Летящата Манди - британката, пилот на изтребител

К.Тодорова: Вярно ли е, че първо сте се научили да карате самолет, а след това кола?
Манди Хиксън: Напълно вярно! На 17 години вече имах свидетелство за управление на частен самолет и можех да летя на малка височина. По това време все още не можех да шофирам.
К.Тодорова: Какво момиче бяхте на 17- по-скоро победител или от тези, които наричат "губещи"...
Манди Хиксън: Бях по-скоро от популярните момичета! Целеустремена и голяма късметлийка. Майка ми беше изключителен пример за мен. Тя вярваше, че човек може да постигне всичко, което пожелае. Исках да приличам на нея!
К.Тодорова: Беше ли трудно за вас да влезете в света на мъжете?
Манди Хиксън: Много трудно! Без всякакво съмнение. Когато започвах, във военното въздухоплаване не допускаха жени. Оказа се, че съм си избрала професия, която не съществува. След време промениха закона. Явих се на пилотските изпити. На всички ме скъсаха! Беше ми много трудно да го преживея. Започнах да работя като ръководител на полети. Доказах, че мога да се справя с това. Но аз исках друго: да докажа, че мога да летя. Че мога да се справя с работата, за която мечтая.

И един ден Манди полетяла. Наредила се до най-добрите мъже, пилоти на изтребители. В кариерата си има 15-годишен стаж в Кралските военно-въздушни сили. 45 мисии над Ирак.

К.Тодорова: Какви точно бяха мисиите ви в Ирак?
Манди Хиксън: Задачата ни беше да обезвреждаме вражеската противовъздушна отбрана и да следим за разполагането на войскови части. Да заглушаваме радарни станции. Да пречим за изстрелването на ракети. В началото извършвахме по-скоро разузнавателни акции. Правихме снимки, които се използваха от разузнавателните служби. Атаки по конкретни цели сме извършвали единствено в случаите на агресия към нас.
К.Тодорова: Какво е да летиш в зони, където никой не лети?
Манди Хиксън: Интересно е. В арабската пустиня, над Южен Ирак, няма жива душа. Само пустинни храсталаци. Но се е случвало и да бъде много напрегнато. Една вечер участвахме в коалиция с осемдесет други самолета като въздушен десант над Ирак. Беше много важно да сме внимателни, за да не допуснем "приятелски самолетни сблъсъци".
К.Тодорова: Кажете ми честно - трябва ли един пилот да приеме мисълта за смъртта, че ще убива и може да бъде убит?
Манди Хиксън: Трябва да си напълно наясно, че когато си военен, може да се наложи да убиваш. Хората трудно възприемат тези думи изречени от една жена. Но аз не правя разлика между мъже и жени. Всички сме хора. И когато трябва да изпълнявам мисия, нямам време да се замислям и да се тревожа за последствията.
К.Тодорова: Но промени ли се вашата самоувереност на пилот, когато станахте майка?
Манди Хиксън: Да! Истината е, че тогава се промени! Преди това си казвах, че ако загина, няколко души ще страдат от загубата ми - майка ми, баща ми, сестра ми, съпругът ми. Но после ще продължат живота си. С децата е различно. Ако нещо ми се случеше, техният живот щеше да се промени необратимо. Децата ме накараха да мисля за живота по различен начин.
К.Тодорова: Кога решихте да кажете стоп, да се върнете обратно на земята, да се приземите?
Манди Хиксън: Когато започна да изтича договорът ми за 16-годишна служба в Кралските военно-въздушни сили. Винаги съм вярвала, че човек има предопределена съдба. Че нищо не е случайно. В онзи момент реших, че преди да ме спрат, аз трябва сама да спра. Да потърся нова посока.
К.Тодорова: Казвате нова посока. Знаете ли, че българският президент всъщност е военен пилот?
Манди Хиксън: Снощи разбрах този интересен факт! Чух, че летял на МИГ-29!
К.Тодорова:Затова ви питам - някога искали ли сте да бъдете политик?
Манди Хиксън: Никога не съм имала такива намерения. Но ми се случва вече няколко пъти да ми изпращат клип с предизборната кампания на една американка - бивш военен пилот. Може би хората ми намекват, че това може да е бъдещата ми кариера?!

Манди Хиксън умее да говори пред аудитория. Сега тя е търсен лектор по света. Споделя историята и опита си. Това, което е научила в небето. Онова, което я е приземило обратно. Знае, че живеем в съвършено различен свят. С нов тип политици, нова среда, нови думи. Само желанията на хората са едни и същи.

Манди Хиксън: Мисля, че навсякъде по света наказателният вот на хората нараства. Те просто искат промяна. Но най-много от всичко искат прозрачност. Искат, когато зададат въпрос - да получат честен отговор. В миналото всичко беше скрито под добре маскирана секретност. Хората бяха свикнали със стандартните отговори на политиците, които казват каквото искат, а не каквото ги питат! Но знаете ли, взе да ни писва и затова се появиха политиците от нов тип.
К.Тодорова: Никой не можеше да предвиди БРЕКЗИТ, но се случи...
Манди Хиксън: Така като ме гледате, за или против съм?
К.Тодорова: Всичко в света е все по-трудно предвидимо. Не мислите ли?
Манди Хиксън: Да! Шокът за мен беше точно толкова голям, както при избирането на Тръмп за президент. Бях изумена,че гласувахме за напускането на Европейския съюз. Ако младите бяха гласували по-масово, резултатът щеше да е по-различен. Много жалко!
К.Тодорова: Днес всички по света са свързани. Всички са в мрежи. Но изглеждат все по-самотни. Защо?
Манди Хиксън: Така е. Виждам го непрекъснато. И аз, като повечето хора, използвам Фейсбук. Виждам, че за много хора успехът и щастието се измерва с броя на харесванията на дадена снимка. Доста тъжен факт. Винаги съм мислила, че по-важен е споделеният миг на близост. Някои мислят, че броят на приятелите във Фейсбук е показателен за популярноста им. Това е пълна глупост! Приятелите, семейството, хората с които се срещаме лично: те са най-важни.
К.Тодорова: Какво означава според вас смислен живот?
Манди Хиксън: Чувството на блаженство. Да си доволен от нещата които имаш. Не е ли в това смисъла на целия живот? Аз съм голяма късметлийка. Омъжена съм за чудесен мъж. Имам две прекрасни момчета и още две страхотни доведени деца. В добри ръце съм. За мен това е всичко.
К.Тодорова: Кое е любимото ви място на света - мястото където се чувствате щастлива?
Манди Хиксън: Аз вече имам каравана. Замених пилотирането на изтребител с тегленето на каравана. Всяка година ходим с нея до остров Ил дьо Ре край западното френско крайбрежие. Много обичам това място. Ходим на един и същи къмпинг с едни и същи приятели. Привлича ме лекотата и простотата на живота. Паркирам караваната, правя чай, светът на социалните мрежи изчезва. Единственото, което остава е да се наслаждаваш на мига. Под откритото небе. Това за мен е щастлив живот.