Българските изобретатели с пробив в електрониката и роботиката

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Мислили ли сте как да проверите дали сметката ви за ток е надписана? А мечтали ли сте за робот, който да може да ви помага в домакинството? Това вече е възможно и то благодарение на българските учени. Повече за последните изобретения на родните учени разказва репортерът на "Денят започва" Ивайло Гюров.

Запознайте се с РОБКО - българския робот, който учените от Института по системно инженерство и роботика разработват вече десетилетие. Предназначението му е да съдейства в домакинската работа, както и да помага на пенсионери и хора в затруднено положение. Тази година родните академици му изобретиха нова ръка или както учените я наричат - хващач.

"Новостта на предложението представлява един нов електромагнитен хващач, който подобрява този хващач, който виждате тука и който сме включили в системата на един мобилен робот РОБКО, създаден в Института по системно инженерство и роботика", обяснява проф. д-р Роман Захариев, председател на научния съвет на ИСИР.

Това засилва чувствителността на ръката на РОБКО и не му позволява да счупи държания от него предмет. Именно работата върху сръчността на робота е това, което отличава българския от другите екипи по света, които обикновено са концентрирани върху самото движение на робота. Пред нашата камера българският РОБКО демонстрира както сръчност, така и подвижност.

Сега аз ще помоля робота да отнесе тази скица .. така .. и ето по този начин той хвана скицата. Ето по този начин той ще си тръгне от мене и с това искам да му благодаря за асистентството, което направи в мое присъствие", казва Роман Захариев.

Освен да събира играчките от пода, българската сервизна роботика ще може в бъдеще, благодарение на новия хващач, също да помага на хора в неравностойно положение, на хора, които са пенсионери, както и в медицински и антитерористични дела.

РОБКО засега остава за подобрение в лабораториите, но другото ново изобретение на родните учени е съвсем близо до поява на пазара. Тези микросензори доскоро се смятаха за невъзможни, но 3-годишният труд на българските инженери ги направи реалност. Благодарение на тях ще можем да разберем дали сметката ни за ток е начислена, както и ако някой се е прикачил нередовно към

нашия електромер.

"Кога е точната секунда засечено, в какъв е било нарушението, колко електроенергия е била отнета нерегламентирано - въобще може

да ви даде абсолютно точна картина за цялостното поведение на уреда във времето", обяснява Август Иванов, главен асистент.

Това става благодарение на магнитните излъчвания от течащия през електромера ток, които малкото устройство улавя. Така той отчита точно толкова, колкото сме използвали и може да ни помогне в евентуални спорове доставчиците ни на електроенергия.

"Това е едно много сериозно приложение, особено актуално в днешно време. И едно друго приложение, което дойде с последните две седмици - намира приложение в роботизираните системи за контратерористична дейност", съобщи академик Чавдар Руменин, директор на ИСИР.

Освен това сензорите могат да се използват и от антитерористичните сили. В момента надеждата на учените е да намерят инвеститор, за да може изобретението им да стигне до българските и световни потребители.

"Няма проблеми със съответна малка инвестиция в да речем Франция, те да бъдат реализирани в серийно производство и да намерят нужното приложение там, където е необходимо", коментира академик Руменин.

За двете си изобретения учените от Института по системно инженерство и роботика бяха удостоени с номинации за "Изобретател на годината". Те са също и първенци по брой патентовани изобретения.

"Талантливи и способни хора в нашата страна има, имало е и ще има. И аз бих им дал просто едно такова чисто човешко послание - да не се притесняват, да търсят своите ниши и Бог да е с тях", пожела академик Руменин.

"Имаме близки контакти и включително със студенти, които завършват, и имаме поглед върху това те какви интереси имат, а и те се запознават пък с нашите достижения и биват, така да се каже, заангажирани с идеята да дойдат и да помогнат. Това ние много се грижим да се осъществи, защото това е бъдещето на цялата тази наша българска наука", заяви проф. д-р Роман Захариев.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад