В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News
Изложба на Лени Кравиц
09:15, 07.04.2016
Управленски дефицити в мениджмънта на културата
09:15, 06.04.2016
Австрийски музикални седмици в България
09:14, 05.04.2016
Да има ли паметник на Роналд Рейгън в София?
09:15, 04.04.2016
София - град на книгата, четенето и грамотността
09:15, 01.04.2016
Фестивал за документални филми, посветени на изкуствата
09:15, 31.03.2016
Митове и легенди в българската литература
09:15, 30.03.2016
Проблемите с културно-историческото наследство и бъдещият облик на София
09:15, 29.03.2016
Наградите "Икар 2016"
09:14, 28.03.2016
Кръгла маса на тема "Лагерът край Ловеч - памет и свидетелства"
09:15, 25.03.2016
Архитектурният завет на миналия век
09:15, 24.03.2016
Медийни реакции за атентатите
09:15, 23.03.2016
Християнство и ислям
09:15, 22.03.2016
Старт на новия сезон на "Под прикритие"
09:10, 21.03.2016
Премиера на "Ничия земя" в Народния театър
09:45, 18.03.2016
"Жалейка" с премиера на София Филм Фест
09:15, 17.03.2016
Промени в Закона за културното наследство
09:15, 16.03.2016
Недвижимото културно наследство – проблеми и решения
09:15, 15.03.2016
Големият липсващ в дебата за обществените медии
09:15, 14.03.2016
"Добро утро, капитане" - новият филм на Джеки, Джони и Чарли
09:15, 11.03.2016
"Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" открива СФФ
09:15, 10.03.2016
Юбилейно издание на София Филм Фест
09:15, 09.03.2016
Казусът със сринатия паметник на културата в Пловдив
09:15, 08.03.2016
Манифест "За републиката"
09:15, 07.03.2016
Стандарти в българската документалистика
09:15, 04.03.2016
Как "четем" историята днес
11:25, 03.03.2016
Липсващата стратегия за култура
09:15, 02.03.2016
Последни броеве
Изложба на Лени Кравиц
09:15, 07.04.2016
Управленски дефицити в мениджмънта на културата
09:15, 06.04.2016
Австрийски музикални седмици в България
09:14, 05.04.2016
Да има ли паметник на Роналд Рейгън в София?
09:15, 04.04.2016
София - град на книгата, четенето и грамотността
09:15, 01.04.2016
Фестивал за документални филми, посветени на изкуствата
09:15, 31.03.2016
Митове и легенди в българската литература
09:15, 30.03.2016
Проблемите с културно-историческото наследство и бъдещият облик на София
09:15, 29.03.2016
Наградите "Икар 2016"
09:14, 28.03.2016
Акценти
В петък слънчево, сутринта на места с мъгла
20:30, 11.12.2025
Мария Василева: Темата за фалшификатите, за копията, за имитациите е стара колкото изкуството. Всъщност откакто има осъзнаване, че изкуството има някаква стойност било то естетическа или финансова, от тогава съществуват и тези копия и имитации. Разбира се, през епохите невинаги можем да сложим негативен знак на тях. Имало е цели периоди, през които художниците са работили като своите преподаватели, като майсторите в изкуството. Създавали са цели школи, което сега създава пък затруднение на изкуствоведите да разберат дали едно произведение е от Ренесанса е дело на учителя или на неговите ученици. Дори и днес има народи, в които имитирането, копирането не се смята за нещо много негативно, поне не така както Западната цивилизация се отнася към това. Смята се за един етап образователен, за един период, през който трябва да се премине. Говорим за някои източни култури, това съвсем не е толкова осъдително, колкото у нас. Темата за фалшификациите е много интересна, забавна и изключително сериозна едновременно с това.
Милко Павлов: В Германия се заформи и завихри един скандал, който беше доста популярен последните две години, за един фалшификатор Волфганг Белтраки, който е от Южна Германия и още с баща си през 50-те години са нарисували картини по църквите, след което се специализира и става толкова добър, че започва да имитира всичко, което му попада, включително художници с огромни цени на 20 век. Върхът на неговата дейност беше, че успя да заблуди и директора на Музея в Брюл за Макс Ернст. И това е един специалист, който 40 години е работил с художника Макс Ернст и го знае ден по ден какво е правил и как, и колко. И успя да вкара много произведения в музеите. Те просто са вкарани в музеите. Работата е толкова притеснителна, че когато почнаха да го съдят, те просто му дадоха само условни присъди, след което медиите го поеха. Стана медийна звезда, имаше филми за него и хората му се радваха, че е прецакал системата.
