.2019
Преди откриването на Пловдив - европейска столица на културата 2019
08:45, 07.01.2019
Поетичната 2018
08:45, 04.01.2019
Речите, които промениха историята
08:45, 03.01.2019
Пловдив - европейска столица на културата през 2019 г.
08:45, 02.01.2019
Темите, които ни провокираха през изминалата година
05:27, 31.12.2018
Дядо Коледа срещу дядо Мраз
08:45, 28.12.2018
Думите на 2018
08:45, 27.12.2018
Аве Мария - празничен концерт на Софийската филхармония и Люси Дяковска
08:45, 26.12.2018
Последни броеве
Памет към жертвите на комунизма
08:45, 01.02.2019
Нужен ли е кинокритикът в комисиите за кино?
08:45, 31.01.2019
Плакатът днес
08:45, 30.01.2019
Блокадата на Ленинград през погледа на историята, киното, музиката
17:07, 28.01.2019
Хуманитарното знание срещу технократското оглупяване
08:45, 28.01.2019
Колекцията на Боян Радев
15:28, 24.01.2019
"Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)" в Народния театър "Иван Вазов"
08:46, 24.01.2019
100 години от смъртта на Роза Люксембург и Карл Либкнехт
09:45, 23.01.2019
Ново издание на "Нуми и Ники" от Любен Дилов-баща
08:30, 22.01.2019
Акценти
Максимални температури между 25° и 33° в четвъртък
18:00, 24.06.2026
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
