Хората се страхуват от свободата – Адам Михник пред „Панорама”

Предаване: Панорама, 30.05.2014

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Непокорен. Небрежен. Не спазва протокола. Не влиза в рамките на общоприетото. Знаменитият Адам Михник, който още като ученик по време на комунизма наказвали за дръзко поведение. Казва, че възрастта не го е променила много.

Репортер: Срещаме се точно след евроизборите - кой победи: евроскептиците или безразличните?

Адам Михник: „Мисля, че тези избори като цяло приключиха с успех за проевропейските сили. Но имам усещането, че евроскептичните, евровраждебните и негативните се сдобиха с такава сила с каквато преди не са разполагали! Това се отнася най-вече за Великобритания и Франция. Също така е опасно, че крайната немска десница влезе в Европарламента. Но най-лошото за мен е, че в Брюксел поляците ще бъдат представени от кандидатът на новата десница. Един простак, идиот и голям вредител, който ще покаже най-отвратителното, най-фалшивото, но все пак реално съществуващо лице на Полша!”

Репортер: Защо според вас крайните популисти станаха толкова популярни в Европа?

Михник: „Това е въпрос, който си задават всички разумни хора. Не смятайте, че съм най-умният от всички!Но мисля, че могат да бъдат откроени няколко проблема. Основният е, че има някаква умора в Европа, убеденост, че тя и така си съществува. Освен това свикнахме да гледаме на противниците си като на демони, а да виждаме себе си като ангели. Ако в моята страна става нещо лошо - вината винаги е в Брюксел?Казваме: те ни експлоатират! Но същинският спор е за модерността. За бъдещето на Европа. Защото какво казват сега консервативните сили: Европейският съюз ни отнема европейската идентичност, ликвидират се основите на християнска Европа. Това е тезата, която използва крайната популистка десница. В същността си тя е антиевропейска.”

Адам Михник, който днес е главен редактор на „Газета виборча”, мисли, че страховете са родили новите популисти в Европа. Сега те са по-силни отвсякога.

Репортер: В България също се появиха нови политици. В най-бедната страна на ЕС не е трудно да обещаеш всичко. От кое обещание трябва да се страхуваме най-много?

Михник: „Най-много трябва да се страхувате от следното обещание: ако гласуваш за мен, през целия си живот ще бъдеш млад, красив, здрав и богат. Могат да се обещават и звезди от небето, но това е много опасно! Ситуацията, когато хората започват да вярват на такива обещания, е опасна за националната общност и държавата."

Репортер: В момента в България всички изглеждат скарани - първо се разделихме на протестиращи срещу кабинета и контрапростиращи. После на русофили и русофоби. Иначе казано - не си говорим. Как да вървим напред тогава?

Михник: „Това не е българска черта! Такова нещо се наблюдава в много страни. Нещата не изглеждат по-добре в Унгария, в Полша, в Русия или Румъния. Мисля, обаче, че нямате друг изход - трябва да си кажете: имаме една България! Тя трябва да бъде обща. За всички. Иначе се отказвате от големия шанс разкрил се пред страната през 1989-та година."

Репортер: Преди време вие сте казвали, че „демокрацията се нуждае от смелост, въображение и милосърдие". Още ли мислите така?

Михник: „Не съм си променил мнението!"

Репортер: „А според вас кой е „дяволът на нашето време”?

Михник: „Виждам, че сте чели много мои неща. Ще отговоря така: ”дяволът на нашето време” е етническият национализъм, популизмът, идеологическият и религиозен фанатизъм. Дяволът е и в убеждението да направиш лошо на съседа, но ти да си добре. Не трябва така! Ще бъдеш по-добре, ако заедно със съседа направите нещо добро. Не да му подлагаш крак!"

Репортер: Кое в политиката може да ви доведе до ярост? Подлеците без скрупули или липсата на кураж?

Михник: „И двете. Липсата на кураж в борбата срещу подлеците без скрупули дава същия резултат!"

Има дързък език и забележителен кураж. Преди време успява да ядоса публично руския президент Путин. Малцина са го правили. Днес често повтаря, че „който подаде ръка на Путин, трябва след това да си преброи пръстите”.

Репортер: Имате много приятели руснаци, но сте от малцината осмелили се да ядосат публично Путин. Мислите ли, че някой истински го познава?

Михник: „Знаете ли аз съм историк по професия, а не путинолог. Не бих се осмелил да погледна в главата му. Не зная какъв е той в действителност. Мога да кажа само, че неговото поведение се промени. Досега той се държеше като рационален политик с някои авторитарни черти. В момента са държи като бандит. Като гангстер."

Репортер: Какво ще се случи сега в Украйна. Сякаш духът на злото е изпуснат, а ние не можем да различим дори от къде стреля злото?

Михник: „Този дух на злото царства преди всичко в Русия. И резултатът от този дух на злото, изпуснат от бутилката е това, което става в Украйна. Не твърдя, че украинците са светци. Не мисля, че са безгрешен народ. Те имат много проблеми. Но тяхната революция е антикорупционна, антиколониална и антидиктаторска. Аз разбирам нервността на Путин - страхува се от такъв майдан в Москва. Затова се разпалват тези националистически емоции и измами. Казват, че в Киев управляват фашисти, че фашистки отряди са обучавани в Полша и Литва. Това са абсурдни твърдения, лъжи и празни приказки! Опитват се изкуствено да постигнат национално единство! Но то няма да е задълго. Най-много 6 месеца или година. С този Крим те няма да нахранят никого!"

Репортер: Мислите ли, че старата Европа вече не съществува - задава се ново време, но какво е то?

Михник: „Въпрос за Нобелова награда. Не мога да отговоря!”

Адам Михник, който винаги е бил опозиция на всяка власт, има любим стих на унгареца Дюла Ийеш. С него и сега си припомня, че няма вечна свобода и няма вечна тирания. Там се казва, че „където има тирания, всеки е брънка от веригата. Приемеш ли веригата, сам ставаш тирания".

Репортер: Мислите ли, че съвременните хора лесно се отказат от свободата си?

Адам Михник: „Мисля, че тук няма нищо ново. Ерих Фром в книгата си „Бягство от свободата” го е написал преди много десетилетия... В човешката природа от една страна стои потребността от свобода, от друга нуждата - някой да свали товара на свободата. Някой друг да взима решения за съдбата и живота на човека. Полският философ отец Юзеф Тишнер написа книга озаглавена „Нещастният дар на свободата”. Настоятелно препоръчвам тя да бъде издадена в България!”

Репортер: Как се живее с този неспокоен дух - от ученик до днес не се предавате лесно. Даже в едно есе казвате, че се „коленичи само пред Бога”?

Адам Михник: "Разбира се! Та нали няма да коленича пред някакви си чиновници или полицаи. Не бих изпитвал уважение към себе си. Но понякога мога да коленича пред красива девойка!"