Каква ще е съдбата на големите предприятия, заплашени от фалит?

Как бяха разчетени бизнес посланията, отговорите и обещанията на правителството от синдикатите и работодателите? Това обсъдихме в студиото на "Денят започва" с изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов и президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Пламен Орешарски отправи послание на форума в НДК, че държавата няма да реанимира фалирали предприятия. Трябва ли държавата да налива публични средства или не във фалиращи и фалирали предприятия - това бе основният въпрос, на който гостите в предаването отговориха. Двамата бяха категорични, че държавата няма ясна позиция за това какво точно имат предвид, като използват думата реиндустриализация. Директорът на КРИБ Евгений Иванов отбеляза, че включително си личи разнобой  между премиера и ключови министри от неговото правителство, а също така и от политическите партии, които го подкрепят. Той открои вероятни три ключови сценария, върху които се работи.

"Първият - да кажем най-лошия - една част от така наречените бизнесмени, на които тяхната партия им подари преди време едни фабрики и заводи, които те бастисаха успешно, защото едно е да управляваш ЦК на Комсомола, друго е да управляваш завод, сега те са на опашка - моля ви купете ми предприятието за много пари. Ако го купят по този начин те могат да наемат добри мениджъри, които да го изправят на крака, след което да го продадат обратно отново за без пари. Това е най-лошият сценарий, който ние ще се опитаме да не допуснем", посочи Иванов.

"Втората възможна хипотеза е държавни предприятия в тежко състояние, които обаче ние оценяваме като системен риск за икономиката на държавата, а също така защо не и за социалния мир. Това за нас е БДЖ в частта му - Товарни превози, това е кафявата индустрия в цялата й съвкупност - от добив на въглища до производство на електроенергия, металургия - там също виждаме един потенциален голям проблем, ако действително не се окаже съдействие навреме. Тук също бихме дали съгласие по допустим от Брюксел начин да бъде оказана помощ. Разбира се бягаме далеч от понятието държавна помощ, което е недопустимо по стандартите на ЕС", отбеляза изпълнителният директор на КРИБ.

"Третият - най-добрият вариант, в който ние ще участваме активно, ние не сме спирали, това е съдействие за развитие, даже бих казал по-бързо развитие на новите индустрии с висока добавена стойност - нови технологии, иновации, IT сектор, биохимия, фармация - и ветеринарна и хуманитарна, това за нас е най-добрият сценарий и това е бъдещето", категоричен бе той.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров отбеляза, че това са по-скоро три области, за които КРИБ и синдикатите имат съвместна позиция. Той заяви, че са предложили да продължат на експертно ниво, за да предложат на държавата съвместните си разработки в тези три области.

"За инвестициите във фалирали и фалиращи предприятия - не е едно и също всъщност. Кои предприятия са фалирали първо и кога са фалирали - това е един анализ, на който пазарът трябва да даде реална оценка дали имат шанс", това заяви Димитров. Той даде пример със случая "Химко", който през 2004 година излезе в несъстоятелност, защото пазара не показваше нужда от неговото производство. Сега, обаче, българските земеделски производители имат директни плащания благодарение на европейските субсидии и ползват годишно 170 хиляди тона карбамит, който е внос, тъй като без "Химки" няма българско производство. Сега остава да се види дали може предприятието да произвежда карбамит на същата или подобна пазарна стойност.

"Този пример го дадох, защото той олицетворява цялата философия кога би трябвало да се организира държавната и публичната подкрепа, помощ, инвестиции, ако има такава логика", обясни Пламен Димитров.