Победителят в първия епизод на „Ръкописът” на БНТ доц. д-р Георги Бърдаров: "Участвам в „Ръкописът”, за да предизвикам страховете си"

Предаване: Ръкописът, 19.10.2015

В предаването

Всички броеве

Георги Бърдаров е роден в София през 1973 г. Завършва специалността "Климатология и хидрология" в СУ „Св. Климент Охридски”. Днес е доц. д-р в Геолого-географския факултет на Алма матер и преподава етно-религиозни конфликти, геоурбанистика, география на населението и селищата и демография. Преди две години разказът му ”За петата ракия, или колко е хубав животът“ буквално „взриви” интернет и му донесе сериозна популярност. Георги Бърдаров е първият участник в литературното реалити на БНТ „Ръкописът”, който си осигури място на финала.

БНТ: Какво е времето вътре в теб, когато пишеш?

Георги Бърдаров: Дъждовно, обожавам дъждовното време, и както пише Маркес си мечтая за дъжд, който да вали, без да спира, в продължение на четири години, единайсет месеца и два дни.

БНТ: Колко е хубав животът след петата ракия?

Георги Бърдаров: Животът си е хубав и простичък. Само ние хората с дребнавите си желания и проблемчета го правим сложен и гаден. Понякога са нужни няколко ракии, за да го усетим, понякога няколко усмивки. Петте ракии всъщност са метафора на жаждата ни за свобода. А животът наистина е хубав!

БНТ: Защо си в "Ръкописът"?

Георги Бърдаров: За да спечеля :). Аз съм спортна натура, и в каквото и състезание да участвам, искам да спечеля. Но също така съм в „Ръкописът“, за да се запозная с интересни хора, да предизвикам собствените си страхове и копмлекси и може би, най-вече, да чуя мнението за моите текстове от големи, истински писатели.

БНТ: Кажи ни това, което не знаем за теб, в 60 секунди?

Георги Бърдаров: Обожавам работата си като преподавател в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, страхувам се от самотата във всичките й измерения, крайно егоцентричен съм и мечтая да стигна до моя Уругвай :).

БНТ: ... и това, което би искал да попиташ нас, другите?

Георги Бърдаров: Изхождайки от максимата, че няма глупави въпроси, бих попитал кога е последния път, когато сте се смяли истински, от цялото си сърце, докато се появят сълзи в очите ви..., и припомняйки си този момент, се надявам пак да се усмихнете!