Обезлюдяване

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Видинско село само с един жител остана пусто за празниците. Коледа. Освен 90-годишния дядо Тошо, в Бояново има още няколко души, които се преместили на село от града. Спомнят си, когато преди години за празници домовете се пълнели с роднини и приятели. За това в "Денят започва" разказват Анжела Каменова и операторът Станислав Калинов.

В Бояново няма украса за празниците, както и хора, които да й се радват. Единственият жител е 90-годишният Тошо Начов, но още в няколко къщи се върнали хора от града.

Славена Йолова, дъщеря на Тошо Начов: „Той е единственият жител и няма други, другите си отидоха, а ние сме пришълци тука.“

Йорданка Нинкова: „То са към 30 къщи, ама те това, няма хора, никой. Тука сме ние, и там има един и там пак две къщи, само у пет къщи имаме хора.“

Малцината обитатели се събират само, когато чакат за хляба. Това е и единствената доставка, която стига до селото. Чакат го в неотоплена стая, без ток в някогашното кметство:

„Хляб ни карат три пъти в седмицата по право, и то го карат от Видин. По някой път е хубав, по някой път е лош, ама ние се примиряваме, защото нямаме избор.“

Преди години имало черен път, който свързвал Бояново със съседното село Водна, където можели да си пазаруват. Сега е непроходим, а на кметския наместник, който отговаря и за двете населени места, се налага да обикаля поне 15 километра, за да се види с хората.

Искра Вельова, кметски наместник: „Разстоянието е много малко, но пътят от 10 години не е, просто нищо не се движи по него. И няма шанс сега. Той е обрасъл в храсти. Не може да се минава. Трябва да се направи, за да може по-бързо да идвам, да посещавам селото, да чувам проблемите на селото.“

Дори автобусът, който по разписание трябва да спира два пъти седмично, вече идва само по заявка.

Йорданка Нинкова: „Обадиме се на Грамада да дойде рейса, че ще пътуваме в петък или събота. Идеме до Видин, купиме лекарства.“

До Бояново гости за празниците не стигнаха. Не е било така преди години, когато домовете се пълнели с хора.

Славена Йолова: „Тука на площада се правеха събори… И беше оживено. Даже до преди десет години беше много оживено селото. Като дойдеха празници във всяка къща имаше хора, идваха внуци, идваха близки, приятели.“

Сега къщите са празни. Хората са разбрали, че в съседното село чужденци започнали да купуват имоти. Надяват се и в тяхното да се настанят, защото иначе ще остане пусто.