Навлизаме ли в нова ера?

Възможно ли е през 2016-та човечеството официално да напусне холоцена и да навлезе в нова ера - антропоцена? Отваря ли се нова глава в историята на планетата Земя?

Отговорите се очакват през пролетта на настъпилата година. Предполага се, че те ще дойдат от Осло, Норвегия. Там ще се съберат около 40 учени, които ще представят изводите от изследванията си върху антропоцена. За настъпването на тази нова ера се

говори все по-упорито, а повод за това дава твърдението, че за малко повече от две поколения човечеството се е превърнало в геоложка сила в планетарен мащаб. Професор Уил Стивън, директор на Института за климатични промени към Националния австралийски

университет, е един от учените, които ентусиазирано, но и много обосновано лансират термина антропоцен.

"Като цяло терминът антропоцен означава нова геоложка епоха. В нея основна роля играе човешката дейност, а не природата", казва проф. Пол Стивън.

Терминът е бил употребяван още през 80-те години на миналия век. През 2004 той отново влиза в употреба при изследване на озоновия слой.

"Сега той вече е свързан със задълбочените изследвания на връзката между човешката дейност и глобалните промени на Земята. Не става дума само за климатичните промени, но и за загубите на ниво биоразнообразие, за промените в кръговрата на водата и т.н. Всичко това тласка планетата към нова геоложка епоха", обяснява проф. Пол Стивън.

Измененията са започнали отдавна, но в исторически план определено имат своите пикове.

"През последните 10-12 хиляди години човечеството е живяло в холоцена. През този период то е развило земеделието, селата, градовете, съвременната цивилизация. Единственото сигурно е, че човечеството се е справяло през този период. Сега обаче възникват доста въпроси за бъдещето ни. Тук идва и концепцията за лимитите на планетата. Тя разглежда проблема с изчерпването им и търси отговор на въпроса как да запазим планетата в състояние близко до това през холоцена. С други думи - състояние, което познаваме, в което можем да се справяме и развиваме. Моделът за развитие наистина е свързан с границите, в които човекът може да разполага дейностите си. Стремим се да разберем как се развиват глобално всички компоненти на околната среда, как са се променяли, доколко са се променили и най-важното - къде е границата на промяната, къде е нивото на тези разнообразни процеси, отвъд което не бива да преминаваме. Ето защо понятията антропоцен и планетарни лимити вървят ръка за ръка", казва проф. Уил Стивън.

Голямото ускорение, както го наричат учените, формално е ориентирано към началото на новия век, но само за да си дадем сметка за влиянието на човека върху планетата спрямо началото на индустриалната революция през 18-ти век. Иначе учените отчитат, че бързите промени вследствие на човешката дейност могат като цяло да се отнесат към средата на миналия век. При повечето индикатори кривата отскача към 50-те години и показва директната връзка между натиска на човешката дейност, производството и

потреблението и състоянието на планетата. Някои промени очебийно са драстични. Новият феномен означава и нови отговорности за човечеството, при това на глобално ниво. Авторите на изследването отиват и по-далеч. Според тях отговорността не е еднакво разпределена между държавите. При систематизирането на данните те непрекъснато свързват процесите с богатите държави, развитите и развиващите се икономики. Констатацията е, че към 2010-та година три четвърти от световните богатства са съсредоточени в развитите страни, въпреки високите темпове на производство и потребление в развиващите се икономики. Тук изследването стига и до времевата граница - 2050-та година. Изводът е, че интересните времена вече са настъпили. Интересното в тях е, че хората могат сами да моделират влиянието си върху околната среда, а оттам и бъдещето си. Сега е ред на човека да покаже доколко е пораснал за тази отговорност.

Автор: Милен Атанасов