Какво ни чака зад ъгъла?

Той знае какво ни очаква. Джероум  Глен е футуролог, съосновател на глобалната мрежа за изследване на бъдещето „Милениум проджект”. Наричат футуролозите архитектите на бъдещето -  следят тенденциите, анализират фактите, не подценяват митовете и предвиждат социалните  феномени.

Поли Златарева: Какво е футурологията - научна фантастика или научни изследвания?

Джероум  Глен: Ние черпим от научната фантастика, но и завиждаме на писателите-фантасти,  защото те могат да кажат - „3350 година космическият кораб минава ...” и историята започва. Футуролозите не правим това. Ние свързваме настоящето с реални данни, преценяваме какви са бъдещите възможности, правим логични връзки и заключения. Нямаме толкова свобода, колкото писателите-фантасти. Освен това, според мен, футурологияга не е наука. Това е занаят, умение. Взимаме научно познание – от историята, от журналистиката дори, и използваме различни сериозни методи за алтернативни дейности. Футуролозите не знаем истината за бъдещето, знаем само вероятностите. Не е наука, въпреки, че повечето футуристи искат да бъдат свързвани с науката.

Поли Златарева: Сигурен ли сте, че може да се предвиди  бъдещето?

Джероум Глен: Можем да предвидим кога слънцето изгрява и залязва. Впрочем то не изгрява и не залязва, ние просто се въртим. Футуролозите предвиждаме някои неща, е по-вероятно е да не предвидим други, но обикновено  познаваме. Но кога в България ще кацнат извънземни - не знаем. Не знаем дали извънземните съществуват. Може и да съществуват, но не можем да дадем ясно предположение. В този смисъл гадаенето е лошо за един футуролог.

Поли Златарева: Имате 40-годишен опит какво сте успели да предвидите?

Джероум Глен: Ами познах аварията в Чернобил в книгата „Свързвайки бъдещето“. Имах и други  щастливи попадения, но не това е интересното. Интересното е дали оформяме мненията и гледните точки. През 70-те години писах за глобалното затопляне - очевидно този въпрос се превърна в много важен. Също така развихме цялата идея за опазване на околната среда. Преди военните нямаха нищо общо с околната среда. Правеха тренировъчни лагери, химически заводи, взривяваха разни работи, но не взимаха на сериозно околната среда. Повечето военни сили по света днес вече имат политика за опазване на околната среда - с това се връщаме към моята работа.

Помните ли подводните истории на Жулн Верн, полетите около луната и управляемите му ракети? А космическата одисея  на  Артър Кларк и концепцията  му за сателит? А законите на роботиката и светът на Айзък Азимов? Списъкът с нещата, които обикновено не виждаме, е дълъг. Но за футуролозите връзката е очевидна. Впрочем Джероум Глен е работил с Айзък Азимов, с Херман Кан, чийто теории са заложени в американските ядрени стратегии, Глен е работил и с един от бащите на виртуалния  свят - Дъг Енгелбарт, създателят на компютърната  мишка.

Джероум Глен: Някои от подаръците на Дъг Енгелбарт за света са компютърната мишка, хиперлинковете, дистанционното текстообработване - той направи всички тези неща. Потърсете  в Гугъл за „Майката на всяко демо” и ще видите една важна част от историята на Силициевата  долина, на ай-ти технологиите. Още през 68-ма Енгелбарт показа в 90-минутна демонстрация на  живо възможностите на хардуера и софтуера, разказа в детайли основните елементи на персоналния компютър. И го направи много преди Бил Гейтс и Стив Джобс. Дъг Енгелбарт искаше да направи така, че светът да функционира по-добре, да подобри общуването между хората, и мислеше, че хардуерът и софтуерът могат да помогнат за това .

Поли Златарева: Сигурна съм, че хората непрекъснато Ви питат неща  като дали някога ще имаме хриле и дали филми като "Червената планета" или "Матрицата" всъщност не са документални филми?

Джероум Глен: Да имам хриле, ами... Не знам... Може и да не зле... Впрочем военноморските сили на САЩ работиха по подобна  разработка. Често предполагаме, че еволюцията е приключила – „Край - хората ще останем каквито сме." Но все някога човекът ще напусне Слънчевата система, а знаем, че биологията се адаптира към средата. Може да се окажем със сферична форма, защото в среда без гравитация, нямаме нужда да сме в изправено положение. Кой знае? Освен това ще правим много неща със синтетична биология, което е и добро и лошо -  ще взимаме части от различни видове, с различно ДНК и ще ги сглобяваме със сложен софтуер. Например дърво, което свети нощем. Ще се случи, ще видите! Или вземете новата технология с очилата и киборгите, синтетична биология – с нея  човешката еволюция ще е много по-разнообразна от това да имаме хриле. Все пак да не подценяваме хрилете. Биологичната революция ще бъде по-значима от индустриалната. Пишем компютърен код и произвеждаме софтуер, който прави всякакви неща, които хората не можем да правим. Един ден ще пишем генетичен код и ще създаваме форми на живот. Например, ето какво аз искам да имам, приемаме, че съм на 120 години и в невроните ми се е натрупала прекалено много захар и неврологичните връзки не са добри. Ами ако създадем микроб чрез синтетичната биология, който да унищожава плаката и тези нервни връзки станат като на 25 годишен човек? Ако мозъкът е свеж възрастните хора могат да започнат да изкарват сами прехраната си. Ще се превърнат в нов източник на благосъстояние, за който дори не сме предполагали.

Фантазия , логика,  занаят – световни  корпорации, правителства и организации отдавна се вслушват в думите на футоролозите. Дори, когато става дума за сигурност и тероризъм.

Джероум Глен: Насилието и тероризмът в бъдеще могат да бъдат много по-лоши, отколкото си мислим. Тогава всеки отделен човек би бил способен да произведе оръжие за масово унищожение, това е вероятна възможност. Имаме три елемента на противоборство: първо - технологични средства, нано-сензори на летища, гари и т.н., които  да засичат опасността  на молекулярно ниво или опасни неврологични вещества. Но всяко нещо, което може да бъде създадено, може да бъде и хакнато, а сензорите – излъгани. Софтуерни интелектуални оръжия - вечната битка между добрите и лошите. Второто е когнитивната наука. Има много специалисти и  световни изследвания в областта на мозъка, т.е.  ще научим много за мозъка и когнитивните връзки в обществото. Може да успеем да намалим психичните заболявания. Ако някой иска да избие голям брой хора, той със сигурност има психически проблеми.

Поли Златарева: Сигурен ли сте, че можем да спрем хората, които искат да умрат в името на Господ?

Джероум Глен: Това може да е форма на психично заболяване.

Поли Златарева: Значи въпросът е как да достигнем до бъдещето преди да се саморазрушим?

Джероум Глен: Да. Затова трета важна област за проучване е ролята на обществото. По време на Студената война, обществото не е играло роля. Между Съветския съюз и Съединените щати са стояли само ядрените оръжия, а ролята на обществото е била само да си плащат данъците. В бъдеще за предотвратяването на индивидуалния или групов тероризъм обществото ще има роля.  По какъв начин да включим обществото? А как да включим имамите? Как да приобщим за каузата репортерите? А как да използваме влиянието на филмите? Разполагаме с цял куп роли, в които можем да приобщим обществото в битката с тероризма. Това е третата част от стратегията -  превенцията, слабото място, което все още не е развито.

Поли Златарева: А какво ще кажете на скептиците?

Джероум Глен: О, винаги ще има скептици. Дайте им по чашка кафе и им кажете да  замълчат. Всъщност трябва да слушаме скептиците, защото те ще ни кажат къде грешим. Да, това е добра идея. Извинете, но може ли някой да каже кои са великите скептици, оставили  нещо в историята?

Той  знае  какво ни  очаква. Джероум  Глен е футуролог, съосновател на глобалната мрежа за изследване на бъдещето „Милениум проджект”. Наричат футуролозите архитектите на бъдещето -  следят тенденциите, анализират фактите, не подценяват митовете и предвиждат социалните  феномени.

Поли Златарева: Какво е футурологията - научна фантастика или научни изследвания?

Джероум  Глен: Ние черпим от научната фантастика, но и завиждаме на писателите-фантасти,  защото те могат да кажат - „3350 година космическият кораб минава ...” и историята започва. Футуролозите не правим това. Ние свързваме настоящето с реални данни, преценяваме какви са бъдещите възможности, правим логични връзки и заключения. Нямаме толкова свобода, колкото писателите-фантасти. Освен това, според мен, футурологияга не е наука. Това е занаят, умение. Взимаме научно познание – от историята, от журналистиката дори, и използваме различни сериозни методи за алтернативни дейности. Футуролозите не знаем истината за бъдещето, знаем само вероятностите. Не е наука, въпреки, че повечето футуристи искат да бъдат свързвани с науката.

Поли Златарева: Сигурен ли сте, че може да се предвиди  бъдещето?

Джероум Глен: Можем да предвидим кога слънцето изгрява и залязва. Впрочем то не изгрява и не залязва, ние просто се въртим. Футуролозите предвиждаме някои неща, е по-вероятно е да не предвидим други, но обикновено  познаваме. Но кога в България ще кацнат извънземни - не знаем. Не знаем дали извънземните съществуват. Може и да съществуват, но не можем да дадем ясно предположение. В този смисъл гадаенето е лошо за един футуролог.

Поли Златарева: Имате 40 годишен опит какво сте успели да предвидите?

Джероум Глен: Ами познах аварията в Чернобил в книгата „Свързвайки бъдещето“. Имах и други  щастливи попадения, но не това е интересното. Интересното е дали оформяме мненията и гледните точки. През 70-те години писах за глобалното затопляне - очевидно този въпрос се превърна в много важен. Също така развихме цялата идея за опазване на околната среда. Преди военните нямаха нищо общо с околната среда. Правеха тренировъчни лагери, химически заводи, взривяваха разни работи, но не взимаха на сериозно околната среда. Повечето военни сили по света днес вече имат политика за опазване на околната среда - с това се връщаме към моята работа.

Помните ли подводните истории на Жулн Верн, полетите около луната и управляемите му ракети? А космическата одисея  на  Артър Кларк и концепцията  му за сателит? А законите на роботиката и светът на Айзък Азимов? Списъкът с нещата, които обикновено не виждаме, е дълъг. Но за футуролозите връзката е очевидна. Впрочем Джероум Глен е работил с Айзък Азимов, с Херман Кан, чийто теории са заложени в американските ядрени стратегии, Глен е работил и с един от бащите на виртуалния  свят - Дъг Енгелбарт, създателят на компютърната  мишка.

Джероум Глен: Някои от подаръците на Дъг Енгелбарт за света са компютърната мишка, хиперлинковете, дистанционното текстообработване - той направи всички тези неща. Потърсете  в Гугъл за „Майката на всяко демо” и ще видите една важна част от историята на Силициевата  долина, на ай-ти технологиите. Още през 68-ма Енгелбарт показа в 90-минутна демонстрация на  живо възможностите на хардуера и софтуера, разказа в детайли основните елементи на персоналния компютър. И го направи много преди Бил Гейтс и Стив Джобс. Дъг Енгелбарт искаше да направи така, че светът да функционира по-добре, да подобри общуването между хората, и мислеше, че хардуерът и софтуерът могат да помогнат за това .

Поли Златарева: Сигурна съм, че хората непрекъснато Ви питат неща  като дали някога ще имаме хриле и дали филми като "Червената планета" или "Матрицата" всъщност не са документални филми?

Джероум Глен: Да имам хриле, ами... Не знам... Може и да не зле... Впрочем военноморските сили на САЩ работиха по подобна  разработка. Често предполагаме, че еволюцията е приключила – „Край - хората ще останем каквито сме." Но все някога човекът ще напусне Слънчевата система, а знаем, че биологията се адаптира към средата. Може да се окажем със сферична форма, защото в среда без гравитация, нямаме нужда да сме в изправено положение. Кой знае? Освен това ще правим много неща със синтетична биология, което е и добро и лошо -  ще взимаме части от различни видове, с различно ДНК и ще ги сглобяваме със сложен софтуер. Например дърво, което свети нощем. Ще се случи, ще видите! Или вземете новата технология с очилата и киборгите, синтетична биология – с нея  човешката еволюция ще е много по-разнообразна от това да имаме хриле. Все пак да не подценяваме хрилете. Биологичната революция ще бъде по-значима от индустриалната. Пишем компютърен код и произвеждаме софтуер, който прави всякакви неща, които хората не можем да правим. Един ден ще пишем генетичен код и ще създаваме форми на живот. Например, ето какво аз искам да имам, приемаме, че съм на 120 години и в невроните ми се е натрупала прекалено много захар и неврологичните връзки не са добри. Ами ако създадем микроб чрез синтетичната биология, който да унищожава плаката и тези нервни връзки станат като на 25 годишен човек? Ако мозъкът е свеж възрастните хора могат да започнат да изкарват сами прехраната си. Ще се превърнат в нов източник на благосъстояние, за който дори не сме предполагали.

Фантазия , логика,  занаят – световни  корпорации, правителства и организации отдавна се вслушват в думите на футоролозите. Дори, когато става дума за сигурност и тероризъм.

Джероум Глен: Насилието и тероризмът в бъдеще могат да бъдат много по-лоши, отколкото си мислим. Тогава всеки отделен човек би бил способен да произведе оръжие за масово унищожение, това е вероятна възможност. Имаме три елемента на противоборство: първо - технологични средства, нано-сензори на летища, гари и т.н., които  да засичат опасността  на молекулярно ниво или опасни неврологични вещества. Но всяко нещо, което може да бъде създадено, може да бъде и хакнато, а сензорите – излъгани. Софтуерни интелектуални оръжия - вечната битка между добрите и лошите. Второто е когнитивната наука. Има много специалисти и  световни изследвания в областта на мозъка, т.е.  ще научим много за мозъка и когнитивните връзки в обществото. Може да успеем да намалим психичните заболявания. Ако някой иска да избие голям брой хора, той със сигурност има психически проблеми.

Поли Златарева: Сигурен ли сте, че можем да спрем хората, които искат да умрат в името на Господ?

Джероум Глен: Това може да е форма на психично заболяване.

Поли Златарева: Значи въпросът е как да достигнем до бъдещето преди да се саморазрушим?

Джероум Глен: Да. Затова трета важна област за проучване е ролята на обществото. По време на Студената война, обществото не е играло роля. Между Съветския съюз и Съединените щати са стояли само ядрените оръжия, а ролята на обществото е била само да си плащат данъците. В бъдеще за предотвратяването на индивидуалния или групов тероризъм обществото ще има роля.  По какъв начин да включим обществото? А как да включим имамите? Как да приобщим за каузата репортерите? А как да използваме влиянието на филмите? Разполагаме с цял куп роли, в които можем да приобщим обществото в битката с тероризма. Това е третата част от стратегията -  превенцията, слабото място, което все още не е развито

Поли Златарева: А какво ще кажете на скептиците?

Джероум Глен: О, винаги ще има скептици. Дайте им по чашка кафе и им кажете да  замълчат. Всъщност трябва да слушаме скептиците, защото те ще ни кажат къде грешим. Да, това е добра идея. Извинете, но може ли някой да каже кои са великите скептици, оставили  нещо в историята?