Качеството на храната - как можем да разпознаем по-добрите продукти?

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

С каква храна се храним в България? И как можем да разпознаем по-добрата храна? Въпросът стана ососбено актуален, след като страните от Вишеградската четворка установиха двоен стандарт в храните. В България също започва проучване, разпоредено от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на страните. Така България ще се присъедини към Чехия, Словакия, Полша и Унгария в искането да се забрани на компаниите да предлагат един и същи продукт с различно качество и съдържание.

В студиото на "Денят започва" темата коментираха Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържища от 2010-а година до 2015, и шеф-готвач Георги Иванов, председател на сдружение "Евро-Ток", което единствено извършва официална консултантска дейност към Европейската комисия и Европейския парламент при приемането на политики и закони в областта на храните.

Как хората избират качествена храна. Мнения на фермерския пазар в София събраха Благой Цицелков и оператора Огнян Колчаков.

Един милион и 500 хиляди души гладуват. Това показва изследване на Българската хранителна банка. Същевременно изхвърленото количество храна у нас може да изхранва в продължение на година и половина всички българи, живеещи под прага на бедността. Всяка година у нас се унищожват 670 хиляди тона храна. И докато изхвърляме храна, докато милион и поливна живеят в бедност, се оказва, че имаме най-евтиния достъп до храна в целия Европейски съюз.

Най-скъпа храната е в държави като Швейцария, Норвегия и Дания, която е страната с най-скъпите продукти изобщо, с изключение на плодовете и зеленчуците, които са по-скъпи в Швеция. Това сочат данните за потреблението в Евросъюза през 2015-а година. Цените в Швейцария са по-солени 172 процнета от средното за ЕС.

Най-евтината храна в съюза ядат поляците. Ако към статистиката прибавим и страни-кандидати за челнство, най на сметка пазаруването излиза в Македония.

Къде сме ние? Според данните на Евростат - само в пет държави пазаруват по-евтино от нас, а в 32 за храна плащат по-скъпо.  Един от най-евтините продукти на българския пазар е брашното, затова и няма обективна причина хлябът у нас да е скъп. В този момент свинското у нас е с рекордно ниски цени, в сравнение с предходните години. За пет години, обаче, цената на сиренето у нас е набъбнала с 1 лев за килограм. Последната година маслото и фасулът отбелязват най-високи цени, в сравнение с последните шест години.

Ценовите нива на хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се различават значително в отделните държави-членки на Съюза. През 2015 г. в Дания те са били 145% от средните цени в ЕС, докато в Полша те са били 63% от средното за ЕС. Цигарите са най-скъпи във Великобритания - 219% от средното за ЕС.

В България те са едва 50% от средното за ЕС. Или с други думи най-евтини.

С най-скъпата наздравица могат да се похвалят в Ирландия, където алхолът е с 175% от средното за ЕС, при 64% в България.

Резултатите от проучването дават и представа за различните подгрупи на продукти за всички участващи страни. Сред всички 38 страни, включени в доклада на Евростат - Швейцария показва най-високите нива на цените на хляб и зърнени храни, месо и риба, а Норвегия е с най-високите цени за млечни продукти. Дания е най-скъпата страна за хляб и зърнени храни, месо и риба, докато Кипър е с най-високи цени за мляко, сирене и яйца.

Сред всички 38 страни най-ниските цени за масла, мазнини, плодове, зеленчуци и картофи се наблюдават в Македония, а за други хранителни продукти - в Полша. Сред държавите-членки на ЕС, Полша е най-евтината страна за масла, мазнини и други хранителни продукти, а Румъния за плодове, зеленчуци и картофи. Какво обаче е качеството на храните в Източна Европа?

Според нашумяло словашко изследване на разликите в съдържанието на 22 продукта на водещи мултинационални компании, продавани в Източна и Западна Европа, един и същи продукт на една и съща компании има разлики в съдържанието си. И то драстични. Колбасите на Изток например съдържат по-малко месо и повече мазнина, млечните храни са с по-малко протеини, а в шоколада има по-малко какао. За това и словашкият министър на земеделието Габриела Матечна призова производителите на храни „да престанат да делят потребителите на две класи".  Тя даде специално интервю за "Денят започва".