Менда Стоянова: Преструктуриране на икономиката ще доведе европейски доходи

В предаването ще видите:

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Тя подчерта, че не е нормално пенсионната ни система се финансира от два източника - осигурителните вноски и държавния бюджет, който компенсира дефицита в системата. По думите ѝ швейцарското правило отчита ръста на осигурителния доход и на инфлацията за съответната година, но дава минимален ръст.

Имаме повишаване на събираемостта на вноските съгласно мерките, които бяха взети в законите и работата на приходните агенции. За тази година очакваме увеличение на приходите от осигурителни вноски в порядък около 200 млн., като 120 млн. от тях веднага ще отидат за покриване на увеличението на минималната пенсия, уточни депутатът на ГЕРБ.

Според нея бъдещото увеличение на пенсиите трябва да се разглежда в пряка зависимост от увеличението на осигурителните вноски и възможностите на системата да генерира собствени приходи или за сметка на някои неефективни разходи.

За Менда Стоянова при инвалидните пенсии има няколко важни въпроса, които трябва да бъдат решени. Трябва да се разграничават случаите на напълно нетрудосподобни хора, които разчитат единствено на пенсията, от случаите на хора, които са работоспособни, но имат право и на инвалидна пенсия.

Тези неща трябва да се коригират и в нормативен аспект, каза тя. Нещата трябва да се случат постепенно. Първо трябва да започнем с промяна в нормативната уредба, по-скоро - в поднормативната уредба, защото това на този етап не касае законите. Второ трябва да продължим е една организационна промяна, така че НОИ да има отношение и към инвалидните пенсии. И така в хода на преосвидетелстване на всички инвалидни пенсии със срок да се приложат тези нови процедури и да се изчистят тези, които нямаме основание да финансираме по този начин, обясни Стоянова.

На въпрос как ще растат доходите тя отбеляза, че за да се достигнат средни европейски нива, трябва да има преструктуриране на икономиката, да се ориентира към сектори, които носят висока добавена стойност. По думите ѝ държавата няма пряко участие в увеличаването на доходите, но разполага с финансови механизми, чрез които може да влияе - например, вдигането на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове.

Ако наистина от 2018 година минималната работна заплата стане 510 лева както е предвидено и тя продължи да расте в следващите години с един ръст от по 10%, това означава, че в някои бюджетни сфери средната работна заплата ще се изравни с минималната за страната, което е недопустимо, тъй като там работят хора с образование, квалификация и т.н. Още от сега се вижда кои сфери изостават. Например, социалната сфера - там е изключително трудна работата... Тук мога да посоча сферата на културата - читалища, библиотеки, галерии и т. н., където скоро средната заплата също ще стане минимална. Стимулиране ръста на доходите чрез административното вдигане на минималната работна заплата е едно предизвикателство и пред бюджета. Това означава, че трябва да се направи по-късно и следващата крачка, към увеличаване на заплатите в бюджетната сфера, коментира председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.

Според нея от следващата учебна година е предвидено да има увеличение на учителските заплати с около 20 процента, но с колко точно ще стане ясно след отчитане на изпълнението на бюджета за първите 9 месеца.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад