История от улица "Елин Пелин"

Боян Иванов-син на писателя Елин Пелин: И казваше, най-щастливите ми мигове са когато съм в семейството си. С децата си, съпругата. Водеше ни постоянно на разходки, беше толкова хубаво, че го помня все едно беше вчера.

Боян е прехвърлил 80. Цял живот е работил в образователните програми на Националното радио.
Минало е толкова време, а сякаш вчера в това дворче седял баща му Елин Пелин. На разходка излизал винаги избръснат, с изгладена риза, с бастунче от Виена. Когато имал малко повече пари ги водел на сладкарница за пасти „Добуш“. Никой никога не разбирал колко му било трудно. Не знаел от каква тъга са написани тези думи:

„Всичко, всичко тъне в кал – и души и сърца и умове и хора и говеда, всичко... Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има...

Откъс от страниците на „Кал”

Боян Иванов-син на писателя Елин Пелин: И си спомням малко преди да почине така с умиление разказваше, че си отива спокоен от този свят, защото не ни оставя дългове. Платил е и последната сметка на ипотеката.

Помни, че не са живели богато, но с много приятели. Сутрин наминавал поета Атанас Далчев, вечер –вечният разсеян шегобиец професор Александър Балабанов.

Боян Иванов-син на писателя Елин Пелин: Веднъж при едно такова събиране започва да вали много проливен дъжд и мама казва: "бе, професоре ще останете тук, ще преспите, не можете в този дъжд да си тръгнете." И по едно време хоп, Балабанов го няма, търсят го, какво става, звъни се след половин час на вратата, а той идва мокър като из ведро и казва на мама: "Стефанке, понеже много любезно ме покани ти и „Пелина“, отидох да си взема пижамата и четката за зъби.

Такива вечери помни Боян в дома си. И разходките в Байлово, родното село на Елин Пелин, където веднъж видял как баща му целува земята.

Боян Иванов-син на писателя Елин Пелин: И си спомням, че по едно време приклекна и я целуна земята. Просто се беше просълзил с някакво умиление към родната земя.

Елин Пелин нямал престижно образование, но цял живот се учил сам. Бил от тези, които умеели да разбират света. Видял го от баща си Йото Варджията, който пробвал да променя живота като правил керемиди, тухли, проекти за ветрени мелници, а накрая и училище в собствения си дом. Видял го сред народа, за когото имал милостиви думи, дори описвайки най-големите му недостатъци.

Боян Иванов-син на писателя Елин Пелин: Татко беше много снизходителен към човешките слабости, макар че много страдаше като видеше неправда да съществува. Просто болезнено преживяваше всичко. Неговата мечта и неговият идеал беше да има повече хора с добри сърца, открити към земята, към природата, към родината, един към друг.

„То целия свят е болен синко....Едни от това,други от онова.Няма здрав човек на света.Гледаш тялото желязно,а душата гнила."

Из „Спасова могила

Боян Иванов-син на писателя Елин Пелин: Приписват един афоризъм на моя баща, не знам до колко е така, даже Балабанов му казвал: "Е, Пелине много суров си". Афоризмът е следният: "Ако в България някога се роди гений, то ще бъде гений на зависта.„ Баща ми казваше, че човек трябва да има чувство за мярка и намираше, че това е което липсва на хората.

Написал едни от най-добрите творби в българската литература, но се пенсионирал като скромен уредник в музея на Вазов. Синът му разказва, че е истина, а не мит историята за това как по време на бомбардировките писателят хукнал из софийските улици, за да спасява стъкленицата със сърцето на Вазов. През това време изгорял собственият му архив. Били онези времена, когато приютили няколко еврейски семейства в дома си.

Боян Иванов-син на писателя Елин Пелин: Ние две еврейски семейства тука пазихме. Имаше един период, в който като им беше разрушена къщата от бомбардировките дойде семейството на Валери Петров. Те живееха тук, татко отдели стаи, за да могат да се приютят. Според мен той направи много за спасяването на българските евреи. И в това отношение аз се изненадвам, че много малко така се говори, то не е и необходимо да се парадира, като направиш нещо добро, но си спомням,ч е той тогава искал извънредна среща с цар Борис и е поставил много остро въпроса за спасяването на евреите и ни разказваше, че царят употребил израза:“Тези мои копои съвсем се забравиха! Трябва да направим нещо."

Вярно ли е ,че той лично е занесъл писателската подписка на цар Борис?

Боян Иванов-син на писателя Елин Пелин: Да, вярно е. Абсолютно лично той взима подписката и със списъка с листовете иска аудиенция с царя и я поднася и това е изиграло много важна, даже решаваща роля за спасението на евреите.

Един от най-облачните периоди от историята на семейството обаче настъпил след 9 септември. По къщите плъзнали главорези, които си разчиствали сметките с интелектуалците. Твърди се, че планирали да убият писателя, но объркали адреса. Станала грешка. За тази история никой не иска да си спомня.

Боян Иванов-син на писателя Елин Пелин: Така се говореше, не знам до колко е достоверно. Влиза в къщата на Боро Зевзека и го убива. Баща ми много страдаше от това и това до голяма степен съкрати живота му. Той се надяваше и вярваше, макар да казваше: "може би наивна е мойта вяра,че доброто все пак ще надделее,то ще победи над злото" и смяташе, че основното нещо, което нашият народ трябва да има, е да чете повече, да е просветен, защото когато човек е с по-широки познания, когато е чел литература, тогава и резултатите ще са по-добри. Той на това се надяваше баща ми, може би малко идеалистично, малко наивно, но вярваше, че това ще стане един ден.

„Само това искам да ти кажа ,че животът без любов,нищо не е..Лула тютюн не струва...”

Из „Земя“

Когато баща му умира Боян е на 19. Сега наближава 85 и като стария Герак, героя на баща си, е събрал в къщата строена през 1922-ра фамилия от различни поколения. Днес сме заедно със супругата му Елена и внучката Ерика. Под старите дъбове на писателя любовта не си е отишла.